„Нищо в масовата култура не ме натъжава.“ Поп арт творецът сър Питър Блейк пред Джаз ФМ радио

„Нищо в масовата култура не ме натъжава.“ Поп арт творецът сър Питър Блейк пред Джаз ФМ радио

„Масовата култура възниква спонтанно и постоянно се променя. Не мисля,че в нея има нещо, което да ме натъжава. Или ми е интересно, или не,“ разказа в интервю за Джаз ФМ радио поп арт творецът сър Питър Блейк. Негови творби са представени за първи път в България в Музейната галерия за модерно изкуство. Разговора на Светослав Николов със сър Питър Блейк за съвременното изкуство, развитието му в последния половин век и за духа на София можете да чуете тук.

Поп арт творците са много тясно свързани с масовата култура. Вие сте в контакт с нея през последния половин век. Какъв път извървяхме през тези 50 години като общество по отношение на масовата култура?
Масовата култура се случва от самосебе си. През 40-те години на миналия век основното би било как са боядисани лодките по Темза. Сега бихме се поинтересували от нещо, свързано с компютрите. Масовата култура възниква спонтанно и постоянно се променя.

Какво в масовата култура днес Ви радва и какво Ви натъжава?
Впечатлително е огромното развитие на визуалната реклама. Много са ми интересни рекламните плакати. Не мисля, че има нещо, което да ме натъжава. Или ми е интересно, или не. Рапът не ми харесва, но той не ме натъжава – просто не го слушам.

Кои елементи от масовата култура Ви впечатляват особено много?
През годините при мен няма голяма промяна. Все още ме вълнуват нещата, които ме интересуваха, когато започнах – културата на забавлението, боксът, шрифтовете. Много съм работил по изобразяването на букви. Преди няколко дни направих едно откритие, докато работех по поредица, вдъхновена от азбуката. Исках да изпиша всяка буква от азбуката в шрифта, с чиято буква неговото название започва. „А“ за „американски печат“, „Б“ за „бордони“. Но за някои букви нямаше шрифт! Не успях да открия започващ с „X“. Когато обаче седнах на компютъра, намерих стотици. Хората през цялото време създават шрифтове. И така попаднахме на много шрифтове, които започват с тази буква. Така, с помощта на компютъра, свърших нещо, което иначе би било невъзможно. Затова казвам, че масовата култура постоянно се развива, тя се променя и движи напред.

В някои от Вашите творби, които са изложени в София, виждаме образите на Мерилин Монро, Елвис Пресли, „Бийтълс“, Бриджит Бардо и Кейт Мос. Кога един човек се превръща в легенда?
Когато е добър в това, което прави. Навремето Елвис е бил най-добрият в своята област. „Бийтълс“ са най-добрата група, както бих определил и „Бийч бойс“. Всичко е въпрос на това да си най-добрият.

А какво е мнението Ви за начина, по който общуват символите и хората на един град? Това е основната тема на другите Ваши творби, които можем да видим в София.
Много интересен ми е духът на София, който почувствах, когато се разхождах в града. Все едно се намирах 20 г. назад във времето. Усетих откритост, учтивост, уважение. Хората тук не са така облъчени с негативни послания. Не се усеща напрежение от твърде много хора по улиците, както е в Лондон. По един специален начин – тук отношенията между хората са много човешки.

А по отношение на творбите, които са изложени в София. Какво стои зад темата на общуването между хората и града?
Първите творби с изображения на масови сцени направих още като студент. Тогава темата на тази поредица от колажи бе циркът.  Публиката изобразих с материалите, които имах налице – няколко глави от вестник. Образите бяха различни, но съвместими, затова ги събрах в една творба. Така, съвсем спонтанно, се случиха нещата в началото. Сега правя това умишлено, тъй като имам много по-богат избор. Но все още се наслаждавам на работата с материали, които използвам само защото са единствените, които имам на разположение.

Вие сте свързан и с музиката, до която днес основно достигаме чрез интернет. Постепенно се губи връзката между музиката и обложката на албума. Какво губим по този начин и кои са романтичните елементи от миналото, които вече ги няма?
Трябва да приемем факта, че технологията се развива. Обложките на плочите на 78 оборота често са типографски изображения, които са със собствена красота. Това остана в миналото. После се появили дългосвирещите плочи, чиито обложки били с по-голяма площ – 77 квадратни сантиметра, и са били създавани от дизайнери. След това те са отстъпили място на компакт дисковете и хората е трябвало да развият идеите си в по-малък формат. Не бива да изпитваме съжаление. Движим се. Ако от 40-те години на миналия век до 2005 г. основното са били плочите – тогава хората са ги слушали, тогава ги е имало. След това сме продължили напред.

С какво ви привлича спортът?
Това привличане е напълно естествено за мъж от работническата класа. Аз съм толкова голям футболен запалянко, колкото всеки друг фен. Същото важи и за бокса. Моето влечение към спорта няма връзка с изкуството, а с това, че съм определен тип човек. Спортът обаче присъства в изкуството ми.

На снимката от ляво на дясно: Деница Атанасова-Гергова – президент на Музейната галерия за модерно изкуство, Пол Столпър - арт мениджър на сър Питър Блейк, сър Питър Блейк и неговата съпруга Криси.