В това издание на „Джаз истории“ с Недко Трошанов музикантът разказва още за работата на оркестър „Балкантон“, както и за времето, през което е ръководител на Естрадата на Ансамбъла на Строителни войски, където се раждат хитове като „Един неразделен клас“. Ще научим подробности за Първия преглед на джазовите оркестри през 1977 г., за записите на програмите и турнетата „Шарено котле“ и за преподавателската му дейност в Консерваторията.
В Съветския съюз сме пътували много, защото основният купувач на плочи беше СССР. Фирмата „Балкантон“ беше много известна там. Правихме толкова много дългосвирещи и малки плочи, които намираха много добър прием. А като оркестър – музиканти и певци, бяхме почти равни на югославската естрада, която също имаше голям успех в СССР. Вече не мога да изброя колко пъти сме били от Балтика до Иркутск.
В Югославия също имахме много хубави преживявания. Къде ли не пътувахме… На едно турне с нас беше и Мария Косева. На концерти изпълнявахме и Ганкино хоро. И те възкликваха: „А, това е наше хоро!“ А то си е българско – 11/16! Мария Косева като пее „Дзън-дзън, Ганке ле…“, те се изненадваха: „О, това е наша песен!“
Пътувахме си много хубаво… А в Босна и Херцеговина така приятно ни посрещаха – макар да бяха мюсюлмани, на банкетите винаги имаше свинско месо, а те казваха: „За нас няма значение. Ние сме богомили. Дошли сме от българските земи.“ Това навярно е историческа правда, защото навремето като са преследвали богомилите, те са избягали на запад и са се установили там, религиозните им убеждения били разклатени и лесно са приели исляма.
Такава хубава атмосфера съществуваше тогава в Югославия, така ни посрещаха – имахме телевизионни участия, записи правехме.
Интересно е човек да обикаля света и да се среща с други култури…
С Мария Косева
Среща от фестивала във Варадеро, Куба, води до участието на Недко Трошанов в оркестъра на Мартин Хофман – създателя на програмите „Шарено котле“.
Във Варадеро имаше немска делегация, която се водеше от Мартин Хофман. Тогава само се запознах с него. И през 1973 г. в София, преди да заминем за Хелгуланд, свирехме в ресторант „София“ на пл. „Народно събрание“. Каква бе изненадата ми, когато видях да влиза Мартин Хофман! Каза ми, че иска двама музиканти от България – един тръбач и един тромбонист, защото ще прави оркестър от соцлагера в радио „Берлин“. Пита за тръбач, препоръчах му Кирил Влъчков, който беше много як, с големи височини – за бигбенд това се иска. И след време получих покана от Мартин Хофман да замина за ГДР за неговия оркестър.
Там работата беше да направим записи, повечето негови аранжименти – и се връщаме обратно в страната си. С Кирил Влъчков имахме паспорти, които ни даваха право да пътуваме свободно – нямаше нужда да искаме допълнително позволение. Организацията беше немска – отлична!
В този оркестър имаше трима чехи – Вацлав Тифа и Вацлав Крал, а Зденек Пулец беше първи тромбон на европейско ниво. Дори Уилис Коновър в предаването си за джаз, което се излъчваше от Танджер и което ставахме да слушаме в 2 ч. през нощта, го беше представял. Имаше немски тромбонисти, от унгарска страна – Тибор Конц – разкошен пианист, той беше съпруг на певицата Кати Ковач, която пък се яви на „Златният Орфей“. Имаше поляк – Анджей Рокицки. Бяха поканили и двама руски музиканти – тогава много известните Чижик – отличен тръбач, и тромбонистът Константин Бахолдин – изрядни музиканти. Но от руска страна им казали – защо да ви даваме тези музиканти, като си имате руски гарнизонен военен оркестър в Берлин – вземете от там музиканти. Дойдоха двама, които не стават за тази работа, но понеже Мартин Хофман не може да ги изгони, те през цялото време прекарваха на бюфета и вместо тях участваха германски музиканти. С този оркестър няколко години правихме тези записи, които се използваха за предаването „Шарено котле“.
Оркестърът тръгва на турнета, в които се включва и Артуро Сандовал – още един приятел на Недко Трошанов от Варадеро, Куба.
