Паметен момент в киното: във „Вещиците от Истуик“ героят на Джак Никълсън свири със замах на пианото – в близък план се виждат ръцете, от които се ражда музика от други измерения, а героинята на Сюзън Сарандън толкова страстно свири на виолончелото, че от движението на лъка по струните започва да излиза дим, докато самата тя навлиза все по-дълбоко в своята същност. Ето, в тази сцена ръцете, които с неземно вдъхновение удрят по клавишите на пианото, са на Ричард Кауфман – диригент, цигулар, композитор, преподавател, обучител на кино звезди, дългогодишен директор в музикалния отдел на филмовото студио „Метро Голдуин Мейър“, носител на наградата „Грами“. На 3 декември той ще дирижира Оркестъра на Класик ФМ в изпълнението на музика от холивудски филми – както от Златната епоха на киното, така и съвсем нови творби. Премиерно у нас ще прозвучи темата от последния епизод на сагата „Междузвездни войни“. Концертът „Музикалните Оскари“ от 19:30 ч. в зала „България“ е част от цикъла „Музиката на Америка“ на „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“.
Ричард Кауфман дирижира Симфоничния оркестър на Чикаго в концерт с филмова музика
„Идеята да представя филмова музика в концертната зала е толкова вълнуваща! Когато гледаш филм в киносалона – там има звукови ефекти, диалог; често музиката е далечен фон, макар да е прекрасна. А в концертната зала е толкова хубаво, че публиката чува тази музика като най-важното нещо, в пълната й красота! Музиката има още една страна – визуалната. За мен да я слушаш е само част от преживяването. Другата е да видиш цяла група творци, които създават музиката в момента.“ – каза в интервю за Джаз ФМ и Класик ФМ Кауфман. Той очаква с нетърпение да работи с Оркестъра на Класик ФМ, за който е чувал суперлативи от диригенти, заставали пред състава. Творецът особено цени въздействието на музиката от големия екран: тя доставя непосредствено удоволствие на публиката, но също така я насърчава да гледа филмите, от които са темите, и я кани да се завърне в залата и за класически концерт.
С Йо-Йо Ма
Ричард Кауфман често ръководи и джаз концерти, като е работил с изпълнители като Пати Остин, Даяна Крол, Артуро Сандовал, Крис Боти и много други. За носителката на „Грами“ Пати Остин, която на 17 май догодина ще пее с Биг бенда и Оркестъра на Класик ФМ също в цикъла „Музиката на Америка“, се изказа с възторг: „Обичам я! Работил съм с нея много пъти. На първо място тя е един от най-добрите хора, които познавам. Тя е и изключителен творец, а програмата й с музиката на Ела Фицджералд е обаятелна, фантастична! Влизате в залата – и все едно Ела е там. Слушал съм Ела на живо и съм дирижирал оркестъра за концерти на Пати. Не мога да опиша с думи колко е прекрасна! Само да я чуете!“
С Оркестъра на Института „Мансини“
С Оркестъра на Класик ФМ Ричард Кауфман ще представи филмови пиеси, носители на „Оскар“ или номинирани за това отличие. В концерта са включени класически заглавия от Златната епоха на Холивуд – „Великолепната седморка“, „Лорънс Арабски“, „Старецът и морето“ и др. Във втората част на вечерта ще прозвучи музика от по-новите филмови продукции „Вещиците от Истуик“, „Мисията“, „Доктор Дулитъл“... Премиерно ще бъде представена и музика от поредното приключение „Междузвездни войни“ – „Силата се пробужда“.
Билети за концерта „Музикалните Оскари“ се продават на касата на „Кантус Фирмус“ в зала „България“ и онлайн на Ticketsbg.com.
Красива музика от филми, които обичаме и с които сме мечтали, богатият звук на Оркестъра на Класик ФМ и Вие – фантастичен музикант – изпълнител, диригент, човек близко свързан с киното... Има толкова много причини да нямаме търпение за предстоящия концерт. С какви чувства го очаквате Вие?
