„Всеки път, когато дойда в България, съм толкова щастлив, защото дълбоко уважавам българската музика. Тя е музика на духовността, както чувствам и своята.“ – така Роберто Фонсека описа щастливото си очакване от всяка следваща среща с българската публика и с фолклорното ни изкуство. Снощи той слуша гайдари, които свиреха в софийски парк, а тази вечер излиза за два концерта на сцената на „София лайв клуб“ – от 19 и от 21 ч., за да представи с триото си своя нов проект.
Явно е, че той просто обича музиката! „Наистина обичам музиката. Тя ми дава живот, дава ми сила да продължа напред. Музиката е моят живот и животът ми е музика.“ – казва Роберто Фонсека в студиото на Джаз ФМ. В изкуството му личи стремежа да се движи напред, стъпил на здрава основа, уверен в това, което прави: „Много съм щастлив, че моето семейство ме изложи на различни музикални влияния. Чувствам се удобно във всички стилове в музиката, защото буквално съм ги попил. Затова мога да изразя всичко, което си поставя като цел.“
Неговата музика ни окрилява, а с какво полита неговата душа? „На концертите си даваме на слушателите цялата си любов. Те ни отговарят с любов. Когато публиката реагира по толкова красив начин на музиката, това ми дава криле. Ако слушателите ни са в музиката, ако я чувстват, имам силата да продължавам напред – да свиря и да композирам.“ – споделя за въздействието на взаимността Роберто Фонсека.
В началото на своя път в музиката той получава любовта и подкрепата на музикантите от „Буена виста соушъл клуб“. Роберто Фонсека им е завинаги признателен: „За мен беше много важно да съм част от този състав по много причини. Първо и най-важно – музиката. Когато станах част от групата, се почувствах като в истинско училище по кубинска музика. Свирих с Ибрахим Ферер, с Омара Портуондо, но същевременно получавах силната им любов и голямата им подкрепа. За мен това беше много важно, защото те бяха истински прочути, а аз бях съвсем млад. Освен това, бях заобиколен с градската музика – хип-хоп, джаз, а те ме подкрепиха и ме научиха на много неща. Това беше повратен момент в живота ми. Благодарение и на тях съм музикантът, който съм сега.“
Той обича партньорствата в изкуството и умее да свързва културите, а това е илюстрация на голямата приобщаваща сила на джаза. „В основата е пълната свобода на джаза, който е открит за съчетание с други музикални жанрове, които пък имат много общо с него. Когато уважаваш различните стилове музика, можеш красиво да ги съчетаеш.“ – обяснява механизма на взаимодействие пианистът и композитор.
Музика, която никога не свършва! Роберто Фонсека свързва кубинската музика и джаза, за да ни обогати – да ни припомни, че с цялото си сърце можем да обичаме и да бъдем щастливи, че красотата, която изглежда непостижима, е реална и присъства в живота ни. Той описва това като национална черта: „Кубинците обичаме музиката, танца, изкуствата въобще, по много специален начин. Народът ни е преживял изключително трудни моменти, но в изкуството сме намерили възможност да се изразим. Всичките си чувства сме излели в музиката и танца, в изкуството като цяло.“
Роберто Фонсека разказа за проекта си с боди арт, снимки от който са много популярни в интернет: „Не е много обичайно за пианист да се изявява с боди арт. Но имам един приятел-художник – Алберто Лескай. Решихме да направим по-специален концерт, на който го поканих да рисува върху тялото ми по време на събитието. Истинска лудост и много забавно! Пред 6000 души трябваше да сваля ризата си и той да рисува върху мен. А преди това имаше доста упражнения... Беше много хубаво! Отворен съм към такива идеи, защото те помагат на изкуството. Така че ще го направя пак!“
И довечера концертите ще бъдат специални, каквато е всяка среща с музиката на Роберто Фонсека. „Ще има много енергия и много любов! На сцената съм с двама много емоционални партньори, които свирят на електрически и акустичен бас, както и на ударни, а аз ще свиря на много кийборди. Внасяме разнообразие от нови звуци. Това е уникален проект! Ще има моменти на усмивки, моменти на сълзи и със сигурност – моменти за танцуване!“ – обещава музикантът.
А ние ще очакваме и следващите му гостувания в България – страната, с която той се чувства толкова свързан. С думи на любов той сподели възхищението си към доц. д-р Георги Петков, от когото казва, че може да научи много и с чието трио с удоволствие ще работи.
