В „Джаз истории“ тази седмица Огнян Видев – китарист на „Бели, зелени и червени“ от 1974 до 1989 г., разказва за интересни събития в живота на групата през 1975 г. В края на предаването за първи път в цялостен вид след единственото изпълнение тогава ще чуем „Протуберанси“ от Веселин Николов, представено от Пловдивска филхармония и „Бели, зелени и червени“ под диригентството на Емил Чакъров.
Веселин Николов създава прочутите „Бели, зелени и червени“ към Младежкия дом в Пазарджик през 1971 г. Година по-късно формацията е разпусната, а през 1974 г. – преоснована в Пловдив като първия държавен щатен джазов състав. Николов участва в основаването на фестивала „Ямбол джаз среща“, а групата му се изявява в първото издание. Следват джаз фестивали в Дебрецен и Прага.
Веселин Николов е известен, знаят го, разбраха, че е създал „Бели, зелени и червени“. Започнаха да се интересуват и да ни канят на всички международни джаз форуми, особено в Европа като начало.
Веселин Николов се грижи музикантите му през цялото време да са запознати с актуалното в световния джаз. Той е кореспондент на списание „Джаз форум“ и го получава всеки месец, превежда за състава статии от него и им изнася беседи за джаза.
Той бе абониран за „Джаз форум“ – списанието на Европейската джаз федерация. Много малко хора тук знаеха за него – като Людмил Георгиев, Симеон Щерев. Като се събирахме, той ни превеждаше статии от него, така разбирахме за всички събития в джаза, за които тук изобщо не се знаеше. Даже някои неща се премълчаваха, защото хората не ги интересуваше.
Така те имат основата да представят България успешно по целия свят.
Сега виждам какъв е резултатът от това, което започнахме да преживяваме преди 40 години. Просто не мога да повярвам как се е случило всичко това! Къде сме ходили, какво се правили – на човек му е бедна фантазията да го приеме, да го почувства. Само ние си знаем какво е.
Връщайки се тук, те дават нова перспектива на джаз сцената ни.
Прогледнах, когато започнахме да обикаляме по света и да слушам какво свирят хората. А тук се слагат щампи: това ще се свири, еди кой си е истински пианист, няма друг. Примерно – Бил Евънс, други няма. Е, не е така. Еди кой си китарист или саксофонист. „Стан Гец ли? Мани го! Колтрейн ще слушаш!“ Те робуват на величия, другите ги пренебрегват, а там не се мисли по този начин.
През 1975 г. „Бели, зелени и червени“ участват в Джаз фестивала в Сопот.
Тогава трябваше да ходим на „Джаз джамборе“. Имахме фестивален концерт, тъкмо да се „подгреем“ – първата ни сериозна музикално-артистична изява на високо ниво. Бяхме в състав: Веселин Николов – саксофон и флейта, диригент, композитор, основател. После съм аз с китарата – акустична и електрическа. Нямахме още пиано. Слави Петков – флейта. Алексей Ангелов – Альошата – бас. Той току-що се беше върнал от Финландия, много сериозен басист. Бе завършил Музикалното училище. Тодор Каптебилев – барабани. Той е в групата още от първия период на съществуването й в Пазарджик.
Атмосферата в Сопот бе много свободна – всеки може да си легне, да си пийне биричка, да слуша. Помислих си, че атмосферата е направо като в Америка и като в Удсток, където лягат по поляните. А това се случва вътре в Младежкия дом – доста голям, с хубава сцена, приятен, с хубав звук. Много свободен се чувства човек вътре. Такова усещане не съм имал никъде другаде
След концерта ни се събрахме с ръководството, в което бе Стефан Мутафчиев – бащата на Христо Мутафчиев. Той бе много умел мениджър и успяваше да осигури голяма подкрепа от Вазовските машиностроителни заводи. Намираше пари за субсидиране на фестивала. Тенденцията беше да се провежда всяка година и от регионален да стане национален, а после – международен. Което се и случи.
„Ще ходите във Варшава?“ – обърна се той към Веселин Николов. „О, питаш ли ни! Много е отговорно това свирене, много голямо изпитание и голямо предизвикателство, възможност да си сверим часовниците.“ А ние отиваме с оригинална българска музика със световните тенденции, синтезирани така, че да се получи максималното, далеч от всякакви амбиции.
Това изобщо не е лесна работа. Голяма отговорност е и знаем кои хора, кои светила, кои големи свирят там.
„Бели, зелени и червени“ е втората българска формация, която свири на „Джаз джамборе“ във Варшава, но и първата е водена от същия музикант – Веселин Николов. Той е много свързан с Полша, където завършва музикално образование във Варшавския университет. Към това го призовават полски музиканти, свирили с него в България.
