„В музиката ни ще откриете радостта от живота, оптимизма, желанието да бъдем преди всичко хора. Отличителната черта на нашата музика е топлината, с която Ви зареждат нашият народ и нашата култура.“ С тези думи голямата дама на кубинската музика Омара Портуондо представи пред Джаз ФМ посланията на своите изпълнения с оркестъра „Буена виста соушъл клуб“. Георги Митов от Класик ФМ разговаря с Кралицата на фийлинга (това е стил, който съчетава кубинска музика, джаз и бразилска боса нова) за нейната връзка с България и за всички важни моменти от нейната значима музикална кариера. Интервюто с Омара Портуондо, която вярва, че понякога дори една песен е достатъчна, за да преодолееш трудностите, можете да чуете тук. Концертът в София на Омара с оркестъра „Буена виста соушъл клуб“ на 22 юли 2011 г. е организиран от „Loud Concerts“ и Джаз ФМ радио.
Не за първи път сте в нашата страна. Вашите почитатели следят кариерата, албумите, концертите Ви. Но какво Вие открихте в България?
Открих големите приятели, с които винаги съм била заобиколена. Сред тях са Йорданка Христова, музикантите от фестивалните оркестри, много певци и певици, като Мими Иванова и други. Освен това, страната Ви е изключително красива и се надявам да поддържате традицията на българската роза. Имам предвид онези прекрасни рози, от които правехте парфюми. Така че имам огромното искрено желание да бъда с вас.
А помните ли някоя българска песен?
(Пее „Моя страна, моя България“.)
Има ли спомен от връзката Ви с нашата страна, който остава до днес много скъп за Вас?
На първо място, това са наградите, които получих на фестивалите, но най-вече са скъпи музикантите, с които се срещнах. Имам една сърдечна приятелка, която от време на време идва в Куба, и това е Йорданка Христова.
Откриваме Ви по време на концертното турне с Orquesta Buena Vista Social Club. Част от него ще бъде и изявата Ви в София. Какъв е репертоарът, който сте подготвили?
Музикалният репертоар на нашата формация обхваща добре познати кубински песни, които отразяват културата и традициите на страната ни. Това, което ще откриете в тях, е радостта от живота, оптимизмът, желанието да бъдем преди всичко хора. Отличителната черта на нашата музика е топлината, с която Ви зарежда нашият народ и нашата култура. Няма да издам нищо по-специално от репертоара, който сме подготвили. Само ще ви кажа, че обикалям света с музикантите, които останаха от оригиналния състав на Buena Vista Social Club. Днес в него участват и няколко млади музиканти - отличният пианист Лунас, на китарата трес ще чуете Гуахиро Мирабал, както и младата беквокалистка, която създава кубинско настроение със своя глас... Разбира се, да не забравям и себе си (смее се). Така че аз съм доволна от целия състав и съм уверена, че ще изживеем положителни емоции на концерта ни в София.
В концерта Ви участват също Барбарито Торес, Хесус Рамос и китаристът и кийбордист Мануел Галбан.
Да, това са музикантите, които останаха от оригиналната формация. Иначе преди време бяхме повече. Вие ги познавате, но те вече не са сред нас - певецът Ибрахим Ферер, пианиста Рубен Гонсалес, както и Пио Лейва. Важното е, че останалите идваме при вас, за да посетим отново вашата страна и да представим музиката си.
Тази година ще бъде запомнена от почитателите на Вашата музика с дуетния албум с Чучо Валдес „Omara & Chucho“. Това не е първата Ви среща с виртуозния кубински музикант. Какво Ви даде импулс, за да продължите това сътрудничество? По какъв начин се срещнаха вашите творчески души?
За мен да свиря с Чучо е различно, но много близко до това, което познавам от работата на неговия баща - Бебо Валдес. Той все още е жив, но се е оттеглил от света на музиката. Познанството ни се случи тук, на Острова на свободата, и причината беше, че получихме професионално признание от целия свят - както Чучо, така и аз самата. Именно това ни свързва - работили сме поотделно в чужбина и в Куба, правили сме турнета из Европа. Никога преди това не сме били свързани, тъй като всеки имаше различни ангажименти. Ето защо сега ще се възползваме напълно от тази възможност да си сътрудничим.
Но това не е първата Ви среща с Чучо в звукозаписното студио. С какво е различна Омара Портуондо в този нов албум спрямо „Desafios“?
Значи вие сте слушали „Desafios”? В този диск имаме всичко останало - например песни в стил болеро, както и интерпретации на Чучо на пианото заедно с камерен състав музиканти, които му акомпанират и които също са добри. Не мога да кажа, че в Куба има лоши музиканти. Не съм толкова дискретна (смее се). Тези, които са свързани с музиката, реално са изключително талантливи.
След последния Ви концерт в България се случиха интересни събития във Вашата кариера. През 2009 г. получихте Латино Грами. Защо бе неочаквана тази награда за първата кубинка, живееща на Острова, която получава приза?
