Българската публика вече го познава. Присъствие и талант като тези на Армел Дюпа не могат да останат незабелязани. Армел ни очарова миналата година на „Пловдив джаз фест“ с участието си в проекта на Георги Корназов „Величието на Кени Уилър“, а през май тази година френският пианист се завърна у нас за турне заедно с Петър Салчев (вокали) и Георги Корназов (тромбон).
Армел Дюпа: музикален свят, обединяващ ехото на спомените и красотата на мига
След дебюта си с албума Upriver от края на 2015 г. Армел Дюпа издава новия си проект A Night Walk, чиято официална премиера е днес. И с втория си диск пианистът продължава да ни разкрива себе си. „A Night Walk е свързан с вътрешния свят, защото разказва моята история, разказва за моя живот и преживяванията ми.“ – казва Дюпа в интервю за Джаз ФМ радио. Пътешествията, красотата на природата, спиращите дъха пейзажи, разтърсващите събития, откритията, старите и нови приятели, преплитането на интимния свят на артиста с личното пространство на хората от публиката – всичко това присъства в музиката на Армел Дюпа и се превръща в саундтрак на живота, на израстването ни и отварянето към другия. В записите му има мечтание, тишина и емоции с отразяващия ефект на огледало, в което често виждаме самите себе си.
Обложката на A Night Walk, създадена от Quentin Delobel
A Night Walk е записан с първото официално трио на Дюпа, в което свирят барабанистът Матю Пино и басистът Кени Руби. Албумът съдържа 8 композиции, насочени предимно към електро-рок звученето. Любопитното е, че в този проект Армел за първи път се осмелява да пее, без да крие гласа си зад вокодър и електронни ефекти. „Сега се фокусирам върху гласа, защото преминах през различни периоди в своя живот, през различни неща, които ми помагат да приема по-добре себе си.“ – обяснява французинът. Той споделя, че музиката в A Night Walk е създадена от човека, който е днес и ни повежда на музикална разходка, в която се преплитат романтика, нежност, разочарование, тъга и болка, а на финала в заглавната композиция между сенките на нощта се прокрадва и светлината.
Днес ви срещаме с Армел Дюпа в ефира на Джаз ФМ и в публикация на сайта ни. Цялото интервю на Таня Иванова с френския пианист и вокалист може да чуете чрез бутона „Аудио“, а по-долу да прочете разговора и да разгледате снимки от последното пътешествие на Армел в Канада и САЩ, което го е вдъхновило за нова музика.
Последния път, когато беше в нашето студио, ние разговаряхме за предишния ти албум Upriver и ти заяви, че това не е музика за парти, че това е музика, обърната към вътрешния свят на човека. Какво би казал сега за новия си проект A Night Walk?
Новият ми проект A Night Walk продължава да бъде свързан с вътрешния свят, защото разказва моята история, разказва за моя живот и преживяванията ми, свързани например с моите пътувания в Канада, САЩ, но така също и в България. Разказва за моите усещания, за начина, по който се чувствам, когато бях в Париж миналата година, когато бях в Отава. Първоначалната идея за албума се роди в Отава през юли 2014 г. Това отново е албум за вътрешния свят, насочен повече към електро-рок звученето, с по-малко електроника и ембиънт, но с по здрав саунд, също така е с малко повече джаз и импровизация отколкото в Upriver.
Армел и Куентин – създателят на обложката на албума, среща в Монреал
Аз харесвам много и двата албума, но намирам A Night Walk за малко по-отворен към слушателите и мисля, че в него има по-динамични моменти. Това е моето усещане.
Да, точно така е. Този албум е по-динамичен. Мисля, че е по-свързан с човека, който съм в този момент. Upriver включваше композиции, някои от които бяха написани 10 г. преди това. A Night Walk съдържа наистина нова музика. Започнах да композирам за него веднага след издаването на Upriver в края на 2015 г. Това е музика, създадена от човека, който съм днес и вероятно съм малко по-отворен отпреди.
Това нова посока ли е за теб?
Напълно, защото е свързана с нещата, които слушам сега. Слушам по-малко джаз, повече поп, електроника, техно, инди-рок, фолк. Слушам повече фолк и рок, защото в новия си албум започнах да пея.
Триото на Армел Дюпа, фотография: Florence Grimmeisen
В A Night Walk свириш в трио с двама чудесни музиканти, които са и твои приятели. Би ли ни ги представил?
Матю Пино е барабанист, но той свири и на други инструменти като синтезатори, електронни барабани. С Матю работя вече 10 г. Участвали сме заедно в различни групи – повечето ориентирани към традиционния джаз. Когато започнах да работя по музиката за албума Upriver, аз го помолих да поработи по продукцията, по електронните моменти. В новия ми проект A Night Walk продължавам да работя с Матю – помолих го да свири на барабани и синтезатори и също така да се заеме със смесването и да участва с идеи как би трябвало да звучи музиката. В A Night Walk той присъства като музикант повече, отколкото в предишния ми албум. Другият ми колега и приятел – Кени Руби, е басист. Познавам го от работата му с певицата Сандра Нкаке. Ние започнахме да свирим в дуо, просто за да пробваме разни неща заедно. Кени ме запали по ембиънт музиката. Той е човекът, който ме кара да откривам нови хоризонти, така че аз му предложих да се присъедини към нас двамата с Матю, за да сформирам моето първо официално трио. Кени свири на бас, но също така и на синтезатори, защото той наистина е запален по електронната музика.
