Музиката прави всичко възможно. Вили Стоянов и приятели изпълниха музиката на дядо му Йосиф Цанков на премиерата на албума „Онзи вятър от първата среща“

Албумът „Онзи вятър от първата среща“ с музиката на Йосиф Цанков и концертът за представянето му пресъздадоха и събудиха жажда за градския живот, изграден върху достойнството на личността.

Музика завинаги: Велислав Стоянов е солист в десет пиеси по шлагери от неговия дядо Йосиф Цанков в „Онзи вятър от първата среща“

Емоционалната завършеност прави хората способни на споделяне с любимия и в общността, разказват „Керванът“, „Когато луната изплува“, „Повей, ветре“, „Под жълтите листа на старата липа“ и още шест шлагера на Патриарха на песента.

Хора, допринасяли за обществото, всеки, според своя талант, са празнували заедно живота с музика.

Тя е отвеждала в свят на екзотика, мечтание, любов. И всичко е било истинско и честно – стремежът, действията, резултатът.

Така чуваме музиката на Йосиф Цанков и днес – и в оригиналните изпълнения, и в инструменталните версии, които внукът му Вили Стоянов ни поднесе в своя проект, осъществен с приятели и съмишленици и реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Михаил Йосифов написа аранжиментите, Мишо, Вили, Димитър Льолев, Милен Кукошаров, Даниеле Феббо и Борислав Петров ги изсвириха с внимание, любов и съвършенство, достойни за първообразите и за публиката, която бе изпълнила „София лайв клуб“ в тази паметна вечер.

Най-много вечни песни на България даде именно Йосиф Цанков.

Веднъж създадени, те остават завинаги, защото са сътворени с мисъл за личността – на артистите, след които ще ги запее цяла България, на слушателите, за които те ще направят от делника празник, споделих от сцената.

Всеки миг на достойния живот заслужава да се празнува. Защото той е грижа, мисъл, действие за общото благо в изконния смисъл на думата – това, което ще направи живота на всеки един и на всички заедно по-добър.

Това са градежите, на които и до днес се възхищаваме и за чието унищожение тъжим, като например никога несъбраните и изчезващи плочи на „Симонавия“ с градската музика на навремето идеологически отречена епоха. Сред тях много са с песните на Йосиф Цанков. Наш дълг е да възстановим основата и да надградим.

Музикантите на сцената ни дадоха пример за силата на личността и красотата на общността със сола, дуети и ансамбли, които възхитиха, зарадваха, трогнаха.

Прегърнаха. Както чрез този проект се събраха в любов Вили Стоянов и неговият несрещнат приживе дядо Йосиф Цанков.

Музиката, създадена със сърце и душа, прави всичко възможно.

  • Снимки: Евгени Димитров, фотографска агенция „Булфото“.