Оз Ной е познат на меломаните като един от съвременните виртуози на китарата. Музиката му съчетава джаз, фънк, рок, блус и R&B. „Никога не съм се ограничавал до един тип музика. Така че моите влияния са отвсякъде.“ – казва Ной в интервю за Джаз ФМ радио. След като се превръща в един от най-разпознаваемите музиканти в родината си, китаристът напуска Израел през 1996 г. и заминава за САЩ, с което дава тласък на международната си кариера. Той е работил с имена от различни жанрове като Майкъл Бубле, Ричард Бона, Майк Стърн, Джон Абъркромби, Дейв Уекъл, Джон Патитучи, Пати Остин, Take 6, Стинг, Джъстин Тимбърлейк, Стивън Тайлър, Тони Бракстън, Синди Лоупър и мн. др.
На 6 октомври Оз Ной ще изнесе първия си концерт в България. Събитието ще се проведе в „София лайв клуб“, а на сцената китаристът ще бъде заедно със своето трио, което включва легендарните Джими Хаслип (бас) и Денис Чеймбърс (барабани). Групата ще представи музика от 9-те албума в дискографията на Оз Ной, както и пиеси от предстоящия му проект, който ще бъде издаден следващата година.
„Бих казал, че музиката е нещо, от което се нуждая, затова ме е толкова грижа за нея, затова тя е в основата на интересите ми, затова я обичам. Затова правя музика.“ – казва Оз Ной. Цялото интервю на Таня Иванова с израелския китарист може да чуете чрез бутона „Аудио“ или да го прочетете по-долу.
„Това е джаз. Просто не звучи така.“ – по този начин описвате музиката си. Казаното от Вас е като изявление или философия. Бихте ли ни разказали повече за начина, по който гледате на своята музика и кои са най-важните компоненти от нея?
Причината да нарека тази музика джаз е импровизацията и формата, в която я изпълняваме. Импровизирам така, сякаш свиря джаз стандарт. Но тази музика не звучи като джаз, защото използвам по-модерен груув и нещата са повече електронни отколкото акустични. Ние не суингираме толкова много и затова музиката прилича повече на съвременен R&B, фънк или рок. Но импровизацията продължава да бъде джаз, затова казвам, че свирим джаз, но не звучи точно така, защото не става дума за типичното суингиране. Както вече споменах, това е по-скоро съвременен R&B и фънк груув. Музиката ми представлява преди всичко това, наистина.
„Музиката е като въздух за мен. Имам нужда да я вдишвам, за да живея.“ – твърдите в едно интервю. Разговарях с Пат Матини преди няколко години и той ми каза, че музиката много му помага да научава различни неща за живота. И при Вас ли е така?
Вероятно – да. Бих казал, че музиката е нещо, от което се нуждая, затова ме е толкова грижа за нея, затова тя е в основата на интересите ми, затова я обичам. Затова правя музика. Сигурен съм, че има своя отпечатък в това да научавам нови неща, но за мен музиката е начин на живот. Това е основното нещо, което истински ме вълнува.
Разкажете ни за Вашите влияния.
Отраснах в Израел през 80-те г. Не съм обръщал внимание на музиката от Близкия изток, която беше популярна в този регион. И все още не съм запален по нея. Слушах „Бийтълс“ и рок. През 80-те имаше много рок. Опознах джаза рано, защото брат ми носеше джаз албуми вкъщи, незнайно защо. Така че моите влияния се простират от „Бийтълс“ до рока от 80-те г. Имаше и много израелски поп и рок записи, които харесвах и после преминах към джаза. Започнах с Чик Къриа и Джон Маклафлин, Ал Ди Меола, Кийт Джарет, Чарли Паркър, Уес Монтгомъри... Слушах всичко, когато бях млад. Никога не съм се ограничавал до един тип музика. Така че моите влияния са отвсякъде.
Мисля, че е важно да бъдеш отворен, това е нещо напълно нормално. Да поговорим за Вашия нов албум Booga Looga Loo. Каква беше концепцията за този проект?
