Какво е нужно, за да се изпълняват госпъл и спиричуъл песни? „Трябва да си добре запознат с историята. Някои от песните разказват за борби – и не можеш да ги пееш с радостен глас. Други говорят за живота след смъртта – а робите са вярвали, че животът след смъртта е по-добър от този – това са изпълнените с щастие спиричуъли.“ – с тези думи ни въведе в своето изкуство Нагуанда Нобълс в интервю за Джаз ФМ и Класик ФМ. „Да пееш афроамериканска музика е трудно от емоционална гледна точка. Трябва да познаваш историята на борбите на афроамериканците, битки, които често са илюстрирани от ритъма. Това е предизвикателството – да почувстваш ритъма.“ – допълва Бенджамин Пълайт. И добавя: „А хорът се справя много, много добре!“
Това е Хорът на Класик ФМ, който ще придружава двамата вокалисти, заедно с Оркестъра на Класик ФМ под диригентството на Андре Джей Томас, в представянето на концерта „Душата на Америка“. Събитието тази вечер в зала „България“ закрива тазгодишното издание на цикъла „Музиката на Америка“, представен от „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“.
„Бяхме посрещнати толкова топло!“ – с благодарност казва Нагуанда Нобълс. „Хорът и Оркестърът са много професионални!“ – отбелязва Бенджамин Пълайт и обяснява: „Често ни се налага да пеем с хорове, които нямат чисто звучене и трябва много да се работи. Но дойдохме тук – и хорът и оркестърът са просто блестящи! И работят добре с д-р Томас!“
Днес музикантите ще изпълнят госпъл и спиричуъл песни, концертна версия на „Порги и Бес“, както и пиеси на Джон Адамс и Джером Кърн.
Описвайки „Порги и Бес“, Нагуанда Нобълс откроява следното: „Действието в „Порги и Бес“ се развива в афроамериканска общност в момент, когато хората не са били богати и са разчитали много на общността. На този фон се развива любовната история между Порги и Бес. Бес се бори с трудностите в живота, а Порги я обича безрезервно, въпреки несъвършенствата й.“ Основното за Бенджамин Пълайт: „Порги и Бес“ олицетворява това, което трябва да притежаваме, особено образа на Порги. Той е сакат, но общността го приема в себе си заради силата на неговия дух. Така че, когато той среща отклонилата се от общността Бес, той я прегръща с отворени обятия и с любов. Гершуин много добре е почувствал пулса на общността. Това е една силна любовна история.“
И ако на Нагуанда Нобълс и Бенджамин Пълайт им се налага да прекарват доста време далеч от дома заради своята работа, семейната любов топли сърцата им. „Аз съм съпруга и майка на две деца. Обичам семейството си в добавка към своята кариера.“ – така Нагуанда нобълс отговаря на въпроса за личните си чувства. В това вярва и Бенджамин Пълайт: „Семейството е всичко. Осъзнах, че животът е много кратък и трябва да му се радваш. Така че гледам да съм често с трите си деца.“
Когато описва душата на Америка, каквото е заглавието на концерта, Нагуанда Нобълс откроява мисията да представят по перфектен начин музиката на тъмнокожите композитори. Бенджамин Пълайт смята за неактуална концепцията, че Америка претапя различни съставки: „Душата на Америка“ е по-скоро като пилешка супа, в която всяка съставка е от значение и допринася за общия хубав вкус. Всички различни култури, религии и етноси правят Америка велика.“ Той прави паралел с джаза: „Джазът включва в себе си различни елементи – европейският елемент се смесва с африканския ритъм, добавят се традициите на Америка. Затова всеки може да се свърже с джаза.“