„Обичам да пея, обичам гласове. Пеенето е като лекарство за мен“ - споделя певицата Катрин Ръсел в интервю за Джаз ФМ и продължава: „Имах пълноценна и успешна кариера като беквокалист и малко се притеснявах да започна солова кариера толкова късно. Сега осъзнавам, че това е най-доброто решение, което съм взимала някога през живота си, защото си прекарвам страхотно, посещавам различни места и държави, в които не съм била никога преди това, създавам нови приятелства и се срещам с различни музиканти, които също като мен обичат традиционния джаз и блус.“ Каква е философията на Катрин Ръсел за музиката, как вокалистката гледа на факта, че родителите й са част от историята на джаза, какво я мотивира да опитва нови неща и да продължава напред, каква е ролята на родния й град Ню Йорк по отношение на начина й на живот. Всичко това ще научите тук от интервюто на Таня Иванова и Светослав Николов с Катрин Ръсел. Текстът на разговора следва по-долу.
Катрин Ръсел е родена в семейството на Луис Ръсел – пианист и бенд лидер, дългогодишен музикален директор на Луис Армстронг. Майката на Катрин – Карлин Рей, е участвала в култовата женска група от 40-те години International Sweethearts of Rhythm, името й свързваме и с легендарната Мери Лу Уилямс. В началото Катрин Ръсел има успешна кариера като беквокалист и работи с най-големите в бранша – като се започне от Пол Саймън, премине се през групата Steely Dan и се стигне до Дейвид Боуи. През 2006 г. Катрин най-сетне събира смелост да започне солова кариера. „По-добре късно, отколкото никога“ – гласи сентенцията и в този случай тя се потвърждава напълно, защото най-щастливи от избора на Ръсел са нейните почитатели, които тя прави по-богати с четири албума за последните няколко години. Най-новият от тях се нарича Strictly Romancin'. Нашето ревю за него ще откриете в секцията „Нова музика“ на сайта ни.
Вие и музиката Ви сте толкова свързани с традициите. Какво от духа на това време искате да пренесете в съзнанието и сърцата на слушателите днес?
Музиката е нещо колективно – тя събира хората заедно, за да си прекарват добре, за да танцуват, ако имат настроение да го правят. Това е нещото, което искам да предам на хората – доброто чувство и усещането за забавление.
Кое в тази музика носи толкова много настроение?
За мен на първо място това са песните. Обичам да подбирам, да избирам песни, които разказват истории, с хубави текстове, които те повеждат на пътешествие. Хармоничната структура също е интересна – тя трябва да носи удоволствие на музикантите, когато свирят. Другото нещо е усещането за суинг. Това са нещата, които обичам в традиционния джаз и блус.
Започвате късно соловата си кариера. Как се чувствахте тогава и как се чувствате сега?
Имах пълноценна кариера като беквокалист – много успешна кариера, и малко се притеснявах да започна соловите си изяви толкова късно. Сега осъзнавам, че това е най-доброто решение, което съм взимала някога през живота си, защото си прекарвам страхотно, посещавам различни места и държави, в които не съм била никога преди това, създавам нови приятелства и се срещам с различни музиканти, които също като мен обичат традиционния джаз и блус. Това наистина е най-доброто решение, което съм взимала през целия си живот до сега.
Какво Ви мотивира да опитвате нови неща и да продължавате напред?
Мотивират ме хората около мен, моите колеги, моите приятели-музиканти, които постоянно опитват нови неща, научават нови песни и предлагат песни за разучаване: „Хей, чувал ли си тази композиция на Дюк Елингтън?“, „Чувал ли си нещо друго?“ и т. н. Те също така ме насърчават и ме вдъхновяват. Има толкова много песни, които можеш да научиш, има толкова богати каталози на различни артисти, които да изследваш. Това е безкраен процес. Аз ще продължа да работя въру това през целия си живот.
Към традиционните песни добавяте модерно звучене. Какво Ви вдъхновява днес за Вашите актуални версии?
Мисля, че добрата песен е вечна. Историята на песента винаги се разказва сега, в сегашно време. Може би точно това имаме предвид под пренасянето на тези стари песни от миналото в настоящето, защото те са толкова хубави. Те са универсални, подходящи са за всякакви възрасти. Темата за любовта, например, е извън времето. Ние винаги можем да пеем за любов. Винаги можем да пеем за някой, който те изоставя, за намирането на любовта, за загубата й. Ако песента е добре написана, тя задава въпроси, винаги се опитва да научи повече за състоянието на човека. Така избирам песните си. Те не дават отговори на всички въпроси. Те винаги задават въпроси и искат да разберат нещо повече за живота.
Връщайки се отново към темата за традициите, Вашите родители са били важна част от историята на джаз музиката. Какво мислите за това и как този факт е повлиял върху Вашия принос към музиката?
Чувствам се голяма късметлийка, че моите родители са били пионери в традиционния джаз – майка ми Карлин Рей е била певица и китаристка в женската формация International Sweethearts of Rhythm през 40-те години, а баща ми – Луис Ръсел, е работил в тясно сътрудничество с Луис Армстронг. Израснах в среда, богата на толкова много различни видове музика. И двамата ми родители харесваха различни стилове. Аз отраснах, слушайки опера, класическа музика, популярна американска песнопойка, джаз и блус. И разбира се калипсо музика от островите, защото баща ми беше от Панама. Всичко това е обогатило усещането ми за музика. И двамата ми родители бяха на едно мнение – че съществуват два вида музика: добра и лоша. Ако музиката беше добра, тя достигаше до мен.
