На срамежливостта на Пако де Лусия да пее фламенко дължим неговото виртуозно свирене на китара. Това разкри изпълнителят в интервю за Джаз ФМ радио. Таня Иванова и Светослав Николов разговаряха с него за това как той промени схващането за фламенко музиката в своята младост, как я превърна в световен феномен, как вижда бъдещето на фламенкото. Ще научите още какъв ще бъде следващият проект на Пако де Лусия и какви са неговите любими занимания. Интервюто можете да чуете тук.
Откриваме Ви в Европа. Как върви турнето Ви?
Вече съм в края на турнето, което започна в началото на февруари. В София ще бъде последният ни концерт. Изморен съм. Доста е изтощително – много пътуване, хотели, багаж, който събираш всеки ден, самолети... Най-хубавата част от всичко е да изляза на сцената и да свиря на китара.
А междувременно правите много хора щастливи с Вашата музика.
Да, така е. Групата ми е много добра. В ансамбъла участват чудесни музиканти. Хората си тръгват щастливи от нашите концерти.
Какво Ви предстои след това турне?
Ще издам албум на живо. Записах концерти от различни градове – може би около 7, и след края на турнето ще ги изслушам. Засега не мога да кажа къде се е получило най-добре. Мисля, че има два или три много хубави концерта, от които ще избера най-подходящия за албума.
Наша колежка сподели, че Вашият албум Friday Night In San Francisco я е вдъхновил да започне да слуша джаз. Тя Ви е много благодарна за това. Как се отнасяте към влиянието, което Вашата музика оказва върху хората?
Аз не съм музикант, който се е учил в училище. Създавам музика със сърцето, с чувствата, с душата си. Мисля, че в това се крие силата ми. Когато свиря, опитвам се да пея. Аз съм нереализиран певец. Като дете, най-обичах да пея. Бях обаче много срамежливо момче и затова се захванах с китарата. Тя стана главното действащо лице и пее вместо мен. Когато свиря на китара, се опитвам да пея. Мисля, че това е най-добрият начин за общуване с публиката.
Спомняте ли си своята първа публична изява?
Да, беше в моето село, бил съм 8-9 годишен – не си спомням точно. Беше по радиото на село в Алхесирас, в южната част на Андалусия.
А след това превърнахте фламенкото в световен феномен. Какъв беше пътят чрез Вашата музика фламенкото да стане хит по целия свят?
На 12-годишна възраст заминах на концерт извън родината си. Бях една година на турне в САЩ с фламенко група от танцьори и певци. От този момент не съм спрял да свиря по целия свят. Целият ми живот до сега премина в пътуване и в това да показвам на хората какво е фламенкото. Фламенко музиката е моя страст. Тя е музиката на моето семейство, на моя баща, на моите братя. Когато бях дете, към фламенкото нямаше добро отношение. То беше известно като евтината музика на много бедните хора в Андалусия и в Испания като цяло. Борих се да извоювам на фламенкото нивото, което испанците не му признаваха. Работих здраво, за да покажа на всички колко ценна е тази музика, защото фламенкото е сред най-хубавата музика на света.
Защо традиционното фламенко не беше достатъчно за Вас? Какво Ви накара да свирите по различен начин? Какво Ви вдъхнови да смесвате фламенко с джаз и класическа музика?
Фламенкото е напълно достатъчно за мен. Никога не съм спирал да бъда фламенко музикант – това ми харесва, това съм аз. В същото време съм един много любопитен човек, който обича всякаква музика. Повече ми харесват изпълненията на музикантите, отколкото различните стилове музика. Свиря с други изпълнители, за да науча различни начини за създаване на музика, за да я интегрирам с моите корени, с корените на фламенкото. Фламенкото няма теория, така че единственият шанс да науча нови хармонии и начини на свирене беше да работя с други музиканти, като джаз артистите. Те знаят много неща, които никога не съм учил в училище. Винаги съм бил с мисълта да вкарам във фламенкото всичко, което съм научил.
Кога усетихте, че чрез Вашата музика се ражда нещо ново?
Никога не може да знаеш това. Когато правиш нещо, влагаш цялата си страст, влагаш живота си, защото правиш нещо, което харесваш. Всеки ден израстваш, също както момчето расте и не забелязваш кога е престанало да бъде момче и се е превърнало в мъж. Майката, която го наблюдава постоянно, самата тя не знае кога точно е пораснало то. Ти растеш милиметър по милиметър всеки ден. Не мога да кажа кога съм се променил. Развивам се през целия си живот. Продължавам да се опитвам да израствам. Когато усетя, че нямам нищо ново, което да кажа на публиката и на моите последователи, аз ще спра да свиря. Имам желание да се развивам, защото това е смисълът на живота ми.
Какво е новото, което ще споделите с българската публика?
Нека да видим как ще бъде вдъхновението в София през този ден. Ние ще предложим на публиката и по-традиционни ритми, и импровизации. Импровизирам и върху собствени композиции, и върху пиеси, написани от други автори, заедно с останалите музиканти, с които свиря. Ще изпълня някои от най-ранните си пиеси, както и музика, която съм композирал съвсем скоро - преди три месеца. Ще чуете музика от целия ми творчески живот.
Как виждате бъдещето на фламенкото?
Добро е. Има много млади хора, които фантастично пеят, свирят и танцуват фламенко. Всяко поколение идва с нови хора, които израстват бързо и много добре. В момента фламенкото е в много добро състояние. Когато бях дете, това беше музика за музея. И една нота не можеше да се промени, защото пуристите казваха, че това вече не е фламенко. В детството си трябваше да се боря с тези хора. Сега отворих много врати, за да бъдат свободни младите, но така, че фламенкото да не изгуби смисъла си. Най-важното нещо за фламенкото е езикът. Езикът трябва винаги да е фламенко, но формата можеш да променяш непрекъснато – хармонията, ритъма. Наистина има много млади хора, които трябва да се появят пред публика. Фламенкото не е само Пако де Лусия. Във фламенкото има много артисти, които създават красива музика.
Кои са другите страсти в живота Ви освен музиката?
Една от страстите ми е да се излежавам в леглото. Много съм изморен. Събудих се в 10 часа, но четири часа по-късно все още съм в леглото, защото работих много. Това е най-голямата ми страст в момента. Когато си отпочина добре след това турне, ще се отдам на другите си страсти. Харесвам много неща. Обичам да чета, да играя футбол – вече не го правя, защото остарявам и не искам да се контузя, обичам да работя в градината, да отглеждам цветя и неща от този род.
Обичате ли да танцувате фламенко?
Не, но обичам да пея. Когато съм вкъщи, часове наред пея в студиото. Никога не съм се опитвал да танцувам. Много съм срамежлив в това отношение. Затова и не се научих да танцувам.
Очевидно танцувате чрез китарата си.
Да. Освен това имам много добър млад танцьор в групата, с която съм на турне. Казва се Фару. Той е невероятен. На 22 години е и танцува наистина много добре.