Първото, за което нямам търпение, е да започна работа с музикантите. За мен като диригент създаването на изкуство с други музиканти е много лично преживяване – независимо дали си в струнен квартет (аз самият съм цигулар), малка група или симфоничен оркестър. Вдъхновява ме самата мисъл, че мога да пропътувам половината свят до вашата красива страна и да работя с прекрасни музиканти, в чиито качества ме увериха колеги, дирижирали в София... Вълнувам се от това, че ще работя с такива превъзходни хора. Обядвахме преди няколко седмици с моя приятел Максим Ешкенази и го попитах какво ме очаква в България. Погледна ме с усмивка, лицето му грейна и той започна да ми разказва всички тези върховни неща за музикантите, за хората и за града. Когато обядът свърши, вече исках да пътувам към летището. Това е първото нещо – да дойда, за да работя с музикантите, и да си изкараме добре с тях.
Обичам филмовата музика! Самият аз съм изпълнител – цигулар, но голяма част от живота ми премина под знака на музиката за киното и телевизията. Дълги години ръководех музикалния отдел в студиото „Метро Голдуин Мейър“ и имам много приятели, които са композитори и изпълнители тук, в Лос Анджелис. Идеята да представя филмова музика в концертната зала е толкова вълнуваща! Когато гледаш филм в киносалона – там има звукови ефекти, диалог; често музиката е далечен фон, макар да е прекрасна. А в концертната зала е толкова хубаво, че публиката чува тази музика като най-важното нещо.
В пълната й красота.
Точно така – в пълната й красота! Музиката има още една страна – визуалната. За мен да я слушаш е само част от преживяването. Другата е да видиш цяла група творци, които създават музиката в момента. И толкова се вълнувам, че ще работя с Оркестъра на Класик ФМ, защото съм чувал колко са прекрасни неговите членове. Знам, че с тях ще сътворим нещо много красиво.
И на трето място – обичам да пътувам! Толкова съм слушал и чел за София! Мисълта, че мога да дойда и да опозная едно неизвестно за мен досега място ме вълнува много!
„Музикалните Оскари“ в концертната зала... Какво прави тези творби, които ще изпълните с Оркестъра на Класик ФМ, истински бисери – незабравими, емоционално въздействащи?
Трудното в подготовката на една такава програма и в подбора на музиката в нея е, че разполагаш с толкова много прекрасни творби... Бихме могли да изнесем 12 концерта, без да изсвирим всичката хубава филмова музика на света! Опитах се да включа в програмата най-запомнящите се музикални теми от киното. В някои случаи това е музика от филми, които не са толкова познати на аудиторията. Когато обаче хората чуят пиесите, съм сигурен, че ще им се прииска заради музиката да гледат филма. Всички тези творби са отличени от самата филмова общност – те са номинирани или са спечелили наградата „Оскар“. В програмата присъстват много теми, много стилове – комедия, драма, любов, вълнение, космос, фантастика... Идеята е да поведа публиката и оркестъра в музикално пътешествие. Когато хапвате, нямате на трапезата само месо, само хляб или само салата – имате от всичко. И в края на едно такова вкусно пиршество, сте усетили с небцето си много различни аромати. Ето, това сравнение мога да използвам за концерта.
В програмата сте включили мелодии от филми от Златната епоха на Холивуд. Когато наречем този период „Златната епоха“, от само себе си задаваме идеята за промените в нашия свят, за динамиката в изкуството въобще и в киното в частност. Струва ми се, че днес в киното има доста повече за очите и по-малко за душата, отколкото преди. Като човек от индустрията какво можете да кажете за начина, по който се променят киното и музиката за големия екран? Не бих използвал думата „развиват“.