Чувствали ли сте някога натиск или задължение да бъдете певица?
Не, винаги съм имала ухо за хармонията. Още когато бях малко момиче, осъзнах, че мога да улавям хармонията, да смесвам звуците, обичах да уча песни по слух. В училище винаги съм пяла в хорове. Така отраснах. Обичам да пея, обичам гласове. Пеенето е като лекарство за мен, то може да лекува. Винаги ми е помагало, независимо дали съм се притеснавала да изляза пред водещия вокалист. Винаги съм се лекувала от пеенето с другите, изпълнявайки песни, слушайки как майка ми пее. Просто обичам да пея. Никога не съм чувствала задължение да го правя.
Пеенето идва от душата и сърцето Ви, вокалите Ви са толкова пленителни, толкова силно докосват въображението на слушателя. Затова искам да Ви попитам за вокалната Ви философия. Какво стои зад нея – какви мисли и какви емоции?
Аз усещам, че трябва да давам всичко от себе си и да го споделям със слушателя. Искам слушателят да усети, че това е нещо лично. Оттук започнах – опитах се да държа сърцето си отворено и да говоря директно на човека, който слуша, опитах се да се погрижа за него. Хубавите песни ми дават възможност да живея чрез тях. Искам хората да се чувстват така, сякаш са на гости в собствения ми дом. Ако правите парти и имате гости, искате те да се чувстват добре. Това е усещането ми за нещата. Така се чувствам самата аз, когато слушам велики музиканти – Ела Фицджералд, Франк Синатра, Аби Линкълн, Били Холидей... Чувствам се така, сякаш пеят за мен. Това е много лично преживяване. Опитвам се да се уча от големите майстори.
Кои са най-запомнящите се моменти от кариерата Ви на певица досега?
Когато хората в публиката са щастливи. Когато правя шоу, а хората са щастливи, когато ги погледна, а те отговарят с усмивка и изглежда сякаш всички сме заедно – в тези моменти чувствам хармония със света. Това са любимите ми моменти. Когато групата суингира, всеки е щастлив, музикантите се усмихват, публиката се усмихва, аз самата се усмихвам – прекарваме си добре. Това е нещо, което искам да се случва.
Вие сте родена в Ню Йорк. Как градът е повлиял на Вашата музика и на Вашия начин на живот?
Ню Йорк е много енергично и жизнено място. Тук хората поемат рискове всеки ден, тук са най-добрите музиканти. Този град ме кара още със събуждането да искам да се боря, да давам най-доброто от себе си. Той притежава енергията да те накара да дадеш най-доброто, на което си способен. Ние сме част от Ню Йорк и трябва да сме най-добрите през цялото време – трябва да се грижим за телата си, за себе си, за нашите семейства, трябва да продължим да репетираме, да продължим да работим. Всеки тук се опитва да бъде най-добрият, да прави най-доброто, на което е способен. Мисля, че в това отношение Ню Йорк е добро място за мен. Винаги съм казвала, че в Ню Йорк може да бъде и доста трудно за живеене. Тук винаги се опитваш да даваш максимума от себе си, така че Ню Йорк много пъти ме е мотивирал.
Има ли и други места, които харесвате толкова много?
Обичам Париж, Лондон, обичам Монреал. Била съм много пъти в Япония, обичам Япония. Не съм била в България, но чух, че е хубаво. Бих искала да дойда във вашата страна. Била съм в Австралия и Нова Зеландия, които са много красиви места. Аз съм късметлийка, че имам възможност да пътувам много. В Южна Америка има много хубави хора. Правихме джаз фестивал в Бразилия преди няколко години и публиката беше великолепна. Има места, които искам да посетя – никога не съм била в Африка, но бих искала да отида. Музиката ме води навсякъде. Харесвам различните части на Гърция. На много места в Европа съм била. Идвам на вашия континент вече над 30 години. Винаги обичам да се връщам в Европа и да се срещам с различни хора. Музиката наистина ми прави този подарък да пътувам.
Предавайки нататък благословията на музиката, как се чувствате, когато споделяте своите знания в преподавателската си работа?
За известно време бях учител и продължавам от време на време да преподавам. Това ме прави много щастлива. Обичам учениците си. Чудесно е да се свързваш с младите хора по този начин, чудесно е да влизаш във връзка с другите хора по този начин. Имала съм ученици от всякакви възрасти. Когато някой е свързан с музиката, а ти виждаш напредък в тази връзка и виждаш как хората достигат до себе си чрез песента, работиш с ученик, който се подготвя за изпълнение, и отидеш на коцерта и видиш как той се изразява чрез традиционната музика – няма нищо по-хубаво от това. Нищо по-хубаво. Приветствам всяка възможност да преподавам. Всъщност понякога аз правя уъркшопове докато пътувам. През лятото ще имам възможност да посетя различни училища. Чудесно е да бъдеш свързан с хората по този начин.