Винаги, когато започвам да правя албум, имам концепция за него. Концепцията ми помага да пиша музика и да разбера какво ще правя по албума. Колкото повече албуми правиш, толкова по-трудно става, защото трябва да надскачаш себе си. Това е моят девети солов проект след предишния - Who Gives a Funk. Когато свърша работата по един албум, вече започвам да работя по следващия, но след като завърших Who Gives a Funk исках да помисля какво да правя след това. Често свиря с органисти, свиря в орган трио и много от композициите, които органистите обичат да изпълняватт, са boogaloo. Предполагам, че те са част от музикалния речник. Започнахме да правим гигове и да свирим и по-голяма част от материала в репертоара бяха boogaloo песни. Хареса ми усещането и си казах: „Да видя дали мога да напиша нещо в този стил.“ Концепцията за албума беше свързана основно с това да се опитам да напиша boogaloo композиции, но с повече електроника. Бих определил музиката в диска като boogaloo среща Bitches Brew на Майлс. Това е концепцията за албума. Това се опитвах да осъществя в началото. А когато става дума за същинското свирене, самите пиеси диктуват какво да направиш всъщност, но това е лесната част. Трудната е да напишеш материала, който да има концепция, да има атмосфера. Идеята на албума е boogaloo среща Bitches Brew – това е най-добрият начин, по който мога да я опиша.
Харесва ми, наистина харесвам албума. Не знам как бихте реагирали – в диска има много енергия и груув, но аз откривам и нежност в музиката.
О, това е много хубаво. Радвам се да го чуя.
В момента сте на трурне с Джими Хаслип и Денис Чеймбърс. Това е велико трио, разкажете ни повече за тези страхотни сътрудничества.
С Джими свиря през последните години, били сме заедно на няколко турнета. Той е моят човек. Правили сме много неща заедно, мисля, че през последните 5 г. той участва във всичките ми турнета. Джими е страхотен басист. Познавам Денис от дълги години, но започнахме да свирим заедно едва през 2018 г. в групата на Джеф Бърлин, наречена Moshulu. В нея Джеф събра Денис, мен и Дейвид Сеншъс. Това е първото турне с моя музика, в което Денис участва. Очаквам концертите с нетърпение. Денис е един от най-великите барабанисти на всички времена.
Какво включва репертоарът Ви?
Изпълняваме композиции от новия албум, както и някои пиеси от по-старите ми проекти. Имам издадени 9 албума, а това не е малко музика. От всеки един има по някоя композиция, на която много държа и я свиря по време на концерти. Любопитното е, че когато работех по Booga Looga Loo всъщност записах повече музика отколкото може да се побере в един албум. Тогава се замислихме дали да не издадем двоен проект, но звукозаписната ми компания искаше да разделим музиката в два диска, така че втората част на Booga Looga Loo ще се появи следващата година. Записите са направени изцяло, но имам да довърша още някои неща по проекта до края на годината. Така че ще свирим музика и от следващия ми албум.
Това звучи добре! Свирили сте и сте записвали с артисти като Майк Стърн, Стинг, Чик Къриа, Крис Потър и др. Има ли музикант, с когото бихте искали да работите в бъдеще?
Бих искал да свиря с Майлс, но него вече го няма. Бих искал отново да свиря с всички тези музиканти, които изредихте. Има толкова страхотни музиканти. Харесвам Брад Мелдау, но не знам дали мога да свиря с него, дали например мога да добавя нещо към нещата, които той прави. Харесвам Чик Къриа, Хърби Хенкок, Кийт Джарет... Китарата е забавен инструмент, но не знам дали винаги има място за нея, дали китарата допринася с нещо в дадени ситуации.
Шегувате се.
Не, не се шегувам. Преди години чух Пат Матини да казва в един майсторски клас, че много харесва Кийт Джарет и се е чудил дали той би свирил с него. Матини каза нещо подобно: „Не мисля, че с нещо мога да допринеса за музиката му. А това, което той прави, е толкова велико, че няма да бъда полезен с нищо, ако съм наоколо.“ Чувствам се по същия начин, когато става дума за някои конкретни музиканти. Китарата е чудесен инструмент за определени ситуации. Това е, което мисля.
Знам, че сте фен на Майлс Дейвис. Гледахте ли Birth of the Cool – новия документален филм за него?
Все още не, но имам такива планове. Пропуснах прожекциите в Ню Йорк, защото бях извън града. Всъщност все още го дават и ще се опитам да го гледам тази седмица.
