Ten е заглавието на втория пиано соло албум на Живко Петров, който излиза 4 години след дебюта му - After 4. На пръв поглед продължението беше очаквано, имайки предвид развитието в After 4. Проектът беше замислен и реализиран като поклон към големите майстори в класическата музика и точно тези влияния бяха в основата на диска, но с напредването на композициите в него, към края Живко постепено премина към по-джазови пиеси, оставяйки слушателя пред един отворен финал.
В интервю за Джаз ФМ радио пианистът споделя, че отдавна е имал идея за втори албум, но след първия не е имал посока: „Лутах се между класика, джаз, дори поп. Написах около 30 пиеси и за първи път ми беше трудно да направя селекцията, но накрая успях.“ Очертавайки паралел между двете заглавия, Живко добавя: „After 4 започва с класика и към края преминава през по-джазови пиеси, по-модерно звучене. Ten преминава през много неща - през щастието от живота, лятото, града, любовта. Последните пиеси са завръщане към класиката и по този начин аз затварям кръга. Идеята ми е, че няма никакво значение какъв стил свириш или какво създаваш. Ти създаваш това, което усещаш и това, което обичаш най-много.“
Думите на Живко Петров срещат силно потвърждение в музиката, която слушаме в Ten. Тя е написана през последната една година и е плод на лични преживявания, белязана е от щастието и спокойствието, което намираме в един момент от живота си. „В Ten може би аз намирам себе си. Това съм аз - 100 % Живко Петров.“ – казва музикантът. Той така подрежда записите в проекта, че да може тези 10 малки пиеси да се слушат като едно произведение.
Ключови за създаването на Ten са мелодията и тишината. „Аз съм мелодик. За мен мелодията е всичко.“ – твърди Живко Петров, а по темата за тишината казва: „В Ten намирам щастие в тишината. Аз търся тишината в музиката и мисля, че успях в този албум да си говоря с тишината.“ Неслучайно подзаглавието на диска е „The silence in between...“ Първоначалната идея е той да се нарича именно така, но после пианистът се спира на Ten („Десет“ – по броя на пиесите, включени в него), защото заглавието е по-лесно за запомняне.
Нищо не е случайно в създаването на този албум - всичко е обмислено и върху него е работено с много любов. Ten достига до публиката с въздействаща черно-бяла фотография на корицата, заснета от Тина Халкова, а оформлението и дизайна са поверени на Ива Стоянова и Слав Танев. За осъществяването на албума Живко Петров благодари още на Христо Карагьозов, Иво Стефанов, Димитър Ганчев и Страцимир Димитров.
„Искам с цялото си сърце тази музика да достигне до душите ви и да ви накара да се усмихнете.“ – казва пианистът в края на гостуването си в ефира на Джаз ФМ радио. С 10-те пиеси в Ten той изцяло разкрива себе си, отваряйки се към публиката – искрен, смел и автентичен. „Ти си гол, прочетена книга и показваш това, което имаш.“ – споделя Живко, чийто нов албум създава усещането за своеобразен автопортрет. От този автопортрет ни гледа един зрял артист, наясно със себе си, артист, познал свободата и щастието, който няма нужда да доказва нищо на другите. „Това е смирението, това е, когато суетата си отива.“ – казва Живко Петров и допълва: „Когато сме млади, сме буйни, имаме много енергия, опитваме, доказваме си някакви неща. Хубаво е, енергично е, но после, слава богу, се успокояваме и намираме пътя, пътя на щастието. Това успокоение и този полет между тоновете - в това е щастието всъщност. Когато един музикант задържи мига между тоновете, се получава пълно щастие и пълен синхрон с духа и тялото. Тогава отлиташ. За теб няма значение къде си, с кого си – пълен си.“
Цялото интервю на Таня Иванова с Живко Петров от 13 юни може да чуете чрез бутона „Аудио“.
Концертната премиера на Ten ще бъде на 30 август на фестивала „Аполония“ в Созопол, а след това Живко Петров тръгва на турне, което ще премине през 15 града. Финалът ще бъде в София на 18 декември в залата на кино „Люмиер“. Албумът се разпространява от „Орфей мюзик“, а от вчера вече е и в Spotify.
Фотография: Тина Халкова
