На 27 август в Созопол беше открито 42-то издание на Празници на изкуствата „Аполония“. Началото беше с концерта-спектакъл на Нина Николина и ансамбъл „Тракия“ „Кръстопът на култури“, който по един елегантен, модерен и провокативен начин обедини песни на различни народи в една цветна културна мозайка. С тях вокалистката приобщи своята публика и не пропусна от висотата на престижната сцена да отправи силни послания. Ден след това Нина Николина беше гост в традиционната рубрика на фестивала – „Цената на успеха“. Модератор на срещата беше Таня Иванова - водещата на предаването „Следобедни импровизации“ по Jazz FM. Целия разговор може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу да прочетете акценти от него.
Първото издание на „Цената на успеха“ за тази година започна с няколко думи от артистичния директор на „Аполония“ – Маргарита Димитрова, която заяви: „В тази рубрика ние правим искрени разговори, които дават една съвсем друга светлина за хората на изкуството, които са се представили или предстои да се представят в нашата програма. Светлината е искрена, истинска. Защото е различно усещането, когато гледаш големия изпълнител на сцената и съвсем друго, когато си говориш с него. И си говориш така, че леко да му бръкнеш в душата — в кавички го казвам, разбира се, но да извадиш от него нещата, които са му най-важните, най-трепетните и нещата, които всъщност са го направили голямата фигура в изкуството. Защото всеки един от нас знае каква е цената на един успех, а за хората на изкуството това е свързано със страшно много лишения, много труд, много подготовка и в къщи, и в живота. И е нещо съвсем различно, когато трябва да споделиш тези неща. Не всеки може да го направи, защото то е нещо много искрено и много дълбоко. Може би някои крият разни неща, а тук, в тези разговори, всъщност става тази магия — да споделиш. И естествено да оцениш още повече таланта на хората, които правят високото изкуство. Казвам високото изкуство, защото тук в Созопол, на „Аполония“, даваме път именно на него.“
През годините Нина Николина многократно е посещавала събития от програмата на фестивала, но тази година за първи път участва в него. „За мен наистина е чест, че съм на този голям форум, който много харесвам. Винаги съм си мечтала да участвам, а снощи открихме фестивала и беше сбъдната мечта.“ – разкри вокалистката.
За първата си изява на „Аполония“
„Не криех, че съм развълнувана, защото наистина беше много специална вечер за мен. Респектът, който носи самият фестивал и това, че артистите, които аз съм гледала тук като публика, никога не са били случайни през годините, това вече те поставя в една друга позиция, в която ти трябва да отговориш на този респект. И това вълнение се примеси... не точно със страх, но по-скоро се вълнуваш да не разочароваш хората, които са дошли, и да си на това ниво, на което всъщност ти самият искаш да бъдеш наред с другите, стъпвали на тази сцена. Самочувствието, което винаги ме е водило, е това, че фолклорът е много дълбок, много смислен, а това, че снощи направихме този микс от различни култури, за нас като музикален екип добави друга стойност.“
За връзката ѝ със Созопол
„Созопол за мен е свързан с приятели, с калдъръма, с всеки камък, който разказва древни традиции. Много харесвам и обичам Созопол, обичам пристанището, морето — всичко за мен тук е много емоционално. Предполагам, че влияе на всеки един по този начин, защото градът наистина е впечатляващ.“
За силата на гласа
„Гласът е дар божи. Затова казвам, че нямам общо с това, че имам този глас — той ми е даден и често нашата професия се сблъсква с трудности, които предполагам, че всички професии имат, но специално в България не е лесно да правиш изкуство. И често ми се случва да казвам: „Ето, след този концерт вече приключвам, не мога повече!“ То са административни проблеми, то са фактури, толкова неща, с които артистът не иска да се занимава, и казвам: „Не, спирам вече да се занимавам с това!“ Понеже виждам в публиката и Мартин Ташев, и моите момичета Бисерка и Таня, а те ми казват: „Нина, моля те, не се отказвай!“, а Мартин винаги допълва: „Спокойно, след една седмица пак ще се обади.“ Така че, когато имаш такава дарба, ти не можеш да я изоставиш просто така. Тя ти е дадена неслучайно и трябва да я следваш, така че това е водещото. Опитвам се да се откажа, но не става лесно.“
За разказването на истории
