Недко Трошанов в „Джаз истории“ III: през 1962 г. е създаден прочутият оркестър „Балкантон“

Недко Трошанов в „Джаз истории“ III: през 1962 г. е създаден прочутият оркестър „Балкантон“

В „Джаз истории“ Недко Трошанов разказва за създаването и творческия път на оркестър „Балкантон“:
- Съставът е основан от музиканти от Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия.
- Идеята за сформирането му дава музикалният директор на „Балкантон“ Йосиф Цанков
- Оркестърът прави многобройни записи и изнася множество концерти
- Той дава трамплин за възхода на редица звезди на популярната музика

Оркестър „Балкантон“ възниква по идея на Йосиф Цанков и е сформиран от водещи музиканти от ЕОБРТ

Сред основателите на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия през 1960 г., две години по-късно Недко Трошанов напуска състава заедно с Димитър Ганев, Тончо Русев, Морис Аладжем, за да участва в създаването на оркестър „Балкантон“.

Създадохме оркестър „Балкантон“ през есента на 1962 г. С Тончо Русев, Морис Аладжем и Димитър Ганев напуснахме оркестъра на радиото. „Балкантон“ искаше да направи оркестър за записите на своите плочи. Когато се налагаше, взимахме допълнително музиканти, щрайх и т.н. Дълго време бяхме укорявани, че оголваме бигбенда на радиото, но той се съвзе. Дори ни викаше самият директор на радиото Неделчо Ганчовски да ни увещава да останем. Нас ни поблазни поканата на музикалния директор на „Балкантон“ Йосиф Цанков, чиято бе идеята за създаването на състава. Благодарение на неговия авторитет успяхме да напуснем радио „София“. Пътувахме много у нас и в чужбина с кой ли не артист. Основната ни работа беше звукозаписна. Тогава „Балкантон“ правеше голямо производство на плочи, които се изнасяха с хиляди в тогавашния Съветски съюз и имаше нужда от бързо производство.

Миг на отмора по време на турне с Лили ИвановаМиг на отмора по време на турне с Лили Иванова. На първия ред: Любомир Георгиев – Графа и Тончо Русев. На втория ред: водещият на програмата от „Концертна дирекция“, Недко Трошанов, Лили Иванова, Никола Кюлджиев. На последния ред: Георги Гогушков – инспектор на оркестъра, Нели Жекова, Мустафа Чаушев.

Групата изгражда репертоар

Първоначално бяхме в основен състав Димитър Ганев – диригент, кларинет и саксофон (той е бивш кларинетист на Филхармонията), Морис Аладжем – саксофон, Тончо Русев – тромпет, аз – тромбон, Никола Кюлджиев – контрабас. Китарите още не бяха на мода и нямахме китарист. Барабанист беше Петър Славов – младо момче, но изключително талантливо – и до днес не знам с кого мога да го сравня. Тогава всички с удоволствие започнахме тази кариера, защото тя ни откриваше собствени възможности за репертоар и пътуване.

Пощенска картичка с оркестъраПощенска картичка с оркестъра. От дясно наляво: Морис Аладжем, Недко Трошанов, Димитър Ганев, Константин Бакърджиев, Николай Арабаджиев – Фучо, Тончо Русеив, Никола Кюлджиев.

Свирехме много диксиленд, туист – музика, спрямо стиловете, които съществуваха в това време. В репертоарната политика всеки предлагаше пиеси, а ние ги одобрявахме или отхвърляхме. Морис Аладжем беше водещ аранжор. Той бе и композитор, но като аранжор беше ненадминат. Той носеше в себе си суинга, който тогава беше най-на мода като стил на изпълнение. Останалите малко се занимавахме с аранжорство – колкото да помагаме.

Оркестрите са трамплин за певците

Тогава водеща роля играеха оркестрите, не както сега. Те си избираха солистите, те ги назначаваха, те ги взимаха на турне. Когато заминавахме за Съветския съюз, например, си подбирахме с кои солисти ще отидем, предлагахме им и повечето от тях се съгласяваха. Няма да забравя на една репетиция на оркестър „Балкантон“ Морис Аладжем каза на Димитър Ганев още с влизането си: „А бе, Чичо, знаеш ли снощи какво момче слушах на един жур? Акомпанираше си с китара и пееше много хубаво. Хайде да го вземем!“ Тогава имахме договор за Куба. А това момче беше Бисер Киров. Той тръгна от там. Явихме се на фестивала във Варадеро, където го представихме като звезда. Оркестърът играехме водеща роля в репертоара и изявите на певците.

