„Палячи“ на Държавна опера – Стара Загора и Академичен цирк „Балкански“: изкуство, действително

Държавна опера – Стара Загора и Академичен цирк „Балкански“ сътвориха спектакъл – първи по рода си у нас, но толкова естествен, че сякаш „Палячи“ винаги се е играл така – действието в операта от Руджеро Леонкавало се разви под шапитото на цирка.

Страстите в трупата пътуващи артисти се разпалваха, още по-истински в органично преживяване. Изкуството присъстваше в живота на два плана – в действието на сцената и в самото преживяване в залата.

Представлението снощи бе знаменателно с поредната върхова роля на Калуди Калудов, който с този спектакъл чества в столицата 40 години от дебюта си на сцената.

Слушахме го без да си поемем дъх от вълнение, а след това дълго аплодирахме – таланта му, приноса му към музиката, споделянето със света на оперното величие на страната ни, вълнуващите моменти, които сме преживели с неговия глас и артистичността му.

Именно Калуди Калудов е в основата на този начин на представяне на „Палячи“ – идеята му е от години, подсказана от случайна среща с акад. Александър Балкански, но се реализира сега.

Спектакълът бе игран на сцената в града-домакин – Стара Загора, във Варна – родния град на тенора, Пловдив – сцената, на която той дебютира, и София, на чиято опера той отдава 12 години от творческия си живот.


Довечера от 19 ч. е второто представление в столицата, като в главната роля ще бъде Камен Чанев. Анна Дитри, разкошна в ролята на Неда, ще бъде заместена от Деси Стефанова.

Александър Крунев и Нико Исаков ще разменят ролите си, съответно Директора на цирка и Тонио снощи, а младият прелъстител Силвио отново ще бъде чаровният и неустоим Валери Турманов.

След като гледах спектакъла, разбрах радостта и гордостта на творците, постигнали уникален резултат.

И Калуди Калудов, и Огнян Драганов (режисьор, директор на Държавна опера – Стара Загора), и Александър Балкански – син (цирков режисьор) разказаха в ефира ни за своето вдъхновение, с което са сътворили спектакъла и с което постановката след това на свой ред ги изпълва.

„Много сме вътре в приказката.“ – сподели Калуди Калудов. „Летим!“ – каза кратко Александър Балкански. „Енергийно зареден спектакъл.“ – констатира Огнян Драганов, съдейки и по реакцията на публиката.

И, наистина, макар да не бях на най-централното място в луксозното шапито на цирка, действието винаги се развиваше пред, дори около мен. Реквизитът на цирковата трупа в следващия момент бе декор на постановката.

Майсторското претворяване на творбата извисяваше, както акробатите се носеха, леки като въздуха, изумително красиви и изящни над сцената. Оперни изпълнители и циркови артисти бяха заедно в действието – така героите можеха да се върнат към своето минало и да водят диалог с младите себе си.

Закачките на клоуните бяха контрапункт на драматичния сюжет и подсилваха напрежението. Жонгльорът успешно удържаше своите уреди, което героите не успяваха да направят с фактите в живота.

Част от действието се развиваше сред публиката – дори се стъписахме, докато току до нас Канио напразно се опитваше да догони любовника на своята Неда.

Хорът изненадващо от цирковата арена се оказа на столовете за зрителите, за да бъде публиката на спектакъла, който трупата в оперното действие изнасяше.

С „Палячи“ на Държавна опера – Стара Загора и Академичен цирк „Балкански“ изкуството бе част от истинския живот във върховно автентично преживяване. Вълшебно и толкова реално!

Фотограф: Георги Петков. Още от неговите снимки от спектакъла можете да видите тук на страницата на Старозагорската опера във фейсбук.