Музиката е един от главните герои в „Артистът“ – филм за прехода от нямото към говорещото кино, за непреходността на обичта, за щастието. Силата на неговата романтика откроява авторът на музиката Людовик Бурс, който със своите композиции укрепва плътната атмосфера на вълнуващия филм, посредничи в общуването с публиката. „Не очаквахме филма да постигне такъв успех, така че за мен всички тези признания и оценки са много приятни, изпълват ме с гордост. Чувствам се достатъчно уверен и подготвен да продължа да създавам музика и да работя във филмовата индустрия,“ казва музикантът в интервю за Джаз ФМ. Людовик Бурс обяснява с постоянно звучащата в „Артистът“ музика по-лесното проследяване на развитието на героите и по-големите артистични възможности за актьорите.
В месеците от премиерата на „Артистът“ досега, за музиката към него Людовик Бурс спечели „Златен глобус“, британската филмова награда БАФТА, Европейска филмова награда, наградата на критиката „Критикс чойс“, отличието на Бостънското общество на филмовите критици. Трудът на Людовик Бурс е номиниран и за „Оскар“ и „Сезар“, които към деня на интервюто предстои да бъдат връчени.Разговора на Таня Иванова и Светослав Николов с Людовик Бурс можете да чуете тук.
Какво беше основното предизвикателство в създаването на филма „Артистът“? Как постигнахте това единство между музика, настроение и актьорска игра?
С режисьора Мишел Азанависиюс не искахме да създадем трудна за възприемане музика. Срещахме се много пъти и обсъждахме каква ще бъде най-подходящата музика, кое е най-подходящото настроение за филма. Обсъждахме възможностите да пресъздадем героите, да изразим емоцията. Опитах сe да направя всичко това с музиката, която създадох. Имахме доста обсъждания и свършихме сериозна работа преди снимките. В същото време Мишел пишеше своя сценарий.
Как се подготвихте за „Артистът“? Гледахте ли много неми филми?
Да, разбира се. Аз бях ангажиран година преди да започнат снимките на „Артистът“. Много следобеди с Мишел гледахме стари неми филми на Сергей Айзенщайн, Били Уайлдър или Мурнау. За мен „Sunrise“ и „Tabu“ са две от емблематичните заглавия за този вид кино. Те са режисирани от Мурнау. Светлината в „Sunrise“ е вълшебна – особено моментът, когато двамата актьори пристигат по море с малка лодка, а после – техния живот в града. Във Франция много ценим впечатлението, което създават образите и местоположението, където са заснети. Такъв е случаят и с филма „Strike“ на Сергей Айзенщайн. За мен това са невероятни моменти. Подобни емоции изпитвах по време на следобедите с Мишел, когато работехме заедно.
Започнахте ли да изпитвате носталгия към филмите от ерата на нямото кино? Как се чувствате сега след тази разходка в миналото?
Твърде рано е за мен да анализирам собствената си работа. Всичко се развива много бързо след фестивала в Кан. Нямах много време за размисъл. Не очаквахме филма да постигне такъв успех, така че за мен всички тези признания и оценки са много приятни, изпълват ме с гордост. Чувствам се достатъчно уверен и подготвен да продължа да създавам музика и да работя във филмовата индустрия. За мен най-ценният момент е възможността да споделя с другите духовността, заложена в музиката, да споделя това, което правя. В момента мисля за настоящето, а после ще видя какво ще ми донесе то в бъдеще.
Казахте, че не сте очаквали успеха на филма, а сега, след като „Артистът“ стана толкова известен, как си обяснявате този успех?
Не знам как пожъна този успех. Никой не знае. Когато имаш визия за това, което правиш, нещата се получават. Случилото се е много необичайно за млад композитор, освен това и французин. Сега подхождам много внимателно към всички нови запознанства, които правя тук във Франция, или където и да е по света – в Калифорния също. С твърде много нови приятели се сдобих. Не познавам в детайли киноиндустрията в Америка, но вече имам няколко предложения за нови проекти. Трябва време те да отлежат в съзнанието ми. Искам да натрупам увереност, да открия подходящите хора, с които да ги реализирам. Изисква време, изисква внимание – и аз ги отделям.
Според мен „Артистът“ е толкова успешен филм, защото е романтичен. Вие в какво откривате романтика?
Въпросът Ви е много добър и Ви благодаря, че го зададохте. Този филм е много свързан с романтиката. Музиката, която създадох за „Артистът“ е вдъхновена от Романтизма – европейските композитори от Вагнер до Чайковски, Малер, мога да добавя към тях и французите Равел и Дебюси. В Калифорния разговарях с хора от киното, които с изненада ме питаха с кой оркестър съм записал музиката към „Артистът“. Казах им, че с Брюкселската филхармония. Те отговориха, че преди пет години са работили с този оркестър и не са доволни от резултата. Как така не са доволни?! Те не познават психологията на музиканта. В моите композиции за „Артистът“ музикантите откриха добра, духовна музика. Романтиката в тези пиеси ги накара да свирят като в Холивуд. Всички тези композитори, които посочих, са развили идеята за романтиката, а от тях са се вдъхновявали американските композитори. Марк Щайнер, който е най-влиятелният композитор в ранните години на киното в началото на миналия век, е ученик на Малер. Ричард Корнголд е ученик на Рихард Щраус. Всички тези музиканти са емигрирали в Съединените щати и са пренесли там европейското влияние. Така че американските композитори развиват европейските тенденции в музиката, зададени от легендарните майстори.
Филмът е основан на опозицията неми-говорещи филми. Да поговорим за друга противоположност. Композирате музика. Как чувствате тишината?
Композиторът отразява в музиката си всичко, дори всеки разговор, който провежда. След един такъв разговор като нашия, съм готов веднага да седна на пианото и да създавам музика. Композиторът попива всичко. Когато той получи каквато и да е информация, може да преведе образите на езика на музиката. Вятърът в дърветата – всичко може да се превърне в музика. Тя се ражда от любовта. Музиката е музика, но и още нещо. Тя е в дърветата, в песента на птиците, в океана. За мен изразяването не е въпрос на ням или говорещ филм. Композиторът има по-големи възможности за изразяване, ако филмът е без диалог. Всичко е възможно. Да направим обаче сравнение с Джон Уилямс и музиката, която той създава за филма на Стивън Спилбърг „Приключенията на Тинтин“ – тя е много различна от моята. Уилямс е фантастичен аранжор и оркестратор, с много силно чувство за мелодията. Но там се намесва диалогът като външен фактор. В „Артистът“ постоянното звучене на музиката улеснява проследяването на развитието на героите, дава повече артистични възможности на актьорите. Опитвам се да намеря най-добрия път, но не мога да анализирам кое е по-добро и по-лошо, кое е по-трудно и по-лесно – немият или говорещият филм. Музиката е музика сама по себе си. Труден е отговорът на този въпрос.
Какво послание на „Артистът“ бихте подчертали – послание за изкуството и за живота?
Той отдава почит към чудесните филми от миналия век, към великите композитори от миналото. Той отразява нашия опит и влечението ни към страстта. Ние служихме на Седмото изкуство. Това е всичко.