Освен за записи този международен оркестър изнасяше и много хубави концерти в големите градове – в Берлин, Лайпциг, Кемниц (тогава Карлмарксщтад), Дрезден. Тогава се канеха певци от нашите страни – Карел Гот от Чехия, в Кемниц бяхме с Бисер Киров, а в Лайпциг – с Маргарита Хранова. В Кемниц като водеща беше поканена Бригита Чолакова, понеже знае отлично немски. След концерта имаше малко комична случка. Четиримата българи – Кирил Влъчков – тромпетиста, Бисер Киров, Бригита Чолакова и аз седнахме в ресторанта на хотела да вечеряме, но публиката не ни оставяше! Като видяха, че Бисер Киров е на масата при нас, идваха от всички маси да молят за автографи. Накрая Кирил Влъчков не издържа и каза: „Киро, я отиди на друга маса, че да можем да се навечеряме!“ Много хубава беше тази инициатива на немското радио да създаде този международен оркестър, който много добре си изпълни задачата.
С Кирил Влъчков в „Шарено котле“
Димитър Ганев стана директор в Бюро „Естрада“, оркестърът се пое от Морис Аладжем, който след време зае административен пост в Концертна дирекция, Тончо Русев вече беше напуснал и аз застанах начело на състава – единственият останал от съставянето на „Балкантон“. Дойдоха нови музиканти. Направихме турнета.
През 1973 г. бяхме в Хелгуланд – малко курортно островче, западно от Дания, срещу устието на р. Елба. Бяхме със Снежка Каламарова и съпругата на Емил Георгиев – директор на Естрадния факултет към Консерваторията. Около месец и половина бяхме курортен оркестър. Изпълнявахме салонна музика, подходяща, докато хората в ресторанта си хапват и пийват. Благодарение на това, че Кольо Стоянов е от Оперетата, той донесе репертоар. Свирехме увертюри – „Царят-дърводелец“, „Поет и селянин“... Пианист беше Любо Георгиев – Любо Графа, който също беше от „Балкантон“ – един от последните пианисти след Николай Арабаджиев – Фучо, който загина при самолетната катастрофа. Китарист бе Орлин Котаров, кларинетист и саксофонист – Еди Ананиев, барабанист – Митко Симеонов, тромпетист – Наско Шахов. Бяхме добре подготвени! Аз, като малко по–възрастен, бях усетил, че за такава музикална дейност трябва да се свири нещо по-леко – евъргрийни. Направих няколко аранжимента на Глен Милър и други популярни пиеси. Но младежта в оркестъра – Орлин Котаров и баскитаристът Георги Ангелов – настояваха да се свири силна музика, която не смятах, че е подходяща. Добре че още на репетициите ги помолих да научим малко евъргрийни. Като пристигнахме, още първата вечер като гръмнаха нашите китаристи, управителят веднага дотича: „Не, не!“ И като започнахме Moonlight Serenade, хората станаха да танцуват.
На „Златният Орфей“ оркестър „Балкантон“ акомпанира на рецитали на български и чужди звезди.
Акомпанирали сме на най-различни певци. Заедно с оркестър „София“ бяхме спасителният бряг. Идват певци – без аранжименти, нищо. Появяват се с лист с нотни линии и буквичките на хармонията. Те запеят нещо, ние го записваме и правим аранжимента. Така действахме на бърза ръка. Много често са ни използвали.
В нова епоха на звукозаписа „Балкантон“ създава собствено студио, закрива оркестъра и на негово място се появява Формация студио „Балкантон“ – ФСБ.
Последният състав на оркестър „Балкантон“
Оркестър „Балкантон“ съществуваше, докато в „Балкантон“ не се създаде собствено звукозаписно студио. До тогава записите се правеха само в радио „София“, което не можеше с двете си студия да насмогва за толкова много записи. Самостоятелното студио на „Балкантон“ бе създадено от Константин Драгнев, който бе станал музикален директор след Йосиф Цанков. Това е хубава негова инициатива, той оборудва много хубаво студио, в което започнаха да работят много добри тонрежисьори – Васил Стефанов, Деян Тимнев, който беше главният. С тези тонрежисьори и преди това – с Михаил Люцканов, започва истинският звукозапис у нас на такава музика. Мишо Люцканов е завършил в Германия, беше много вещ. Той не е работил в „Балкантон“, но си приложи знанията още в радио „София“.