С голямо внимание и уважение са го поканили от европейската джаз федерация, защото във Варшава бе седалището на организацията. Ян Бирчек и Станислав Сейровски бяха в ръководството, а с тях Весо е приятел. Той е приятел на Томаш Станко, Михал Урбанек, Урсула Дучак. А Збигнев Намисловски му е личен приятел. За първи път от него чух такива имена като Кшищов Комеда – той е най-страхотният композитор в света. Свирил е тук един месец в Пловдив в хотел „Тримонциум“. Дошли с група на морето и си уредили ангажименти в нашия град. Кой да го знае тогава! Обадил му се Веселин Николов, после имало джемсешън, на който той се качил да свири. И поляците му казали: „Стари – това е като нашата „майна“ – при това свирене тук няма да бъдеш разбран поне 15 – 20 години. Ела в Полша, ще те уредим да учиш.“ Той така и направил.
През 1967 г. квартетът на Веселин Николов е първата група на сцената на този престижен форум.
Тази формация отиде на „Джаз джамборе“ през есента на 1967 г. Предишната година Веселин Николов се беше уволнил от казармата, аз останах като новобранец още една година в „Културния взвод“ в ДНА. Той получи покана и правиха репетициите си във Военния клуб, където всички ние, начело с мен, непрекъснато ги слушахме. Веселин бе поканил Васил Чардаклийски, който също се уволни от казармата. Той е първо обоист в Музикалното училище, после – акордеонист, и накрая – пианист, но свиреше като Кийт Джарет – с такава концепция, толкова съвременно и модерно. Още по време на службата Веселин Николов ми казваше: „Най-страхотният квартет е на саксофониста Чарлз Лойд.“ В него пианист бе Кийт Джарет. По едно време се бе присъединил и китаристът Габор Сабо от Унгария. Стоян Католиков свиреше на контрабас и четвъртият член бе Радул Начков – барабани. Той бе завършил Музикалното училище и по мнението на Веселин Николов бе най-добрият български барабанист. Но самият Радко казваше за доайена на барабанистите – Пепи Славов, който беше в „Джаз фокус’65“: „Ние всичките чукаме на барабаните, а той свири на барабаните.“ Радул е страхотен! Той беше в оркестър „София“, свиреше, правеше аранжименти, но не му дадоха софийско жителство. И тогава той дойде при нас в „Бели, зелени и червени.“
Но не пускаха Радул Начков да замине, защото бе получил повиквателна за военната служба. Веселин Николов ходи на най-високо ниво в щаба на армията да ходатайства да го отложат с месец. Той постави въпроса, че пътуването е свързано с популяризирането на българската култура в джаза. „Не може това да се пренебрегне, защото всички ще загубят – и България, и музикантите.“ Успя! Уреди нещата на най-високо ниво и пуснаха Радко Начков. Някой си бил помислил какво щяло да стане, ако той вземел да избяга. А Весо Червения отговаря: „Как ще избяга?! Това е Полша! Да не е някоя западна страна.“
Като се върнаха, ги посрещнах на гарата и тръгнахме по ул. „Иван Вазов“ до ДНА. „Разказвайте!“ „Страшна работа беше!“ „Как се представихте?“ „Страхотно!“ А музиката им бе на фолклорна тематика, с много интелект, европейска култура и световни тенденции. И се усеща присъствието на великите, като Джон Колтрейн. А композициите бяха с такава интелигентност, такава компетентност… Веселин е голям композитор! Имаше и силно присъствие на личността. Той е роден за личност. „Ако знаеш какви музиканти свириха!“ – каза той. В полския печат бяха излезли рецензии, които той преведе. Даде ми един екземпляр. Ходих да ги показвам на другите музиканти. А отзивите бяха много ласкави – как квартетът на Веселин Николов е от нашия регион, изразява националната си култура в европейските традиции със съвременни тенденции към модернистични, авангардни течения, съчетано с най-големите образци на съвременния джаз по онова време. Става дума за преди повече от 50 години.
1975 г., „Бели, зелени и червени“ излизат на сцената на „Джаз джамборе“.
