„Чрез музиката научавам много за самия живот,“ споделя в интервю за Джаз ФМ радио легендарният китарист Пат Матини. В разговора с Таня Иванова той разказва защо определя новия си албум „What’s It All About“ като необичаен, обяснява защо пространството и простотата са толкова важни за него, откроява любимите си сътрудничества в кариера, в която е свирил с почти всички свои любими музиканти. Това е вторият път, когато музикантът отговаря на въпроси на българска медия, и това отново е Джаз ФМ радио. Първото си интервю той даде през 2002 г. след издаването на албума на „Пат Матини груп“ „Speaking Of Now“. Интервюто на Таня Иванова с Пат Матини можете да чуете тук.
Да започнем с новия Ви албум „What’s It All About“. Прилича на много личен проект.
Той е именно такъв. Това е албум, който хората не очакват от мен. Нямах планове да направя подобен проект. Година преди да започна работата върху него, пътувах на турне, за да представя един странен албум – „Orchestrion“. Той беше много необичаен, различен, сложен; трябваше да създам цял един свят, един нов език, за да успея да го реализирам. Когато се прибрах вкъщи след около 140 концерта, отново се озовахме само аз и моята китара. Записах една композиция - тя звучеше добре, после още една, и разбрах, че нещата се получават. Както вие казахте, всичко в албума е много лично. Той включва песни, които съм слушал като дете преди да стана музикант. Тук има и композиции, които преди съм свирил само по определени поводи – по време на саундчек, например. В продължение на 10 – 12 дни изпълнявах по една песен. Така в един момент се оформи албум, различен от всичко, което съм правил до сега. По принцип свиря свои собствени пиеси. Сега е различно. Всичката музика в албума е на други хора. След 40 албума, това е първият от този вид.
40 албума – това звучи впечатляващо! Мисля, че нашето общество все повече развива културен манталитет на бързото хранене, но Вие имате невероятна кариера. Какво Ви мотивира да създавате музика?
За мен всяка възможност да свиря и да правя музика е преди всичко удоволствие, никога не е само работа. Обичам да правя това повече от всичко друго. Независимо дали щях да стана успешен музикант или не, аз пак щях да продължа да работя всяка минута и да се опитвам да разбирам музиката. Така научавам много за самия живот. Чрез музиката съм научил толкова много неща за математиката, науката, езика, поезията, историята и всичко останало. За мен всичко идва от музиката. Освен това аз се чувствам привилигирован да изнасям концерти, да имам възможността да свиря с чудесни музиканти, да записвам албуми. Никога не съм гледал на всичко това като на задължение. Аз съм много щастлив, че имам този шанс. Опитвам се да давам всичко от себе си по време на всяко едно изпълнение. Никога нямам проблем да правя тези неща, защото се занимавам с това, което наистина обичам.
Имам усещането, че мястото, където сте роден, е повлияло на вашата музика. Слушам композициите Ви, посветени на Вашия роден щат Мисури и те наистина са великолепн. Бихте ли ни описали дома си?
Да отраснеш в Мисури е различно от това да отраснеш в Ню Йорк, Лос Анджелис и подобни места. На първо място в Мисури има много крави и царевица и много пространство. Всъщност аз отраснах в Lee’s Summit, Мисури – много малък град с няколко хиляди души население. Баща ми е отраснал там. Неговият баща е един от първите заселници в града и аз имам много дълбока връзка с това място. Винаги съм искал да покажа това, защото в джаза е много по-трудно да си от един фермерски град, отколкото от град като Ню Орлийнс. Винаги съм вярвал, че е важно да бъдеш откровен в музиката, не да се правиш на нещо, което не си, защото ти си повлиян от реалността на мястото, откъдето идваш. Местната география наистина ми е повлияла – небето, пространството, разстоянията между дърветата и градовете, колко място има в една стая за отделните неща. От друга страна, животът ми се промени много, когато започнах да пътувам и се преместих на Източния бряг. Нещата станаха по-динамични, отколкото бяха в първите ми звукозаписи. Но пространството и простотата винаги ще бъдат над всичко останало. За мен те са нещо основно.
Прекарвате по-голяма част от живота си на път. Приличате ми на съвременен номад. Чувствате ли се по този начин?
Не пътувам толкова много, колкото преди. Имаше един период между 1977 и 1994 г., когато наистина се бях превърнал в това, което описахте. Постоянно пътувах, никъде не живеех конкретно и беше страхотно. В средата на 90-те години животът ми се промени. Установих се в Ню Йорк, имам три деца. В момента живеем тук. Децата ми все още са малки и трябваше да намеря добър баланс между всичко. Не правя по 200 концерта на година, но все още свиря много, защото искам нещата да вървят добре. Изнасям около 100 – 120 концерта годишно. Сега животът ми е много по-балансиран, отколкото, когато бях постоянно на път.
Кои моменти и сътрудничества от кариерата Ви досега бихте посочили като незабравими?
Имал съм толкова много възможности да свиря с почти всички мои най-любими музиканти. Трудно е да откроя само някои от тях. Аз работих заедно с групата на Гари Бъртън. Тогава бях на 18 г. и сякаш се бях присъединил към „Бийтълс“. Възможността да свиря с Гари е много специална за мен. Той е един от най-големите ми ментори и един от най-любимите ми музиканти. Свирил съм с Орнет Колман, Съни Ролинс, Хърби Хенкок – музиканти, с които израснах и от които съм се учил, Рой Хейнс, Били Хигинс... За мен е нещо голямо, че съм прекарал толкова много време заедно с тези хора. Един от най-добрите ми приятели е Чарли Хейдън. Ние се срещнахме, когато аз свирех с Гари, а той участваше в групата на Кийт Джарет. Станахме приятели и след това сме свирили заедно по най-различни поводи. Някои от последните ми сътрудничества са не по-малко важни – като това с Майкъл Брекър – един от най-добрите ми приятели, един от най-любимите ми музиканти, също така Джако Пасториус. Разбира се, не мога да не спомена постоянните членове на моята група, като Лайл Мейс, Стийв Родби, Антонио Санчес – тези хора са важни за мен по един различен начин. Цял ден мога да говоря за музикантите, които обичам, и с които съм близък.
Тази есен Ви очакваме в България. Кажете ни повече за репертоара и за музикантите, с които идвате.
Най-сетне ще изнеса концерт в България! Това е нещо, което очаквам от толкова много, много години. Не знам защо отне толкова време, за да се организира този концерт, и съм много въодушевен. Концертът ще бъде фокусиран върху трио аспекта от моята кариера като музикант. Наистина се надявам някой ден да доведа и „Пат Матини груп“. Сега ще свирим неща като започнем от „Bright Size Life“, преминем през „Rejoicing“ и „Question & Answer“, музика от „Day Trip“. Този начин на свирене и мислене ще бъде основният, върху който ще се фокусираме. Но ще кажа, че по време на този концерт ще се случват и още много други неща, защото никога не съм идвал в България. Ще свиря някои соло композиции, ще има и изненади, които ще ни отведат на съвсем различно място. Наистина съм много развълнуван, че идвам във вашата страна. Вече нямам търпение!