Предишни години са били номинирани Ибрахим Ферер, „Буена Виста“ и аз също, но като част от тях, тъй като работех с тези музиканти. А сега, след като ме номинираха, беше впечатляващо, тъй като толкова пъти са го правили, а ние нито веднъж не сме успели да стигнем до тази зала. Дори на последното и на предпоследното издание бях взела решение да не присъствам, защото имах ангажименти в други държави от Азия. Предвиждах концерти там и казах на групата си да отидат в залата, а аз ще изпълня задълженията си. Когато приех поканата, ми бяха казали, че трябва да представя носителя на самата награда. Ето защо останах изненадана на сцената, когато разбрах, че всъщност наградата се връчва на мен. Иначе по последния си албум „Gracias“ работих цели 3 години заедно с тези музиканти, с които идвам у вас. Задвижих и другия проект, в който участват също прекрасни музиканти. Този диск е наполовина джазов, наполовина традиционен. Любопитно е да чуеш джаз интерпретацията на тези млади музиканти, тъй като тя звучи различно, пречупена през техния поглед. А относно традициите, изпълняваме песни като „Drume Negrita”, която е част от нашето детство и от корените ни.
Често Ви наричат Queen of Feeling. Какво означава да бъдеш Кралицата на чувствата?
През 40-те години се появиха група музиканти, които изпълняваха романтични песни. Това бяха трубадурите от традиционната епоха на Старата кубинска трова (Vieja Trova Cubana). Те изпълняваха любовни песни, а също и други по-танцувални композиции, но отличителното бе романтичният им стил. По това време аз бях студентка и се включих в това музикално течение, тъй като ме поканиха. Аз бях единствената жена, която изпълнява подобен род творби и затова ме нарекоха Кралицата на чувствата.
Но какво Ви вдъхновява, за да зареждате с това чувство и публиката?
Романтичността ми. Ние, кубинците, сме изключително романтични.Ако се върнем на темата за „Буена виста соушъл клуб“, Вашите почитатели със сигурност са запомнили изпълнението на „Veinte años“ („Двадесет години“) с небезизвестния Компай Сегундо.
Ако се върнем на темата за „Буена виста соушъл клуб“, Вашите почитатели със сигурност са запомнили изпълнението на „Veinte años“ („Двадесет години“) с небезизвестния Компай Сегундо. Каква е историята на тази песен?
Истината е, че тази песен е на първата жена-трубадур в Куба, която я изпълняваше с много музикални формации. Аз бях още малка, но се впечатлих от нейния глас. Родителите ми ме запознаха с тази песен, когато бях на 8 години. По-късно се явих на конкурс с „Veinte años“ и с още една песен, а семейството ми каза, че я изпълнявам прекрасно. Постепенно песента стана популярна по целия свят. Така родителите ми се оказаха предсказатели на нейния успех. Затова „Veinte años“ е толкова специална за мен. Тази песен е важна и заради контакта, който става по-близък с публиката, когато я изпълнявам, и едва ли има друга песен, която може да се сравни със силата на „Veinte años“.
Каква е връзката Ви с Компай Сегундо?
Компай Сегундо бе част от формацията на Мария Тереса Вера. Той беше беквокалист в тази група. За мен той остава символът на традиционната кубинска музика.
Как се развива кубинската музика днес?
Имаме от всички жанрове. Поддържаме корените си, но се съобразяваме и с тенденциите, от които се вълнува младото поколение. Хуан Формел, Лос Ван Ван - това са музикантите, които съчетават традиционното с модерното. Те правят танцувална музика, която се възприема добре.Малцина знаят, че Омара Портуондо е свързана с класическата музика.
Малцина знаят, че Омара Портуондо е свързана с класическата музика. Кои са любимите Ви композитори и произведения?
Предпочитанията са различни. Аз съм изучавала и слушала класическа музика, освен популярната. Сред най-значимите за мен е Гершуин. Но трябва да ви кажа, че в моята къща имам на стената си закачени портрети, които си купих при едно от посещенията ми в Германия. Това са портрети на най-големите композитори за мен. Освен това съм посещавала къщите на Вагнер и на Лист, чиято музика често присъства на световни музикални фестивали. Но тук, в Куба, в музикалните училища, младите таланти получават образование по класическа музика. Познавам също така и музиката на Шуберт, Бах, Бетовен.
Как да превъзмогнем трудностите?
Да, могат да се превъзмогнат дори и само с една песен. Казват, че да обичаш – това е власт, сила. Човекът има мощта да обича, да се адаптира, да се бори – всичко това са черти на човешкия характер.
А как възприемате промените в Куба?
Не искам да говоря за това, тъй като се отклоняваме от музиката. Навсякъде по света имаше непредвидими промени. Всички ние живеем в промени, както и жителите на моята страна. Имаме своите нужди и чувства. Ние ги заявяваме, а се намира някой, който да ги задоволи. Такъв е животът и мисля, че и на вас ви се е случвало същото.
Как да придобием този кубински оптимизъм?
Ние сме оптимисти, заради идеите и начина на мислене, който имаме. Приемаме, че хората разсъждават така, както вярват. Надяваме се, че така те ще уважат и начина, по който мислим ние. Всеки има правото да живее и да прави нещата такива, каквито смята, че трябва да бъдат. Благодаря Ви за интервюто. Надявам се по-скоро да пристигна във вашата страна, да се разходя из улиците ви, да вдишам аромата на розите ви, да срещна приятелите си, които обичам цял живот, да можем да се видим и поздравим, което за мен е много важно.