Формулирахте го напълно точно. Днес създателите на филми разчитат много на визуалните ефекти, за да могат хората да видят онова, което не би могло да се случи в реалния живот. Но сюжетите и актьорската игра не са онова, което бяха в Златната епоха на киното. И днес има прекрасни актьори и интересни сюжети, но в периода от 30-те до 60-те, дори 70-те години на миналия век, имаше филми, които биха те въвлекли в сюжета, които биха обладали съзнанието ви, които са толкова интересни и така добре направени! Но днес, за съжаление, не мисля, че филмите постигат това. Не знам защо, тъй като вярвам, че биха могли. Смятам, че режисьори и продуценти си мислят, че колкото по-голямо и шумно е нещо, толкова по-добре. А не е така! Правя много концерти, на които дирижирам музика от нямото кино – Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън и др. В тези филми няма специални ефекти, няма диалог – те са визуални в същината си. Като ги гледате, виждате колко са креативни и интересни, тъй като разчитат на човешкото съзнание, на въображението, на езика на тялото. Вие сте в позицията на камерата – все едно стоите отстрани и наблюдавате развитието на реална случка. Това е истинският тест за сюжета. Абсолютно сте прав – кинотворците биха могли и трябва да се поучат от великите филми от миналото.
Сещам се за една паметна сцена от „Вещиците от Истуик“, музика от който ще слушаме на концерта в София. Вие свирите на пианото вместо Джак Никълсън: толкова сте като него като израз – с неговата напрегнатост и всичко, което е характерно за персонажа му. Очевидно е, че се забавлявате, докато се превъплъщавате в образа! Разкажете ни за работата в киното като забавление – докато работите сериозно, си отваряте пространство и да се посмеете…
Мисля, че всеки, който работи, се стреми да се забавлява в своята работа, каквато и да е тя – в банката, в магазина, като адвокат или като лекар. Въпреки цялата сериозност и тежестта на уменията, които са нужни, всеки се опитва да извлече удоволствието от това, което прави. И аз винаги съм се стремял към това. Мисля, че музиката е много сериозна работа – да я създаваш в концертната зала или в звукозаписното филмово студио. Но удоволствието от добре свършената работа е особено важно! Имал съм възможността да работя с истински интересни хора. Джак Никълсън не можеш просто ей така да го срещнеш на улицата. Или пък Том Ханкс, с когото също доста съм работил. Когато ги опознаеш, те са като малки деца, които изиграват въображението си. На тях им се дава сценарий и те се превъплъщават в определен персонаж. Когато си ангажиран с филм, работиш с тези хора и музиката съпътства образа, който те изграждат. Много се забавлявам, особено с някой като Джак Никълсън, който е толкова добър човек и такава блестяща творческа натура! Същото важи и за Том Ханкс. Не можеш да си представиш да си партнираш с по-прекрасни хора! Но да работиш с тях в киното е особено забавление. Да уточня – не само с актьорите е забавно и не с всички актьори е забавно! Но хората, които се занимаваме с музика – композиторите, оркестраторите, техническите лица – всички не сме като деца, всички ние обичаме музиката и имаме възможност да работим на това поле. За мен няма нищо по-вълнуващо от това да съм с оркестър в студиото или в концертната зала, където всички сме заедно в едно общо преживяване. Моята първа цел винаги е да ни е приятно. Музиката при всички случаи ще се получи чудесно. На членовете на състава ще им е добре, ако се чувстват комфортно, ако усещат, че са уважавани заради уменията си и творческия си потенциал – тогава музиката ще е хубава, ще вълнува. Когато създавам програмата за концерти, ги програмирам не само за публиката, но и за музикантите. Защото искам те да чувстват ценността на това, което правят, да изпитват удоволствие, да се вълнуват – иначе все едно си пуснал компактдиск и на сцената няма никой.
Смятате ли, че филмовата музика е мост към класическата музика, че може да приобщи към нея нови публики?
Страхотен въпрос – въпрос, който всички симфонични оркестри, които познавам, си задават. Тъжната истина е, че на много места аудиторията на класическите концерти е намаляла. Но публиката, която изпълва концертната зала, за да слуша музика от филми, които обича и познава, е огромна. Има един прочут композитор Ерих Корнголд – не знам дали знаете за него…
Да, разбира се, Оркестърът на Класик ФМ изпълнява негови творби.