През декември 1977 г. в София се провежда първият преглед на джазовите оркестри. Като тромбонист Недко Трошанов свири в бигбенд „Експеримент“ на Петър Славов ( в студийния запис за фестивала: Ангел Котев – електрическо пиано, П. Михайлов – клавинет Д6, микромуут, Т. Славов – електрически китари, Руслан Купенов – бас, Влаю Влаев – сопран сакс, Петър Славов, Крум Калъчев и Владимир Владимиров – ударни) и в оркестър „Диксиленд“ (с Михаил Ваклинов и Йордан Качаков – тромпети, Людмил Георгиев – кларинет, Владимир Георгиев – банджо – той по-късно става дългогодишен китарист в Ансамбъла на Строителни войски, Любо Борисов – Камилата – бас, Марио Станчев – пиано, Крум Калъчев – ударни, и Зоран Ранчев – китара.)
Бигбенд „Експеримент“
Основен двигател на Първия преглед на джазовите оркестри бе Петър Славов – той се ангажира с организационната работа. Ние бяхме само поканени. Като диксиленд формация свирихме с Мишо Ваклинов и Людмил Георгиев, а бигбендът беше в много голям състав – с четири тръби, четири тромбона, саксофони... Събраха се музиканти от елита с диригент Любо Денев. Той също е отличен музикант – пианист и барабанист, известно време беше диригент в оперетата. Този оркестър имаше много малък живот, защото той беше създаден само за този фестивал. Имахме няколко аранжимента – и това е. А диксиленда го свирехме на тема – хайде сега C Jam Blues – и всеки импровизира.
Оркестър „Диксиленд“
По това време Недко Трошанов е преподавател в Консерваторията, където започва да предава своя опит още през 1974 г.
Бях хоноруван преподавател по оркестрово свирене заедно с Йонко Татаров, Красимира Магнева и Томи Димчев. На Естрадния факултет, тъй като даваше полувисше образование, му викахме Естраден техникум. Завършили са го включително Йорданка Христова, Стефка Оникян, Маргарита Радинска.
Дълго време преподавах там. Прекъснах с преподавателската дейност, когато вече влязох в Ансамбъла на строителни войски.
Морис Аладжем беше преди мен там, но напусна и ми предложи ако искам, да се явя. Предложи ме на ръководството на Ансамбъла, явих се и след дълго проучване ме назначиха от края на януари 1978 г.
Основната ми цел да постъпя на постоянно място, бе че ми омръзна с пътуванията… Пътувания, пътувания безбройни! Втората ми дъщеря Юра се роди, когато бях в Съветския съюз. И вкъщи баща ми ме посрещна усмихнат… И там имахме пътувания, но много по-кратки – не по месец-два.
Пътувахме из цялата страна с автобуси – имахме цял автобусен парк, тежкотоварни камиони за уредбите – цяло предприятие. Докато Естрадата съществуваше с тези лидери в музиката – „Тоника“, Орлин Горанов, Росица Борджиева, нашите концерти бяха празници не само за поделенията, а за цялото гражданство. Добихме голям авторитет. Този ансамбъл даде много на българската култура – Райна Кабаиванска дори е започнала в него на щат. От там са тръгнали Георги Парцалев, Енчо Багаров… Колкото войници са минали през ансамбъла, ги виждам какви фигури са днес в музикалния и театралния живот!
Като постъпих като главен художествен ръководител на Естрадата в Ансамбъла на Строителни войски, още от „Балкантон“ имах договор за турне в Съветския съюз. Успяхме да го организираме с Импресарска дирекция през 1979 г. Орлин Горанов току-що бе постъпил от войник на щат в естрадата. Много е талантлив! Не можем да си пестим хвалебствията за него! Заминахме на турне из целия Съветски съюз заедно с него, със старата „Тоника“ и с оркестъра, който е от войници и щатни.
Когато отидох в ансамбъла, Орлин Горанов тъкмо се уволняваше като певец от хора. Направихме конкурс за ансамбъла – явиха се Боян Иванов и Орлин Горанов. От тогава Орлин Горанов работи в Естрадата при Ансамбъла на Строителни войски. Там беше Росица Борджиева – също известна вече певица.