Недко Трошанов с Мария КосеваНедко Трошанов с Мария Косева

В тогавашния Съветски съюз посрещат музикантите като богове

Репетирахме усилено. Имахме помещение в „Балкантон“, а след това взехме под наем и читалище „Валентин Андреев“. Направихме много записи, много плочи – малки и дългосвирещи, които се продаваха като топъл хляб в Съветския съюз. Нашата естрада беше равна на югославската, която беше много напред. В Съветския съюз ни посрещаха като герои. Няма да забравя с Емил Димитров – спяхме в хотели, бивши княжески дворци. Бяхме приети като богове: Маргарита Радинска, Мария Косева, да не говорим пък за Лили Иванова…

В Съветския съюз Лили беше богиня! Още я нямаше Алла Пугачова. В парка „Горки“ имаше летен театър с 10 000 места. Там заедно с Мустафа Чаушев изнасяхме концерти. Тези събития бяха празници в Москва. Цялото естрадно войнство на Съветския съюз идваше на поклонение – Йосиф Кобзон, Лев Лешченко… Благодарение на това си създадохме голям авторитет, имахме име, търсеха ни. Къде ли не сме ходили! В Чехословакия – и с Лиана Антонова на турне, с Георги Кордов. С Бисер Киров бяхме в ГДР. В Полша… Във Франция през 1972 г. представихме „Българското шоу“ с Богдана Карадочева и Емил Димитров. Концертите ни бяха в театър „Клиши“ в центъра. Там се събираше българската емиграция – идваха да си поплачат за българското. Срещахме се с най-различни хора. Там ни намери и Константин Казански, който навремето беше много популярен певец у нас и сме работили с него. По-късно замина за Франция и там се установи.

В Русия с Емил Димитров и водещата на концертаВ Русия с Емил Димитров и водещата на концерта

Недко Трошанов е с оркестър „София“ в Куба

Имахме безброй турнета! Оркестри от този тип – като комбо, с четирима – петима духача и ритмус, имаше два – „Балкантон“ и оркестър „София“. Когато оркестър „София“ получи през 1967 г. договор за Куба, заминахме с Йорданка Христова, Ирина Чмихова, Красимира Минева и Маргарита Радинска. Заминах с тях, защото тромбонистът им Константин Драгнев получи поста на музикален директор на „Балкантон“ и се отказа да пътува. Имахме успех, защото Куба, под силния натиск на САЩ, отговаряше съответно, като не пускаше много американска музика. Бяхме приети много добре, защото свирехме диксиленд – чиста проба американска музика, а те на нас не можеха да ни кажат какво да свирим. Концертите ни бяха в едно централно кабаре – на разкошния хотел „Насионал“, където навремето са пели много известни американски артисти. Хавана е била курортното място на американците. Ирина Чмихова имаше най-голям успех, защото пееше отлично испанските класически песни, като „Гранада“. Хората ставаха и крещяха от радост. Йорданка Христова беше забелязана – тя също спечели големи успехи и продължи да пътува и, едва ли не, Куба стана за нея второ място за изява.

С оркестър „София“ в Куба през 1967 г.С оркестър „София“ в Куба през 1967 г.

Оркестър „Балкантон“ записва и с югославската естрада

Димитър Ганев беше изключително толерантен в отношенията с певците и това ни помогна на оркестъра да работим много дълго с вокалисти от различни държави дори: от Югославия – Джордже Марианович, Кръста Петрович, Аница Зубович, Нада Кнежевич, Бети Юркович от Хърватия… С всички тях сме работили и даже сме им правили записи.

Още един спомен от пътя

Близо до Новосибирск има Академгородок – там в създадени прекрасни условия работят всички академици. И ние отидохме с Емил Димитров, Ирина Чмихова и други артисти. А там студ! След като завърши концертът, при нас дойде дребен на ръст човек, на възраст, започна да ни говори на български език. Покани ни да му гостуваме. А навън чакаха две волги с работещи двигатели, за да не замръзнат. Отведе ни в близко селище, където живее от 1923 г., откакто е избягал от тук, преследван от тогавашната власт, а там го пращат в Сибир… Плака през цялата вечер… На сцената му имаше закачена гъдулка, за да му напомня за родината… На този човек такова удоволствие му доставихме – за първи път вижда българска група и се радва! Това беше незабравимо преживяване.

В Академгородок в РусияВ Академгородок в Русия. На първия ред: Христо Минчев – Пилето, Ирина Чмихова, Емил Димитров, Недко Трошанов, Димитър Ганев – Ганди, двамата от дуото гимнастици, между тях – представителката на „Концертна дирекция“, Вахтан Симеонич от московската концертна дирекция „Москонцерт“. На втория ред: Петър Славов, Томи Димчев, Никола Кюлджиев, Тончо Русев, Морис Аладжем. На предпоследния ред: гимнастик и актьор от спектакъла. Най-горе: българинът, който ги кани в дома си.

  • Разказа на Недко Трошанов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
  • „Джаз истории“ се излъчва по Джаз ФМ в петък от 22 ч. и е с повторение в неделя от 14 ч.
  • Към предходните издания на „Джаз истории“ с Недко Трошанов можете да се върнете тук: първа част, втора част.
  • Своите спомени, свързани с джаза, можете да ни разкажете на [email protected] с презумпцията, че материалите ще бъдат използвани за целите на проекта.

Снимките са от личния архив на Недко Трошанов.