„Усещам силен подтик да творя и да създавам.“ – казва Павел Терзийски в интервю за Джаз ФМ радио. Поводът за нашата среща е премиерата на втория солов албум на вокалиста със заглавие The Little Tailor. Той излиза три години след дебюта му Elements, който беше издаден под псевдонима Pavel Clave. През този период Павел Терзийски трупа у себе си много нов материал и вдъхновение, усещайки, че сега е точният момент за създаването на албума. The Little Tailor се реализира с подкрепата на Столична община по програма „Солидарност в културата“.
Всичко започва от песента One, чийто основен мотив звучи в представлението „Дом за овце и сънища“ от Здрава Каменова, режисьор е Гергана Димитрова. Миналата година работата по тази постановка донесе на Павел Терзийски заслужена награда „Икар“ в категорията за авторска музика. Павел твърди, че театралната музика е нещо, което го провокира да тръгва в различни посоки, в които иначе не би поел сам. „Никога не бих правил определен тип звучене, ако не се налага по някакъв начин то да обслужи някоя пиеса и така аз откривам по нещо ново за себе си, без да съм знаел, че то изобщо съществува.“ – казва Терзийски. Той отдава много време на работата си по песента One, която е вдъхновена от неговата дъщеря. Специален гост в записа е Рейчъл Фенън от Лос Анджелис. Тя изпълнява много фини и същевременно с това въздействащи бекграунд вокали, които според Павел карат слушателя да изпадне „в много деликатно сетивно състояние“.
One на Павел Терзийски с участието на Рейчъл Фенън
Другият запис в The Little Tailor, в който участва специален гост, е Wonders. В него Дарио Табаков изпълнява партията на кларинет. Павел Терзийски казва за Дарио, че са добри приятели и посочва, че той е мултиинструменталист и забележителен цирков артист – акробат. Любопитното е, че Wonders също е част от театралната музика на Павел. Песента е написана за представлението „Пет пъти за една нощ“ от Киара Атик, а режисьор е Ивайло Ненов.
Павел Терзийски избира да вложи таланта, енергията и усилията си във всички етапи от създаването на The Little Tailor, като сам пише музиката, той я продуцира и изпълнява. „Аз исках да я направя изцяло сам. Всъщност това беше едно предизвикателство и знаех, че по този начин мога да изразя най-добре себе си.“ – споделя Павел и допълва: „Това ми даде много нови умения, много нови възгледи върху музикалното изкуство, върху формите, които могат да съществуват...“ Звукозаписите са направени в студио „Биг банда“, мастерингът е дело на Михаил Йосифов („Насекомикс“, Vendetta), а художник на обложката е Велика Прахова.
Оказва се, че заглавието на албума има много по-силна връзка с Павел, отколкото бихме могли да предположим. „То е буквален превод на името ми, колкото и комично да звучи. „Павел“ значи „малък“, а „терзия“ е „шивач“. Оказа се, че аз се казвам Малкия шивач.“ – казва с усмивка вокалистът.
Wonders на Павел Терзийски с участието на Дарио Табаков
За създаването на The Liitle Tailor той следва една обща естетика, обединявайки изпълненията в органична звукова картина. Всяка от песните живее свой собствен живот и в същото време допринася за цялостния контекст на албума, нещо, което Павел казва, че винаги е намирал за много пленяващо. Проектът се развива в различни посоки, защото българският музикант се вдъхновява от различни артисти. Сред електронните му влияния са датчанинът Трентемолер и неговият албум от 2006 г. The Last Resort, а така също и американският продуцент от Северна Каролина Machinedrum; в изпълненията на Павел са вплетени влияния от блус, боса нова, джаз, скат пеене. Вокалистът посочва имена като Боби Макферин, Ела Фицджералд, Жоао Жилберто и накрая заключава: „Влиянията нямат край.“
„Вярвам, че трябва да поставяме нещо като камъни по пътя. Ако не завършиш една работа, едва ли би могъл да продължиш напред, за да станеш още по-добър в това, с което се занимаваш. Лично за себе си аз вярвам, че The Little Tailor е един такъв камък. Поставяйки го, всъщност освободих място за нещо ново в бъдеще, нещо предизвикателно, вълнуващо и надявам се – още по-развиващо ме в света на музиката.“ – споделя Павел Терзийски. В края на нашия разговор той отправя много смислен призив към своите колеги:
„Важно е, че има някаква среда, в която все още можем да съществуваме като творци на авторска музика. Наистина виждам огромна сила в това. Иска ми се повече от нас да го правим по-смело, да сме по-категорични, да хвърляме усилия, средства, желание – всичко необходимо, за да се развиваме като творци на авторска музика понеже това е нещо, в което има някаква тайна. На мен не ми е ясно точно каква е, но когато човек изрази нещо от собственото си сърце, интелект и ум и особено когато то идва и от двете едновременно, аз вярвам, че то има някаква сила да трансформира мисълта на човек или поне да го накара да погледне на нещата по различен начин.“