Веселин Николов е на „ти“ с целия джазов елит като един от основателите на Европейската джаз федерация. Там е израснал, той е бил между тях. Те много добре го знаят, уважават го. Дори записахме няколко пиеси в Радио Варшава, за да могат да ни излъчват. Бяха ни чули на фестивала и много ни харесаха, затова ни поканиха. По време на концерта ни в залата бе Збигнев Намисловски. Постреснах се: „Ей , как се свири пред тези хора…“ А то се оказа, че е много по-нормално, защото са добронамерени, съвсем друго е отношението. Изсвирихме си програмата, успех имахме. Разбира се, не можеш да ги шашнеш – има си други хора за тази работа – имаше месии, светии, джаз икони и джаз величия. Това, което направихме обаче, бе повече от това, което човек може да очаква и си мисли, че би постигнал. Съвсем нормално, без да се напъваме – човек се отпуска, виждаш отношението на другите, следиш те как свирят…
Накрая на фестивала свири Збигнев Намисловски с групата си. Весо ми бе казал, че бил изключен от Музикалното училище, защото нямал слух… Слушах Rhythm Combination and Brass с Петер Херболцхаймер. Той дирижираше големия бенд, а вътре свири Арт Фармър… Свириха освободени, музика с фюжън и елементи от другите съвременни течения, включително рок, но всичко бе подчинено на джаз интерпретацията.
На „Джаз джамборе“ Огнян Видев слуша Сара Вон, с която дори пътуват с един автобус от летището. После е на джем сешън в музикален клуб – един от двата най-прочути във Варшава. Само няколко години по-късно, той ще свири в другия.
Пристигаме със самолета, качваме с в рейса… Казаха ни, че ще изчакаме още една дама. И след малко влиза самата Сара Вон. Тръгнахме към хотела. Тя си е така, мълчалива… Взех си автограф след концерта. Тя беше с трио, пя в зала „Конгресова“. Бе с руса перука. Страшна работа! Казах си: „Виж какви чудеса и имаме късмета да ги гледаме на живо!“
После отидохме в джаз клуб „Ремон“. Във Варшава имаше още един – „Аквариум“, в който свирихме по-късно, по време на тяхното военно положение, през 1982 г., за цяла седмица. Тогава ни бяха поканили и свирихме с Вроблевски, Сам Ривърс. Бяха ни изпратили от Комитета за култура. Тогава на репетицията като техен представител дойде Пламен Джуров, приятел на Весо Червения. Слуша ни и се обърна към него: „Весо, доста предизвикателна музика изпълнявате. Как го постигаш? Много е съвременно! Тук освен джаз, има и съвременна класическа музика. Отделно са фолклорните тенденции…“ Той е голям диригент и интелигентен човек.
Иначе по време на „Джаз джамборе“ бяхме в джаз клуб „Ремон“. Слушахме Сиса Магнесон и Карин Крог – те участваха и в програмата.
Беше дошъл екип от Пловдивската телевизия. Пъшо Конов бе в него – той се бе уволнил и бе започнал работа в телевизията. Беше дошъл с Николай Пенчев. Заснеха нашето участие, други материали, както и концертите в клуба.
След Варшава – Берлин, където „Бели, зелени и червени“ отново ще се завърнат през 1982 г.
През есента на 1975 г. имахме концертно турне по общинска линия – участвахме на фестивали в малки градчета – Котбус и Потсдам. Спомням си един басист – слагаше една каса бира пред себе си и свири соло бас, но звучи като цял оркестър. Фрийджаз. Свири, пийва си биричка от касата до него и продължава.
През 1982 г. отново бяхме в Берлин на „Берлине джаз таге“. Там тогава гледах на живо Филип Катерин. Имаше американски групи – в Източна Германия – всякакви!
На 7 декември 1975 г. „Бели, зелени и червени“ изпълняват с Пловдивската филхармония, към която работят, „Протуберанси“ от Веселин Николов. Диригент е Емил Чакъров. Новаторското произведение е вдъхновено от световен образец. Нито изпълнението, нито творбата са записани, но е направен апокрифен запис, който за първи път в ефир чуваме в цялост в предаването.
Това бе много важно събитие. За поредния конгрес на Комсомола трябваше да се направи концерт в зала „Евмолпия“. Тя е точно до панаира, огромна е, и сме свирили в нея преди с Иван Ноев, там са били и оркестър „София“. Джон Маклафлин бе написал едно произведение с класическа музика, джаз и рок. Под негово влияние Веселин потегли на тази вълна и сътвори чудо, което не се бе случвало до този момент в България. Написа „Протуберанси“ за джазов ансамбъл и симфоничен оркестър. Изобщо не беше сигурно дали ще разрешат да се изпълни. Но той идва от Полша и имунната му защита е европейска – нищо не можеше да го обори. Той се бореше до край и успяваше, и то по пътя на убеждението, че си прав, че даваш нещо ново, което на тях ще им бъде полезно, дори да не го разберат за момента. Той затова създаде „Бели, зелени и червени“. Как успя да ги убеди да се направи щатен джазов оркестър?!