Една от любимите ми композиции в албума е A Night Walk – заглавната пиеса. Тя звучи като филмов саундтрак – знаеш това, сигурна съм. Какво те накара да я напишеш?
Както вече споменах – първоначалната идея за албума се роди в Отава през лятото на 2014 г., когато бях далече от Франция и имах усещането за нов свят, далече от дома и сам – не си със семейството и приятелите си, въпреки че музикалната група би могла да бъде като семейство, все пак ситуацията беше свързана с емоцията, че си далеч от твоето място. В този момент се роди идеята, имаше и усещане за нощ, но все още я нямаше пиесата A Night Walk. Започнах да я композирам през ноември 2015 г. в малка хотелска стая и вече разполагах с тази мелодия (тук пее), но не беше в същата тоналност – беше в ла бемол, а сега е в си бемол. Имах само тази малка мелодия и това беше просто началото. Когато се върнах във Франция, работих много върху нея, за да постигна това, което обичам най-много, когато композирам – да развия малка, много проста идея. Затова реших да използвам мелодията повече от веднъж на различни места в композицията, променяйки прогресията на акордите под нея. Трябваше да работя много по тази пиеса, за да намеря окончателната й форма. След като написах композицията, я показах на Матю и Кени и те казаха: „Добре, но ние не искаме да импровизираме в нея, както правим в джаза, импровизирайки върху акордите.“ Затова аз свиря мелодията два пъти – първият път е само пиано и малко електроника, а вторият път е с повече синтезатори и бас и след това има нещо като интерлюдия, в която Кени свири на муг-синтезатор. Исках да представя Кени по този начин в моята музика. След това ние свирим отново същата мелодия с друга прогресия на акордите. Това показва, че може да имаш мелодия, усещане, без значение къде си, как се чувстваш. Може да имаш напълно различна емоция. В началото пиесата е малко тъжна, а в края звучи по-светло.
Заглавната композиция от новия албум на Армел Дюпа A Night Walk
Вече е официално – пееш в новия си албум и имаш много красив глас. Как се чувстваш, когато пееш?
Чувствам се като абсолютно начинаещ, защото наистина съм такъв засега. Аз съм работил и продължавам да работя с много вокалисти и мисля, че винаги съм искал да пея, но съм бил твърде срамежлив. В моя проект WaterBabies пея чрез вокодър, с различни електронни ефекти и сега се фокусирам върху гласа ми, защото преминах през различни периоди в своя живот, през различни неща, които ми помагат да приема по-добре себе си. Сега за първи път на концертите с моето трио пея на сцената. Много се вълнувам, ние започнахме репетициите през юли и беше наистина страхотно. Вероятно в бъдеще ще стана само певец и на сцената ще има друг пианист с мен.
Пееш на френски, вероятно защото се чувстваш по-комфортно, така ли е?
Не само заради това. Когато един французин пее на английски, това прилича малко на опит да скрие кой точно е, защото използваш по-лесния език. Това е нещо, което французите не биха разбрали – ти се криеш зад английския. Пеейки на френски, аз наистина искам да изразя всичко, което имам да кажа. Това е едната причина, а втората е, че се чувствам по-комфортно, когато пея на френски, макар и английският ми да не е толкова зле, си мисля, че когато някой пее на английски и няма добро произношение, за мен тогава има филтър. Ти не можеш да разбереш какво иска да каже певецът. Това е другата причина. И също така френският е много хубав език, искам да пея на френски и се гордея с това. Например, когато дойдох в България с Петър Салчев и Георги Корназов, се радвам, че в репертоара ни имаше една песен, която Петър изпя на български. Защото усещането наистина е различно, а когато си пианист, акомпаниращ на някого, пеещ на своя роден език, не е същото. Не е на английски, не е нещо, което чуваш непрекъснато. Различно е, това е нещо уникално.
Венис бийч, Калифорния, през погледа на Армел
Разкажи ни повече за текста на песента, много е хубав.
Благодаря! Аз не съм авторът на текста. Исках да изпълня тази песен, написана от много добър мой приятел, който сега живее в Канада. Заглавието й на английски е I Wanna See You Just As You Are („Искам да те видя такъв, какъвто си“). Аз дадох мелодията и английската версия на Серж Балкон – френския писател и му казах: „Напиши каквото искаш, няма да ти давам тема и посока.“ И мисля, че Серж харесва гласа ми и искаше да напише нещо много въздушно, защото в моя глас има въздух, така че в текста се пее: „Да бъдеш вятър.“ Много поетичен текст, не е особено конкретен, в него не се казва нещо кой знае колко специално освен в онази част, в която се пее: „Искам да бъда вятъра.“ Песента наистина има връзка с албума ми A Night Walk.