Прекрасно! Корнголд е казал: „Музиката е музика, независимо дали е в киното или в концертната зала.“ За мен това изразява всичко. Музиката във филмите е класическа музика, просто нотите са различни. Например, музиката от операта или балета – тя прави същото: разказва история, съпътства сюжета, става герой в повествованието… За последното вземете за пример „Вълшебната флейта“ на Моцарт – там флейтата и музиката са главни герои. В която и роля от изредените по-горе да е музиката в момента, тя винаги е музика. В случая – звучи във филм. Едно от най-вълнуващите неща за мен и публиката е да видим как тази музика се изпълнява на живо в концертната зала от голям оркестър. Така че публиката в България не само ще чуе, но и ще види концерта. Много се вълнувам, когато музикантите вдъхват живот на музиката – независимо дали класическа или филмова. Така че се надявам публиката, която дойде да слуша филмова музика, да остане очарована от звука на оркестъра, да е впечатлена от начина, по който изглежда оркестърът, и да се иска да се върне, независимо каква е музиката, за да се потопи отново в същата атмосфера.
Говорихме за филмова и за класическа музика – нека да поговорим и за джаза, с който също сте близко свързан. И Пати Остин ще участва в цикъла „Музиката на Америка“. Идната година тя ще изпълни програма, посветена на Ела Фицджералд, за да отбележим 100 години от рождението на Първата дама на песента...
Пати Остин! Обичам я! Работил съм с нея много пъти. На първо място тя е един от най-добрите хора, които познавам. Тя е и изключителен творец, а програмата й с музиката на Ела Фицджералд е обаятелна, фантастична! По време на концертите не само изпълнява песните на Ела, но и разказва за нея. Влизате в залата – и все едно Ела е там. Слушал съм Ела на живо и съм дирижирал оркестъра за концерти на Пати. Не мога да опиша с думи колко е прекрасна! Само да я чуете!
Нямаме търпение!
Ще бъде запомнящ се концерт!
Предстои на 17 май догодина.
И още нещо вълнуващо за концерта, на който ще сме заедно. Ще изпълним творби от много велики композитори. Често хората разпознават музикалната тема от даден филм, но нямат представа кой я написал – те не помнят името на композитора. Ако запея темата от „Отнесени от вихъра“, хората веднага ще се сетят откъде е. Ако обаче ги попитате кой я написал – не знаят. В това няма нищо лошо – те харесват музиката. Но е важно хората да знаят името на Макс Щайнер, който е написал музиката към толкова много филми. И „Лорънс Арабски“ – да знаят, че Морис Жар е авторът на тази музика… Да знаят, че Димитри Тьомкин е създал саундтрака към „Старецът и морето“… В концерта ще чуем творби от 14 от най-прочутите композитори на Холивуд, което е също толкова вълнуващо!
Какво проправи пътя Ви към наградата „Грами“ и как получаването й променя перспективата към работата, към музиката, към публиката, към музикантската общност?
Пътя към наградата „Грами“ проправиха прекрасните ми учители, с които съм бил благословен цял живот. Чрез тях вникнах в композиторското изкуство; те ми помогнаха да разбера какво означава да създаваш музика – това е най-важното! И след това, разбира се, за един диригент – когато замахне с палката, не се чува и звук. Едва когато музикантите засвирят, се ражда музиката. Наградата „Грами“, с която бях удостоен, е за запис с Нюрнбергския симфоничен оркестър. Аз я споделих с тях, тъй като става дума за резултата от общо действие. За мен бе чест да работя с Нюрнбергския симфоничен оркестър, да получа признанието на други музиканти. Що се отнася до начина, по който наградата се е отразила на живота ми – не знам дали има нещо такова. Тя е признание за постижение, което би трябвало да е едно от многото, които човек осъществява през живота си. Особено силно в нея ценя не това, че я спечелих, а че чрез нея бяха възнаградени трудът, уменията и талантът на музикантите от Нюрнбергския симфоничен оркестър. За мен това е най-важното.
