Музика, на която не можем да се наситим, защото влива в кръвоносната ни система усещането, че животът е празник. Alexandroff Ragtime Band празнуват 35 години от създаването си с концерт на 9 ноември от 19 ч. в бар Singles. „За нас Alexandroff Ragtime Band е много приятно преживяване с музиката, която толкова време изпълняваме, усещане за приятелство. Публиката знае голяма част от нашите пиеси, тъй като те са често изпълнявани. От репертоара ни дъха доста радост и живот. Това са основно емоциите, които изпитваме при нашите участия.“ – посочва Невилиян Гемижев, който е кларинетист в състава от 1988 г.
Вече 15 години Alexandroff Ragtime Band е важна част от живота на вокалистката Деси Тилева. „Това е опит, сцена, контакти, приятелство – много силно и много ценно, запознаване с този начален етап на джаза. Все по-задълбочено опознавам стила, все повече го обиквам.“ – казва тя.
Със своята 35-годишна история на всеотдайност към музиката Alexandroff Ragtime Band е институция. Основателят Румен Александров се вдъхновява за музиката от филма „Кет Балу“ с Джейн Фонда, който се прожектира по екраните тук в началото на 60-те. „Там Нат Кинг Коул и Стъби Кей пееха и свиреха на невижданото дотогава у нас банджо. Реших, че това е моят инстумент.“ – разказа той. 15 години по-късно си купува банджо и започва да свири сам вкъщи. „Попаднах в Университетския рагтайм бенд на Софийския университет и свирих там няколко години. Появи се мисълта да събера оркестър. Оказа се нелека задача. Много музиканти, които имаха интерес към джазовата музика, кой знае защо се отнасяха с пренебрежение към старите стилове.“ – споделя за трудностите в началото той.
През лятото на 1986 г. с помощта на джазовия критик Владо Гаджев Румен Александров намира единомишленици – Христо Златинов – кларинет, и Васко Екимов – туба. „Опитахме се да възпроизведем няколко пиеси и за огромно наше учудване се получи.“ – започва да вижда сбъдването на мечтата си създателят на групата. Нейният път официално започва през април 1987 г. на „Младежка джаз сцена“ в Пловдив с Румен Александров начело и с членове – сегашният пианист Георги Ценев, който тогава свири на кларинет, Васко Ефтимов – туба, и проф. Милко Керемекчиев – уошборд.
Създателят на формацията описва работата си в нея като невероятно щастие и привилегия да свири с превъзходни музиканти, с които са добри приятели. „Макар да сме българи, не успяхме нито веднъж да се скараме сериозно. Аз съм им ужасно благодарен, защото обичам да свиря с хора, от които имам какво да науча. С Невилиян сме заедно от 1988 г. – невероятен човек и приятел, майстор на кларинета със страхотно мислене и отношение към музиката. Същото се отнася и до останалите колеги.“ – щастлив е Румен Александров, не само сбъднал мечтата си, но и направил това с прекрасни хора до себе си.
В концерта, с който Alexandroff Ragtime Band ще отпразнува своята 35-а годишнина, до него на банджото застават Невилиян Гемижев – кларинет, Стойчо Раднев – тромпет, Деси Тилева – вокал и пиано, Мери Начева – вокал, Димитър Узунов – туба. Първият съратник на основателя – Жоро Ценев, няма да може да участва заради ангажимент в чужбина. На събитието от 19 ч. днес в бар Singles Румен Александров покани „почитателите на вечната музика“.
В рагтайма се преплитат гласове и инструменти, музиканти и публика са една общност. Стилът носи в същността си идеята за заедност, прави така, че да се чувстваме свързани. Как се свири рагтайм? „Много лесно.“ – отговаря Невилиян Гемижев и добавя с усмивка: „Когато го можеш.“ Той обясни, че умението се наслоява с времето с желанието да се учи, да се влиза в същността на музиката. „Рагтаймът е лесен за възприемане, затова и публиката ни е доста широка.“ – отбелязва Невилиян Гемижев. А лекотата при слушане се създава с постоянство, много труд, усърдие и непрекъсната работа самостоятелно и заедно. „Ние задължително трябва да се слушаме, за да направим еднаквост в свиренето, но и да има различност. Трябва да бъдем един с друг. Идеите идват на момента. Ако не откликнеш на човека до себе си, можеш да останеш извън цялата картина. Също важно е да сме в добри отношения един с друг, както казва Румен. Приятелството си личи на сцената, няма как да бъдем лицемери в това отношение. То допринася за доброто настроение, което създаваме.“
Това отношение към музиката можем да направим отношение към живота и да го живеем като празник в радост. Как едното следва от другото разбираме от думите на Деси Тилева: „Рагтайм се пее с много настроение, любов към стила. Той е уникален с това, че се изгражда на принципа на колективна импровизация, в която е точно тази заедност. В нея на сцената се раждат радост и щастие.“ Самият рагтайм предизвиква към повишена отговорност в колективната импровизация, обяснява Невилиян Гемижев: „Ние сме твърде малко хора и всеки има много важна функция в нашето изпълнение. И най-малкото разклащане веднага се усеща и при нас, и при публиката. Удоволствието – то е ясно. На свиренията си изпитваме удоволствие от изпълненията и очакваме тези участия с трепет. Винаги го има усещането за уникалност на концерта и на срещата с публиката.“
Въпросът за отговорността Деси Тилева разглежда от два ъгъла и я извежда като предпоставка за удовлетворението: „Ние сме изпълнители на един стил, който е рядкост тук, в България. Отговорността е да го поднасяме по възможно най-добрия начин – автентичен. Отговорност е и да популяризираме този стил, да обогатяваме представите за джаза с този негов първоначален вид. Удоволствието е от това, че правим всички заедно тази музика. Удоволствие е, че точно с тези хора сме толкова години и ни е хубаво да творим заедно.“