Дирижираше Емил Чакъров, който бе главен диригент с Добрин Петков. Весо няколко пъти ходи на техни репетиции да им обясни, защото това е съвременна музика. Емил казваше: „Трябва да уточним някои неща – за първи път ми се случва. Дирижирам Бетовен, Стравински…“ Музикантите от филхармонията се поизмъчиха – те са добри, но не им се бе случвало да свирят такъв материал – толкова модерно и съвременно и с джаз присъствие. Там бяхме целия състав на „Бели, зелени и червени“. И освен всичко това, произведението бе посветено на Комсомола. Един актьор конферираше. Обяви: „Протуберанси“ за джаз състав и симфоничен оркестър. Изпълнява се за първи път.“ Веселин Николов свиреше като Бен Уебстър. Аз имах соло на китара, като сменях електрическата и акустичната. Имаше уточнени сола, а с акустичната китара свирех пълна импровизация. После музиканти коментираха: „Това е много трудно, как го изсвири? Как го научи?“ „Не съм го научавал, това се импровизира, втори път не мога да го повторя. Някой да ми го напише на ноти, няма да мога да го изсвиря. Пълна импровизация.“
Беше пълно. До мен стоеше Личо Стоунса. Имаше и голяма каса с бутилки бира. Изведнъж какво се случи – касата се сгромоляса, падна и се разпиляха бутилките. А звучеше като ефект.
Нито изпълнението, нито творбата са записани.
Питах Весо как не се е уредило да се запише този концерт, да остане документ, това беше събитие. В България никога не се беше случвало. Дража Вълчева не се съгласила. Лично Емил Чакъров се опитал да получи разрешение. А той беше носител на наградата „Караян“ и бе личен приятел на Людмила Живкова. Учудих се: „Какви проблеми на него? Не ми се вярва някой да му откаже.“ Дража Вълчева казала: „В никакъв случай, ние сме разрешили да се изпълни концертът и до тук.“ Никакви радиа, никакви телевизии, даже и програмата на Емил Чакъров не записаха. Един барабанист на „Сребърните гривни“, който бе живял в Лос Анджелис, го записа с портативното си касетофонче. Всички си го презаписахме от него.
Това бе „Протуберанси 1“. После имаше „Протуберпанси 2“, което записахме със Симфоничния оркестър на БНР, а джазовата група я организира Антони Дончев.
Преди Нова година имахме малки концерти. Ходехме в „Пампорово“ и изнасяхме джазови концерти за популяризиране на българската музика, особено за чужденците. Получаваше се много добре, имаше голям резултат. Като приключихме, малко преди края на годината, Веселин Николов разформирова „Бели, зелени и червени“: „Ще си помисля, сега ви давам безсрочен отпуск.“ Имаше уговорка да вземе пианиста Петър Джурков и басиста Пъшо Конов, когато се уволнят от казармата. Тогава каза на Аьлошата, че го освобождава. Флейтистът Слави се върна във филхармонията. Светла Гостева също напусна – тя беше на щат при нас от 1974 г. до края на 1975 г. Омъжи се за Боян Иванов и понеже беше завършиха в Прага „Английска и испанска филология“, отиде в Чехия, запозна се с музиканти и започна да издава плочи в „Супрафон“. Тя е много истинска, пее много интелигентно блус, стандарти. Стилът й е там. Тя е точно американска школа.
Останахме саксофон, китара, пиано, бас и барабани: Веселин Николов, моя милост, Петър Джурков, Пъшо Конов и Тодор Каптебилев, който си остана още от първоначалния състав в Пазарджик. Радул Начков дойде по-късно.
В началото на януари 1976 г. се събрахме в Профсъюзния дом, което бе нашето работно място. Направихме предварително обсъждане – че вече ще имаме нова концепция, нов поглед върху музикалните изяви. То е пак продължение на старото, но в нов вариант, защото бяхме различна инструментална конфигурация. Весо свиреше и саксофоните, и флейта. Тогава все още бяхме под крилото на Пловдивска филхармония, а по-късно преминахме към Окръжния съвет за духовно развитие.
Спомням си, че точно на моя рожден ден – 4 февруари, се събрахме в клуб „Кристал“ на Джумаята. „30 години навършвам! Кога минаха тези години?!“ Весо ни каза: „Имаме официална покана за Америка. Потвърждението е сигурно, благословията е дадена от най-високо място.“ Първо се съгласува с Окръжния комитет на партията, после отива до София, Комитета за култура, Външно министерство и чак до ЦК и Политбюро!
Музиката на „Бели, зелени и червени“ достига до все повече точки от света. В следващото издание на „Джаз истории“ с Огнян Видев ще чуете за безценните музикални преживявания в Рино и Ню Порт в Съединените щати, както и в Индия.
„Джаз истории“ се излъчва по Джаз ФМ в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч.
И още:
Снимковите материали са от архива на Огнян Видев.