Хубавото на музиката е, че в основата й е споделянето, че в даден момент събира в едно преживяване.
Да свириш в оркестър и да дирижираш е същото като в спортния отбор. Диригентът е мениджърът или треньорът на тима. Опитваш се да вдъхновиш играчите да дадат най-доброто от себе си, правиш така, че да се чувстват добре, даваш им възможност – тъй като си ги наблюдавал и познаваш работата им – да проявят всичките си качества. Тогава отборът се сплотява и играе добре. Ако спечели, може да получи трофей. И тогава какво? Спечелихме отличието, сега поемаме към следващото. Така е и в музиката. Работата, кариерата, творенето – всички те продължават. Продължава вълнението от това да си част от един отбор.
Става дума за подкрепа и насърчаване. Вие започнахте пътя си в музиката, насърчен от своите родители. Сега на свой ред насърчавате дъщеря си. Кои са най-силните думи, с които напътствате своите ученици и последователи?
Казвам им, че трябва да обичат това, което правят, или поне да се опитват да изведат това чувство до най-висока степен. Не винаги всичко се развива идеално, по план. Труден е пътят на учението, налага се да се правят жертви, изникват препятствия… Но през цялото време погледът ти трябва да е фокусиран върху музиката – върху красотата й, върху вълнението, което произтича от нея, върху въздействието й над душата.
Трябва да си всеотдаен в работата си – каквото и да е професионалното ти занимание – лекар, банкер или учител…, трябва да си отдаден на това да си възможно най-добър и да се учиш и развиваш непрекъснато. За хората, които искат да се занимават с музика – филмова, бродуейска или класическа – най-важното е да се върнат към миналото и да слушат и преживеят гениалните изпълнения, превъзходните записи на прочутите оркестри от миналото. Трябва да чуеш историята – откъде идва музиката, какво са правили титаните в миналото, да чуеш величието на мелодиите, хармониите, аранжиментите, оркестрациите на най-ярките. Едва тогава можеш истински да започнеш да разбираш в какво се състои всичко.
Когато говоря с млади филмови композитори, които биха искали създаването на музика за киното да е тяхната съдба, първият ми въпрос е коя е любимата им филмова музика от последните 10 години. Те веднага отговарят. След това ги питам за любимата им филмова мелодия от 30-те, 40-те, 50-те – повечето замълчават. Тогава ги съветвам всяка седмица да избират по един филм с прекрасна музика от композитори като Димитри Тьомкин, Франц Уаксман, Макс Щайнер, Елмър Бърнстийн, Морис Жар, Енио Мориконе или Ерих Корнголд… Толкова са много! Казвам им: „Изберете филм, музиката към който е написана от някой от тях, и го изгледайте, изслушайте го. Не си водете записки – просто слушайте, вижте какво означава да си голям!“ Ще споделя нещо интересно. Веднъж попитали великия композитор Елмър Бърнстийн – ще свирим негова музика от „Хавай“ и „Великолепната Седморка“ на концерта в София: „Какво е най-важното качество, което един филмов композитор трябва да притежава?“ Той не посочил умението да пишеш върховни мелодии и хармонии, а да бъдеш добър драматург. Това означава да погледнеш екрана и да знаеш как музиката ще въздейства върху начина, по който публиката възприема видяното с очите – героите, пейзажа… Ако се върнем малко по-назад в нашия разговор, обсъждахме филмите днес и киното вчера. Според мен един от проблемите на филмите, които се създават сега, е че в тях има твърде много музика, която продължава до безкрай – и не казва нищо, не служи на драматургията на филма. Така че краткият отговор на Вашия въпрос за съвета към младите е: за да се научите да пишете музика за киното, първо преживейте творбите на великите майстори.
Източник на снимките: сайта на Ричард Кауфман
