В разгара на лятото и сезона на пътуванията в ефира на Jazz FM гостуваха двама пътешественици, баща и син - Крум Крумов и Алекс Крумов. Крум Крумов, който от години живее в Полша заедно със своето семейство, е добре познат на читателите в България от великолепните си преводи на произведенията на отличената с Нобелова награда за литература полска писателка Олга Токарчук. Самият той е автор на пътеписа „Около Исландия за 14 дни“. Сред страстите на Крум са бягането, колоезденето и споделянето на качествено време с неговия син Алекс, с когото миналата година изминаха маршрута Камино с велосипеди, а тази година посетиха Италия.
Алекс Крумов и Крум Крумов в студиото на Jazz FM
„Не знам дали въобще имаше подготовка, може би имаше една по-скоро психическа настройка и разкази. Алекс от малък още слуша за Камино. Моето първо Камино беше през 2011 г. След това имаше едно емблематично през 2019 г. от Сантяго де Компостела и той тогава ме изпращаше. Много добре си го спомням, вероятно и той си спомня как ме стисна силно и каза: „Тате, само се върни!“. Така че той слуша от малък за Камино. В момента, в който порасна малко и придоби повече физически сили, реших, че може би е готов да скочи на по-дълбокото. И така тръгнахме миналата година. Не сме карали преди това десетки, нито стотици километри. Просто имаме добра комуникация помежду си, имаме си доверие и това е най-важното.“ – разказва Крум Крумов в ефира на Jazz FM, а относно избора на маршрута уточнява: „Това се води португалската част на Камино – Camino Portugues Central.“. От своя страна избраният път върви със своите предизвикателства като височини, денивелации и различни препятствия.
Първото от тези препятствия е още при кацането на летището, когато двамата откриват, че колелетата им са пострадали по време на полета. „Имаше изкривени неща, спирачки, счупени колчета и т.н. Оправихме се с един мобилен сервиз, който дойде на самото летище, за да ни помогне.“ – обяснява Крум. В следващите 6 дни той и Алекс ще изминат 242 км, като понякога ще прекарват по 10 часа на седалката. „Беше много трудно. Имахме няколко дни, в които бутахме колелетата, не ги карахме, носехме ги даже, защото тези камъни бяха ужасни, навсякъде ето такива камънаци – огромни. И този път беше толкова черен...“ – спомня си Алекс Крумов. По погрешка двамата пътешественици избират друг път вместо крайбрежното Камино, което е равно и много по-подходящо за 11-годишния по това време Алекс.
„Ние като си говорим, си говорим открито. Не крием нищо един от друг. Примерно, докато караме, си говорим често и това също помага в карането. И докато си говори човек с някой, е по-приятно да се кара.“ – разкрива Алекс за взаимоотношенията с баща си по време на път. На въпроса какво си е представял и какво се е оказало различно за Камино той отговаря така: „Изненади имаше много. Представях си нещо съвсем друго, не знаех, че ще е толкова трудно, но беше готино. Все пак беше много хубаво да пътувам с баща ми и да направим Камино.“ От своя страна Крум добавя: „Аз мисля, че най-важното за него беше последният ден, защото тогава до него стигна посланието на Камино, а именно, че всичко, което се случва, се случва на теб лично и ти трябва да се справиш с превозните си възможности. Този последен ден беше огледало точно на това и той наистина се справи сам, защото имахме едно помощно средство, което понякога ни помагаше. Просто малко се дърпахме на по-големите нагорнища, но не така, че Алекс да не върти педалите, напротив. Накрая каза: „Не, аз сам ще се справя!“ и после ме караше да му пипам краката колко са твърди.“
Преживяното на Камино се оказва не просто приключение, а истинско свидетелство от училището на живота. „Беше много интересно, защото в деня, в часа буквално, в който ние пристигнахме в Сантяго пред катедралата на площад „Обрадойро“ – това много радостно място, за мен най-радостното място в Европа, по същото време съучениците на Алекс си вземаха свидетелствата, а Алекс си получи компостелата.“ – спомня си Крум Крумов.
Тази година двамата с Алекс бяха на пътешествие в Италия. Сред спирките им бяха места като Пиза, Сиена, Рим и Флоренция. „Мисля, че е привилегия човек да стигне с колело до такива градове и се надявам Алекс да го запомни.“ – посочва Крум. Той има идея да напише книга, вдъхновена от техните пътешествия, но в последно време е много погълнат от останалите си ангажименти. „Перспективата все още е да се напише книгата.“ – казва Крум, а Алекс разкрива къде си мечтае да отидат на следващото им голямо пътешествие: „На Камино, само че със скейтборд.“
Цялото интервю на Таня Иванова с Крум Крумов и Алекс Крумов може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу да прочетете още акценти от разговора. Изказваме благодарност за снимките в публикацията, които бяха предоставени от семейния архив на двамата пътешественици.