Днес е официалната премиера на A Night Walk. Време е нещо толкова лично като този албум да достигне до хората. Как се справяш с реакциите на публиката и критиката, как ги приемаш?
Това е добър въпрос. Всъщност моята част от нещата е свършена. Вече не мога да променя нищо. Трябва да приема нещата такива, каквито са. Аз нямам деца, но албумите са като да отглеждаш деца и да ги оставиш да поемат по своя път, да заживеят своя собствен живот. Вероятно ще има положителни и отрицателни отзиви и аз ще чуя по един и същи начин и двете страни, защото добрите отзиви ти дават комфорта: „Добре, аз съм на прав път.“, „Не правя нещо, което никой друг не може да разбере.“ Разбира се, вълнувам се и от лошите критики. Например, лошите отзиви за Upriver ме накараха да направя A Night Walk. Не се чувствам стресиран или твърде емоционален, просто оставям нещата да отминат. Точно в петък ще съм във Франция, ще пътувам с приятели и ще бъдем на някое специално място. Миналия път в деня, в който излезе албумът ми Upriver, аз отидох до всички музикални магазини в Париж, просто за да се срещна с хората, които продават албума ми. Сега не бих направил това, ще оставя нещата да се случват. Сега съм много по-уверен, защото се чувствам по-свързан с този албум, отколкото с предишния.
Колорадо
Завърна се в Европа след дълго пътуване в Канада и САЩ. Кои бяха най-запомнящите се моменти от това пътешествие?
Възможността да се разходя навътре в САЩ, имам предвид Средния запад, да видя Колорадо. Това беше наистина невероятно, защото става дума за нови пейзажи. Ти не можеш да предположиш какво те очаква до момента, в който не пристигнеш – това са нови хоризонти, едно ново начало. Това е единият от най-запомнящите се моменти. Другият е Лос Анджелис, който наистина ми хареса много. Пристигайки в Ел Ей, имах същото усещане, когато преди много години като млад пристигнах в Париж. Казах си: „Изглежда толкова яко, ето къде искам да остана.“ Но сега се чувствам много по-свързан с природата отколкото с градовете, така че не останах твърде дълго. Бях щастлив да прекарам една седмица там. Третият и последен най-запомнящ се момент от това пътешествие беше пътуването ми до Юкон. Моят приятел Оливие живее в Уайтхорс, което е в средата на Юкон, близо до Канада. Открих едно непознато място, в което има големи фенове на джаза. С моя приятел, който е саксофонист, изнесохме три концерта за една седмица, нещо, което никога не би могло да се случи в Париж. Бях много щастлив заради всичко това и заради факта, че открих нови пейзажи като езера, планини, беше в началото на октомври и вече температурите бяха 1-2 градуса, така че наистина беше по-различно от Калифорния. Сега съм зареден с много енергия, нямах проблеми с часовата разлика този път, просто бях щастлив да се върна тук за издаването на новия ми албум и мисля, че това пътешествие ще ми помогне да напиша следващия си проект. Засега нямам идея как би трябвало да звучи, нуждая се от малко време, за да се успокоя, защото бях къде ли не и да помисля за това пътуване. Направих много снимки, записах някои звуци и имам много хубави картини и усещания, свързани с това пътуване.
Гранд каньон в Аризона
В Европа, Канада и САЩ има нещо като тенденция – изнасянето на домашни концерти. Знам, че ти много ги харесваш. Кой е най-хубавият момент в домашните концерти?
Това е връзката чрез интимността. Ти посрещаш гости в своя хол, за да слушат даден музикант, което е нещо много интимно, защото това е твоят дом. Тази интимност среща моята интимност, защото да изпълнявам моята музика е нещо наистина много лично, дори когато някои от композициите не звучат толкова интимно. Всяка композиция е родена от емоции, от нещо, което съм почувствал. Понякога това усещане може да е романтично, понякога може да е разочароващо, или тъжно, или гневно. Например, втората композиция в албума ми A Night Walk, наречена La Reponse („Отговор“), е написана точно след терористичните атаки в Париж през януари 2015 г. Това събитие имаше голямо отражение върху мен. Така че моите лични усещания, разказвайки тази история, срещат личното пространство на хората, които са се събрали. След концерта имаме още една възможност да общуваме, може да изпием по чаша червено вино заедно и нещата определено не се случват както по време на обикновен концерт. Например, първият път когато дойдох в България за „Пловдив джаз фест“, беше невероятно, защото те срещнах, но беше за много кратко. Аз пристигнах в деня на концерта, а на следващия ден вече бях обратно във Франция. Нямах време за нищо. Въпреки че това кратко идване в България ме накара да дойда отново през май тази година и вероятно ще има и други пъти. Но връзката с публиката не е същата. Когато изнасяш домашен концерт, ти наистина се срещаш със своята публика.
Автор на основната снимка: Jean-Baptiste Millot
