С влечението си към многообразието и ритъма французойката Заз обяснява различните стилови влияния в своята музика. От кабаретна, а след това –певица на улицата, за месеци кариерата й се преобърна главоломно до статута на най-голямата млада звезда на Франция. Тя споделя, че трудностите й помагат да израстне, че се нуждае от щастие, за да разпознае тъгата. Част от нейния успех е кредото: „За мен парите не са основният мотор; движи ме това, което ми харесва, което ме развива.“ Таня Иванова, Милена Димитрова и Светослав Николов разговарят със Заз за връзката с истинската й природа, за щастието и новаторството в музиката. Интервюто можете да чуете тук.
В музиката си смесвате различни стилове като джаз, вариете, соул. Къде е коренът на това разнообразие?
Това разнообразие се дължи на музикалните срещи, които съм имала през годините с творци в различни стилове. По пътя си съм се срещала и работила с музиканти, които свирят латиноамериканска, джаз, класическа музика, фламенко – и това неминуемо е повлияло на музиката ми, на процеса на търсене и на нейното изграждане. Обичам цветовете, обичам ритъма и затова не мога да се спра на конкретен музикален стил.
Преди да започнете соловата си кариера сте свирили на улицата, участвали сте в различни формации. Какво Ви донесе този опит?
От една страна, това беше избор, свързан с моя начин на живот по това време. Работех в кабаре и всяка вечер ми плащаха, но в един момент не можех повече, не се чувствах добре с начина си на живот и с това, което правех. В един момент бях спряла да се развивам и да уча нови неща. За мен парите не са основният мотор; движи ме това, което ми харесва, което ме развива. Тогава реших да напусна кабарето и да си търся работа, но – разбира се, работа не се намира бързо и лесно, особено с пеене, така че стана съвсем естествено да изляза и да пея на улицата. Без шеф. Това беше свободен избор. Идваха хора и се спираха – едни, които имаха пари, ни даваха, други, които нямаха, просто се спираха и ни слушаха или даваха каквото имат. Това беше момент на освобождение за мен и за другите музиканти, както и голяма промяна.
Музиката Ви излъчва щастие. Какво Ви прави щастлива?
Аз съм позитивен човек, въпреки че животът не е изпълнен само с щастие – имам сложни и трудни моменти, но ги възприемам градивно. Приемам ги като уроците на това да бъда – и в тези моменти силата на твореца ме спасява. Колкото повече се страхуваш, толкова повече шансът нещо страшно да ти се случи е реален; този страх се материализира. Мисля, че животът е чудесен шанс да трупаме опит и да се учим.
В едно интервю казвате, че за приятелите си сте Изабел, а за публиката – Заз. Какво най-много харесва Изабел в Заз?
Според мен Изабел храни Заз. Смятам в момента, че Заз е образ, който хората изграждат и интерпретират според това, което са видели и усетили от моята музика. Но аз не съм само певица, имам своите лични, интимни моменти, моите вътрешни преживявания – и това е Изабел. Не съм готова всичко да споделя с публиката, затова пазя част от себе си, нещо като моя градина, която не е видима за всеки. Докато Заз е образ, отпечатък на Изабел, но не изчерпва всичко това, което съм аз. Имам свой личен живот. Заз е медиен образ, докато Изабел познават малко хора, само най-близките ми приятели и моят партньор.
Да не би Изабел да е малко тъжна?
Изабел е всичко – тя е и щастлива, и тъжна. Тя познава всички чувства и ги изразява. И най-важното – приема ги. Животът не е едно нещо и затова е красив – ако не познаваш моментите на щастие, как тогава ще разпознаеш тъгата?
Имате ли планове за нов албум или Ви е нужно още време?
Първо, имам турне в чужбина – заминавам за Япония за една седмица. После, през март и април ще съм във ваканция, ще отрежа Заз, защото имам планове за Изабел. След това отново съм на път – Турция, Русия, Полша, Германия, България и след края на турнето започвам да пиша, да композирам, ще имам срещи с музиканти. Надявам се следващият албум да е готов в средата на 2013 г.
С кои музиканти смятате да работите по новия албум?
Надявам се да срещна по пътя си различни музиканти и да се вдъхновим един от друг.
В последно време пътувате много. Как Ви се отразява номадският начин на живот?
Истината е, че животът на път е много тежък и тогава не си даваш много сметка какво точно ти липсва. В такъв момент единственото ми желание е да стигна до канапето си и да изгледам един филм с моя приятел. След такъв тежък, активен период просто обичам да не правя нищо.
Чувствате ли се новатор в музиката?
Не мога да преценя. Всичко се трансформира – предполагам, че моята музика e това, което съм научила и възприела от връзката ми с хората, които срещам, с музиката, която слушам, с пейзажите, които виждам. Всичко това ми дава сили и енергия. Музиката ми е моят собствен маниер да възприема света и да се изразя. Всеки един от нас има свой собствен начин да се изрази. Хубавото в човешката природа и в природата въобще е, че можеш да видиш цветя, които са различни, но и такива, които са еднакви.