За крилатите фрази, реплики и мъдрости, които използват, за да се мотивират
Алекс Крумов: „Имаме различни такива метафори и си ги казваме от време на време, или за да се разсмеем, или просто да продължим по-нататък. Например, тати ми казва, че когато не мога повече, да си повтарям „Мога, мога, мога, мога.“
Крум Крумов: „Това го приложи на Камино и наистина тогава успя да надмине себе си десетки пъти на ден, което за мен беше радост. Обичаме да си говорим, когато имаме възможност да караме един до друг, когато пътят е малко по-чист. Тогава някак си времето минава по друг начин и човек се вдъхновява малко или много. За мен това е най-голямото щастие.“
За това нещо, което е задължителна част от багажа им
Крум Крумов: „Това е една нишка от фибростъкло. Аз се замислих изобщо дали да я купувам, но си казах: „Добре, Алекс няма чак толкова много опит. Все пак го взимам някъде, където не знаем какво ще бъде.“ Ако караме в Полша, както и да е, или пък в България. Когато човек е на колело, много от нещата са му отказани буквално. Просто трябва да се справи. И в момента, в който е толкова трудно, че колелото става излишен багаж, има нужда от подобни неща. Спомням си как така романтично гледах това въженце– устройство и си казах: „Сега ще го взема и като стигнем до Сантяго, ще го извадя, ще го покажа на Алекс и ще му кажа: „Ти знаеш ли какво е това?“. Той ще отвърне - „Не.“, а аз ще кажа: „Това е нещо, което ние не използвахме!“ А се оказа, че прибегнахме до него още на третия ден. Но мога да кажа с ръка на сърцето, че Алекс не злоупотреби с това, че имаме помощно средство, и го ползвахме само тогава, когато наистина се налагаше, за да не се губи време, за да не оставаме буквално на пътя.“
За своя съвет към другите родители как да прекарват повече качествено време с децата си
Крум Крумов: „Не знам дали трябва аз да съм този, който да дава съвети. Просто мисля, че един родител, доколкото е осъзнат, знае кое е добро за детето му. Аз знам, че не трябва да се налагам, а да го наблюдавам по-скоро. И моята роля е той да измества летвата на възможностите си. Когато той знае, че аз съм до него, го прави много успешно. Имахме едно пътуване преди три години до Босна – до едно от светите места, и тогава изкачихме един връх, който беше обсипан с камъни и много трудно се вървеше нагоре и надолу, защото камъните бяха много хлъзгави. Спомням си, че се качихме горе и след това слизахме надолу двамата с фенерче. Мисля, че Алекс падна около 15 пъти, но аз го държах за ръката и той знаеше, че може да пада и да става. Това беше изключителна метафора за начина, по който според мен, трябва да бъде водено едно дете. И трябва да знае, че този, който го води, е там, но да може да опитва да се справи и само.“
За това какво вижда през очите на Алекс
Крум Крумов: „Алекс е моят най-голям учител. Той е моят най-добър учител, защото, първо, е огледало за мен, и второ… Не знам как да го формулирам точно, но може би ще посегна към една случка, която ми е изключително важна, а именно едно наше грандиозно скарване на Камино. Съвсем накратко: ние се скарахме, защото Алекс… Той е още малък. Заради всички тези трудности, които му се случиха по пътя, той много се сърдеше. И аз всеки път дишах дълбоко, дълбоко, дълбоко, дълбоко, оставях го да му мине, но този път не издържах и се скарахме. Седяхме на самия път може би час и повече, време, през което Алекс нещо си чоплеше в ръцете. След което аз казах, че край, пътуването е приключило, връщаме се обратно и няма да стигнем до Сантяго. Стигнахме до най-близкото алберге. Аз попитах дали има места, оказа се, че има. Казах им, че ще взема решение след малко и излязох навън. В този момент Алекс ми подаде нещо, което беше ръчно направено – оказа се кръстче от трева, заплетено с едно цветче вътре, изключително красиво. И ми каза: „Тати, извинявай.“ И в този момент всичко, цялото напрежение слезе от мен, плувнах в сълзи, защото съзрях в него просто истинската обич. И това за мен е най-голямата поука от нашите взаимоотношения.“
По време на гостуването на Крум Крумов в студиото на Jazz FM отделихме няколко минути, за да поговорим за професионалните му ангажименти. В края на миналата година в негов превод излезе „Книгите на Яков“ от Олга Токарчук – мащабно произведение, определяно като нейния безспорен magnum opus. За почитателите на романа тази пролет беше сформиран литературен клуб, чиято втора среща ще се проведе на 11 септември от 19:30 ч. в Полския институт в София.
Също следващия месец (на 27 септември) в Младежкия театър ще се състои премиерата на една от по-ранните книги на полската носителка на Нобелова награда за литература. За изданието, което отново е в негов превод, Крум Крумов разкрива: „Е.Е.“ е вторият роман на Олга. По онова време тя е силно увлечена по психологията, по Карл Юнг, по-малко по Фройд, но все пак той също присъства. Така че там има застъпени много теории именно на Юнг, има я срещата му с Фройд, която е облечена, разбира се, във фикция, в литературен разказ. А и в тази книга се вижда всъщност таланта на Олга Токарчук още на тази млада възраст. В романа има едни брилянтни описания на вътрешния свят на героинята и не само на нея, а и на останалите герои, които са си точно по Олга Токарчук.“ В два поредни дни преди представянето на романа “E.Е.“ (на 25 и 26 септември) в Младежкия театър ще бъде премиерата на постановка, създадена по произведението.
В студиото на Jazz FM с водещата Таня Иванова
Добрата новина за почитателите на ювелирната преводаческа работа на Крум Крумов е, че от тази година в негов превод четем още една превъзходна и многопластова книга – „Домът на Орион“ на Юлия Федорчук. Преди няколко месеца текст на Крум Крумов беше беше включен в сборника „Бягащият човек – от Маратон до Марс“, който съдържа разкази на десетки български автори, които споделят за бягането, бягствата и пределите на човешкия дух. Всички споменати издания са от каталога на ICU.
