Изяществото на изкуството хармонично среща красотата на природата на „Моцартови празници“ в Правец. Фестивалът, създаден през 2003 г., а от 2012 г. домакинстван от RIU Pravets Golf & SPA Resort, за 4 дни и тази година сътвори различно преживяване, в което нямаш нищо против животът да бърза по близката магистрала и да тече съвсем спокойно тук, при теб. А в ритъма на хубавата музика да чуеш и оживеното обсъждане на сюжета от малките и по-големи деца, които искрено се удивляват от съдбовните моменти на сцената, сприятеляват се, а после дълго играят или плуват заедно в басейна. „Моцартови празници“ естествено сближават хората, а в центъра е високото изкуство, осезаемо станало още по-достъпно. Джаз ФМ е медиен партньор. Това издание на фестивала бе последното, подготвено от радетелката за яркото му бъдеще – оперната прима Христина Ангелакова, която завинаги ще остане част от него чрез своето наследство. Това е смисълът на живота.
Специални гости на „Моцартови празници“ тази година бяха актьорите и техните кукли от Марионетен оперен театър – Линдау в Германия.
Те представиха операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт и балета „Лебедово езеро“ от Чайковски с финес.
Постановките бяха изящни и изпъстрени с детайли, които добяваха забавна непринуденост.
Малките дървени кукли оживяха в големи образи и чисто визуално във вещите ръце на кукловодите.
Когато младите вълшебници излизаха усмихнати да се поклонят след края на спектаклите, публиката ги приветстваше като създатели на приказна магия.
Основен участник във фестивала бе Държавна опера и балет – Стара Загора, а въпросът преди изявите им бе един – какво е открил директорът и режисьор Огнян Драганов, което е толкова естествено да се случи, но точно за това никой и не си го е представял.
И ето ги големите декори на операта „Турандот“, представена с гигантски кукли.
По-малката като размер сцена на фона на езерото тутакси се превръща в място за публиката, а актьорите и техниците имат свободата на просторната площадка пред хотела и цялата фасада на сградата, за да пресъздадат спектакъла в пълния му мащаб.
Дори балконът на втория етаж бе част от декора.
И отново – хората и куклите показаха съзнатото и несъзнатото, представиха явното и изведоха скритото, за да пресъздадат операта в истинската й дълбочина. Красивата творба и талантливата постановка отново изнесоха на преден план темите за зрелостта, смелостта и предаността в диалог с наивността, страха и измамата.
И пак чухме върховните гласове на солистите Драгана Радакович, Дарио ди Виетри, Цветелина Василева и Юлиан Константинов, пак видяхме талантливите изпълнения на цялата трупа на Старозагорската опера, пак се впечатлихме от всеотдайността на юнаците от Прабългарската школа за оцеляване „Багатур“, пак се насладихме на таланта на малките звезди от Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“.
„Дългият звук е тук, за да направя с него красива фраза.“ – тази лекота в разбирането за музиката прави толкова ярък таланта на Калуди Калудов. На „Среща с автограф“ с водещ Боянка Арнаудова той сподели още едно откровение: „Гласът на певеца трябва да е продължение на звука на оркестъра.“ И това той толкова красиво направи още следващата вечер неведнъж при представянето на операта „Палячи“, като изведе струнните от трапа и ги качи на сцената в единен звук.
Когато дебютира с „Травиата“ в Пловдивската опера, го хвалят, че сигурно е изпълнявал тази роля поне 50 пъти. Когато в спектакъл с негово участие палката е в ръцете на Зубин Мета, маестрото сериозно казва: „Мен ме знаят, че дирижирам трима тенори, а сега дирижирам един тенор за трима.“ Затова е останал и случай, когато трудна фраза на репетициите Калуди Калудов изпява все по-добре по начин, недостижим за другите тенори, така че след третото повторение Зубин Мета не дирижира, а рисува картини с ръцете си.
Забавна първа среща с Райна Кабаиванска: „Тя излезе на генералната репетиция, веднага започнахме да пеем дуета, а след края възкликна на италиански: „Просто чудесно! Ти откъде си?“ „От България!“ Следват дълги писма – той й пише по 24 страници, тя – по 18.
„Всеки път става все по-добре и винаги имам чувството, че арията е написана за мен.“ – казва още за подхода си Калуди Калудов. И още: „Всеки път пея като за последно. Всеки миг трябва да остане вечен. Ако утре Бог отново ти даде да пееш, пей пак така. Всеки има своето призвание, това, за което Бог те е посочил. И всичко, което правиш в живота, са грешки в пътя ти да достигнеш до него.“ – споделя Калуди Калудов, когото не приемат в Музикалното училище във Варна, затова и едва завършва в механотехникума. С ръце в двигателите с вътрешно горене и със сърце в музиката, той гледа филм за Карузо и вече знае на какво ще посвети живота си.
Вечерният спектакъл в събота бе последната реализирана творческа идея на дългогодишния артистичен директор на „Моцартови празници“ – оперната прима Христина Ангелакова.
Танцьори, певци и актьори пресъздадоха вълненията, колебанията, заблудите и измените на себе си чрез три образа от „Фауст“.
Чухме музиката на Гуно и стиховете на Гьоте в спектакъла „Валпургиева нощ“, представен от талантливи млади хора под режисурата на Боян Крачолов и с хореография на Филип Миланов.
Всеки основен житейски въпрос бе обсъден с думи, песен и танц.
Опера, литература и балет се сляха и ни приобщиха.
Завършихме дългия и вълнуващ съботен ден с музиката на Братя Владигерови и техните съученици от Музикалното училище в София, сега съграждани във Виена и винаги приятели в живота – Ружа Семова и Теодора Късметска-Сороков.
Част от обаянието на тяхната музика е чистият по детски интерес, с който подхождат към нея.
Големи творби те правят да звучат естествени и близки. Създадени от човека с Божия искра, те пренасят пламъка в душите на слушателите.
Винаги е толкова приятно!
Голямата бална зала на хотела беше тясна и за публиката, и за нейните възторжени аплодисменти.
„Моцартови празници“ завършиха в неделя със сбъдване и с обещание.
Калуди Калудов реализира мечтата си да помести действието на операта „Палячи“ в истинска среда – под шапитото на цирка.
Отдавнашната му идея бе прегърната от търсещия винаги естествения подход директор и режисьор на Старозагорската опера Огнян Драганов.
И след премиерата в Града на липите, ще гледаме „Палячи“ под купола на Академичен цирк „Балкански“ във Варна (3 и 4 септември), в Пловдив (22 и 23 октомври) и в София (19 и 20 ноември).
Както бе споделил на срещата с автограф Калуди Калудов, когато публиката е навсякъде около теб, трябва да играеш и с гърба си.
И както бе обяснил подхода си – той наистина изведе оркестъра на сцената със своето пеене.
Актьорите в действието на операта търсеха в живота си в постановката, акробатите балансираха и жонглираха на сцената. Както всеки от нас прави в действителност.
С този спектакъл Калуди Калудов отново ясно обясни дълголетието си на сцената със своя интелигентен и уравновесен подход.
Огнян Драганов пак ни изненада с чара на простите неща, които са така необикновени!
И докато ние, публиката, разполагахме със спокойствие чрез изкуството да видим по-ясно своя живот, то творците се заредиха с идеи за следващите дръзновения.
Чух някои от идеите на Огнян Драганов за следващата постановка. Звучи невероятно. Следователно ще стане.
Красиво бъдеще!
Всички снимки: Георги Петков