Там беше и „Тоника“ – но през 1979 г. при едно гостуване във Виетнам станаха гафове и трябваше да преформатираме групата. Ева и Анастасия Бинева напуснаха, а Гого Найденов остана да работи като соло певец към ансамбъла. Със Стефан Диомов решихме да направим нов конкурс за съставянето на нова „Тоника СВ“. Конкурсът беше нещо огромно. Тъй като Строителни войски са сериозно предприятие, из цяла България пуснахме обяви, че се прави такъв конкурс. Беше неимоверно голям наплив. Взехме Милица Божинова като сопран на мястото на Анастасия Бинева, Ваня Костова като алт на мястото на Ева Найденова, Драгомир Димитров – тенор, Ралица Ангелова – алт, и бас – Теодор Шишманов – един хубав глас, завършил английска филология, не е музикант, но пееше. „Тоника“ се създадоха по модел на АББА и още с първите песни на Стефан Димитров и Стефан Диомов станаха голям хит.
„Тоника СВ“ след първата – втората година придоби такова голямо влияние и такъв авторитет, че когато целият ансамбъл правеше своя годишен концерт с хор, духова музика, танцов състав и Естрадата, чувах отпред пред НДК как хората си говорят, че това е концерт на „Тоника“. През този естраден ансамбъл после преминаха Румяна Коцева, Деян Неделчев, Снежина Темелкова, която сега е директор на Военния ансамбъл – тя тук получи своята закалка. Така продължихме работата, докато през 1992 г. не навърших пенсионна възраст за офицер и на мое място дойде Сашо Бръзицов. Когато съкратиха Строителни войски, съкратиха и ансамбъла.
В Естрадата на Ансамбъла на Строителни войски с участието на Недко Трошанов се раждат такива хитове като „Един неразделен клас“.
Там се роди и „Пеем за вас, строители с пагони“, затова поисках заедно с „Тоника СВ“, Росица Борджиева и Орлин Горанов да издадем плочата „Пеем за вас“. На „Мелодия на годината“ през 1981 г. Стефан Диомов предложи „Приятели“, а аз – „Един неразделен клас“. И двете песни станаха огромни хитове. „Един неразделен клас“ остана на второ място само с един глас повече за „Приятели“.
Съдбата свързва Недко Трошанов с музиката още в училище
Макар че съм завършил инженерство, с тази професия съм се занимавал съвсем малко време, повечето време свирех, след като се дипломирах от Хидротехническия факултет на Политехниката през 1958 г. Записах Консерваторията, дълго време следвах – редовно и задочно. А преди това, още като ученик във Втора мъжка гимназия, имах възможност като извънреден ученик да взимам музикалните дисциплини в Музикалното училище. През 1949 г., докато бях извънреден ученик в музикалното училище, даже свирех в симфоничния му оркестър. Диригент беше Илиевски.
Както всички останали джаз музиканти, Недко Трошанов свири и в цирка.
Имаше и традиционни бендове, които ги водеха Божидар Сакеларов, Стефан Кованов, Гого Бакъра – Георги Бакърджиев. С всички се познавахме, те бяха доста по-възрастни от нас. Когато е имало нужда да замествам някого, са ме викали – не само мен, това беше практика.
Водеща фигура в „Джазът на младите – второ издание“, Оркестъра на Сатиричния театър, Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, оркестър „Балкантон“ и Естрадата на Ансамбъла на Строителни войски, Недко Трошанов живее с музиката.
За нас беше най-важното да свирим, още от самото начало. И това вече се превърна в професия – да имаме изяви. Още като студенти, като свирехме в БИАД, не ни интересуваше какво ще ни плащат, важното бе да се изявим, защото за нас тази музика беше светая светих.
Замествал съм и и в симфоничен оркестър, ужасно обичам класическата музика. Но за мен джазът още от ученик беше една краста – като гледах тези филми на големия екран, чувах в тях това бигбендово звучене, което ми стана слабост…
Моят приятел и колега Михран Берберян, който през 1968 г. замина за Америка, но преди това доста време бе в бигбенда на Българското радио, ми разказа как от обява научава, че Рей Чарлз събира бигбенд за годишното си турне. Михран се явил. Докато се разсвирват в преддверието, до него били двама скандинавци: „Свалят звезди като инструменталисти.“ – каза той. Но като седнали на пулта и трябвало да четат ноти, и то стилово – защото джазът е стил на изпълнение – това го чух за първи път от Виктор Райчев, брата на Александър Райчев, който беше диригент в оперетата, Михран каза: „Аз се справих, защото имам богатата школовка на българския бигбенд, докато скандинавците не можаха. Ето защо един сезон свирих с оркестъра на Рей Чарлз.“
С тази история обяснявам какво беше нашето желание да свирим в бигбенд. За нас това беше върхът в музицирането.
Разказа на Недко Трошанов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