„Отдавна правя концерти и имах наблюдение, че когато се занимаваш с български фолклор, повечето от песните са от различни региони. Има различни диалекти и хората не ги разбират, не разбират и самия смисъл на песента. Затова започнах да обяснявам за какво се разказва в нея, от една страна, за да стане ясно за хората и, от друга, след като вече я изпееш, по друг начин я преживяваш. И видях, че това е много добър подход, защото по друг начин хората започват да разбират българския фолклор. Виждам, че това се приема и се харесва. Вече всичките концерти са основани на това да разкажа песен, да търся песни, които са интересни и свързани с фолклора от различни краища на България. Има много неща за разказване. Аз съм човек професионалист. Взела съм всички дипломи по пеене и знам, че с това се справям добре. Обаче изведнъж започвам да разказвам и си мисля: „А това знаеш ли как се прави? Не, професионално – не, ти го правиш по вътрешен инстинкт, по усет, който не е професионален.“ Затова миналата година записах магистратура в НАТФИЗ по „Публична реч“. Вярвам, че когато човек мине през академичното образование, то добавя самочувствието, че се справяш професионално с нещата, а не самодейно.“
За придържането към автентичността
„Когато човек застане на сцената, трябва да знае, че хората те слушат, могат да те последват и ако ти ги поведеш в грешна посока, ангажиментът и грехът са твои и затова искам всичко да е чисто. Когато представям песни, когато разказвам за тях, винаги се допитвам до Веселка Тончева, която ми е като личен консултант. Тя е доктор в БАН и ми е съученичка от Музикалното училище в Плевен, още оттогава сме приятелки. Понеже тя е много навътре с българския фолклор, а за мен е важно всичко, което казвам, да е минало през нея, за да знам, че е вярно, да не е нещо, което просто на мен ми харесва или аз го тълкувам, пресъздавам по някакъв начин, който може да е изкривен. Ние комбинираме много стилове и искаме да бъдем модерни, за да може музиката да достигне до младите хора, да привлечем и тях. Задачата не е никак лесна - хем да си в правилната посока като автентичност, хем да градим този мост между поколенията, но той не трябва да е крив, защото Нина Николина си е решила, че сега това е българският фолклор. Не! Всичко трябва да е проверено академично.“
За фолклора като мисия
„Като бях малка, аз не обичах българския фолклор и явно за него трябва да достигнеш до едно осъзнаване, в което започваш да го обичaш, без дори да разбереш как. И може би това съм наследила от майка ми. Тя не се отказа да ме накара да го харесвам и дойде моментът, в който аз го обичам и се занимавам с него. И това е моята мисия – да приобщя всеки. Много е важно да разкажем на следващото поколение, че фолклорът е нещо ценно. Това сме ние, това са нашите корени и трябва да знаем откъде тръгваме, за да може да сме силни и уверени. Така че смятам фолклора за мисия и затова не се отказвам.“
За отговорността на артиста
„Излизането на сцената е голяма отговорност. Всъщност ти можеш да манипулираш публиката и ако не си добронамерен, можеш да я поведеш към война или да я поведеш към нещо добро. Човекът, който излиза да говори, не е нужно непременно да е артист, може да е политик, негова е всъщност отговорността да избере в каква посока да тръгне. И когато избереш позитивната посока, добротата, ти си лягаш спокоен. Най-важното за самия човек е да избере от коя страна да застане – тъмната или светлата. Трябва да избере, защото ще води хора след себе си и няма значение дали е един, дали са двама, пет... Това са хора и трябва да внимаваш накъде ги повеждаш. Отговорността е голяма.“
За избора да не върви по утъпканите пътеки
„Нали знаете, първата любов, страстта си остава за цял живот. И до ден днешен, когато избираме репертоар, всеки път пред нас стоят въпросите: „Вие защо не си пеете хитовете? Защо не пеете „Ти“, защо не изпълнявате „Не мога“?“ Спорим винаги, но аз лично предпочитам да пея народни песни, защото са ми по-интересни, в тях има по-голяма провокация, обичам ги много и това всъщност ме движи напред. Човек сам си избира пътя. По-трънливият път за мен е по-интересен. Така че това е отговорът, може би.“
За научените уроци от българския фолклор
„Аз не изпълнявам тези песни, просто за да си ги пея, а защото в тях има много поуки – нещо, което можеш да вземеш от тях за себе си. Във всяка песен има сентенция, която може да ти помогне да вървиш напред дори без да се налага да четеш други книги. Защото ако се върнем на темата за манипулацията, когато човек е автор, той може да каже неговата гледна точка и да те заведе в някаква друга посока, докато в българския фолклор авторът не е един. Това са години, през които тази песен е минавала като песъчинките на пясъка на плажа. Това е търкаляно, търкаляно, минало е през много хора и няма как да те подведе. Така че може да му се има доверие. От българския фолклор можеш да се научиш на всичко.“
Автор на фотографиите: Тихомира Крумова
