Дейв Стюарт от Eurythmics я нарича женския вариант на Лени Кравиц, а Принс казва за нея, че тя го е вдъхновила толкова силно, колкото Шийла И. Ник Уест е талантлива, завладяваща и много атрактивна. В това се убедихме преди няколко дни по време на концерта й от програмата на тазгодишното издание на фестивала A to JazZ. Коя точно е Ник Уест, какво се крие отвъд смелия й външен вид, как започва любовта й към бас китарата, какви са най-ярките й спомени, свързани с Принс и какви са плановете й за бъдещето – отговор на тези въпроси дава самата басистка в интервю за Джаз ФМ радио. Целия разговор на Таня Иванова с Ник Уест може да прочетете по-долу или да чуете чрез бутона „Аудио“.
Кога се влюбихте в бас китарата?
Когато бях на 16 г. Всъщност свиря на китара от 12-годишна, защото баща ми е китарист и аз исках да бъда като него. След това един ден попаднах на песента на Майкъл Джексън Wanna Be Startin’ Somethin’, чух партията на баса и помолих баща ми да ми купи бас китара. Така започна любовта ми към този инструмент.
Свирите на бас и също така пеете. Имате много хубав глас, богат на нюанси. Бас и глас – два много силни инструмента. Как ги съчетавате във Вашата музика, за да постигнете максимален ефект?
Аз винаги оставям нещата да ми дойдат отвътре. Когато започвах да свиря на бас, едновременно с това пеех. Никога не съм свирила в група без да пея. Винаги съм свирила и пяла едновременно, така че при мен тези две неща вървят ръка за ръка. Аз просто пиша песни, които ми идват отвътре. Това е най-добрият начин за мен.
В социалните мрежи говорите често за това да направим нещо с целия си талант и потенциал. Какво Ви мотивира и какво бихте определили като пълноценен живот?
За мен пълноценният живот означава да използвам целия си талант и потенциал във всичко, което искам и мога да направя – да рисувам, да създавам музика и да работя с деца. Харесва ми да уча другите на това, което ми се отдава. Не мога да кажа, че виждам себе си като поп звезда за цял живот, а по-скоро се виждам в ролята на учител. Това намирам за пълноценен живот.
Вие сте избрали да бъдете истински оригинал – с начина, по който изглеждате, с музиката, която правите. Какво бихте казали на момичетата, които искат да изразят себе си, но не се осмеляват?
Вие просто трябва да бъдете себе си. Първоначално хората може би ще се смеят. Може би ще реагират така: „Какво прави тя?“, „Какво става?“, „Каква е тази коса?“, „Тя защо изглежда така?“, „Защо свири така?“ Но по-късно след като спрат да се питат тези неща, те ще си казват: „Леле, това беше брилянтно!“ Хората променят мнението си. Ти трябва да бъдеш себе си. Хората не знаят какво искат, докато не го видят. Това бих препоръчала на всяко момиче, което иска да изрази себе си. Просто бъди такава, каквато си. Ако искаш да си луда като мен – бъди!
Знам, че е трудно да говорите за това – загубихте добър приятел преди няколко месеца. Принс е истински гений, легенда и ние се нуждаем от неговата мъдрост повече от всякога. Кои са най-ярките Ви спомени, свързани с него и кои от идеите му бихте искали да достигнат до повече хора?
Определено едно от нещата е да учиш другите, да учиш децата. Първото нещо, което ми каза, е да бъда себе си. В деня, когато се запознахме, косата ми изглеждаше много лудо. Той ме погледна и ми каза: „О, Боже, какво можем да направим, за да усмирим непослушната ти коса?“ Аз се засмях, но покрих косата си с шапка. Принс също се засмя тогава, но после казваше на хората: „Трябва да чуете Ник Уест! Нейната коса, нейният ум, всичко, свързано с външния й вид и с начина, по който свири на сцената, е брилянтно!“ Това да бъда себе си е най-ценният съвет, който той ми даде, а сред идеите бяха да уча децата, да отворя училище, където да се преподават математика и музика. Ние имахме едни и същи идеи. Той ми говореше за тези неща, а моята реакция беше: „О, не мога да повярвам – и аз имам такава идея!“ Мисля си, че нашите умове се срещаха. Беше по-силно от това само да свирим заедно, ние имахме силна духовна връзка. Не знам как точно да го опиша – това е, когато два разума се срещнат и се получава нещо като експлозия. Така бяхме с Принс.
Какво Ви предстои, имате ли някакви големи планове?
Малко е луда цялата тази работа. Постоянно си казвам: „Искам да направя това, искам това да се случи с кариерата ми.“, но напоследък съм забелязала, че не съм закъсняла с нищо, защото сякаш съдбата ме води в правилната посока. Всеки път, когато планирам нещо, то може и да не се случи. Обичам да работя с деца, обичам да се занимавам с музика – нека да правя тези неща и да видим къде ще ме отведе всичко това. А относно сътрудничествата, които искам да осъществя, искам да работя със Стинг и Лени Кравиц. Ако се случи, ще бъде чудесно.
Знам, че сте голяма почитателка на комиксите. Ако трябва да напишете свой собствен комикс, каква ще бъде главната героиня в него?
О, Боже… Никога не са ми задавали този въпрос. Каква би била главната героиня? Да, тя определено ще бъде силна. Ето какво бих казала – героините в комиксите са силни, но по един мъжествен начин – те убиват чудовища и неща от този род. Но аз бих искала да видя по-нежната страна на този образ. Жените знаят, че невинаги трябва да бъдат воини както момчетата. Ние можем просто да бъдем жени, да бъдем нежни, да проявим тази страна от себе си, дори когато е време за битка. Това е нашата сила.
И накрая – ще ни кажете ли коя точно е Ник Уест?
Ник Уест е… Аз съм много аналитичен човек, винаги мисля за нещо, но имам голямо сърце, отдадено на децата. Имам отношение към потиснатия човек. Аз искам да помагам на хората в такава позиция да се изправят. Спомням си времето, когато никой не искаше да свири с мен, а аз бях добра на баса. Но никой не ми даваше шанс и тогава си казах: „Когато успея, ще давам шанс и на другите.“ Нека да им дам възможност да опитат, ако не се справят – поне ще научат нещо. Аз съм човек, който дава шанс на хората.
Фотография: Евгени Димитров от агенция „Булфото“
