Музикални метаморфози и преживявания на границата между съня и реалността по време на лятното турне на Мирослава Кацарова Summer in Paris

Музикални метаморфози и преживявания на границата между съня и реалността по време на лятното турне на Мирослава Кацарова Summer in Paris

След концерти в Созопол, Варна, Балчик и Пловдив идва ред на заключителното събитие от лятното турне на Мирослава Кацарова Summer in Paris. Срещата с публиката е на 16 август (четвъртък) в двора на „Сохо“ в София с адрес ул. „Искър“ №4. Мира ще представи своята френска програма с красиви песни на Едит Пиаф, Жо Дасен, Жак Брел, Мишел Льогран, Стинг и др. Вокалистката ще бъде в компанията на Мирослав Турийски (пиано и аранжименти), Веселин Веселинов – Еко (бас), Христо Йоцов (барабани) и струнен квартет.

„Лятото влияе на музиката и я променя, особено когато става дума за подобна музика под открито небе. Акустиката е съвършено различна. Музиката се разпилява по особен начин, тя преживява своите метаморфози.“ – казва Мирослава в интервю за Джаз ФМ радио. В нашето студио тя сподели за романтиката под смокиновото дърво в двора на клуб „Мишел“ в Созопол; за пътя към сцената на „Ментол“ във Варна, който минава през пясъка; за тайнствените светлосенки в Двореца в Балчик, където преди концерта се е преоблякла в покоите на принцесата. Мира е посетила Балчик за първи път в живота си, а преживяването вероятно ще я кара да се връща отново там. Вечерта тя описва с думите: „Сцената бе обградена от едната страна от този малък, очарователен и наистина мечтателен дворец, от друга страна – морето и публиката насреща, която слуша и беше много приятно.“

Времето е било хубаво и на трите концерта по българското Черноморие въпреки дъждовния период точно тогава. В „Конюшните на царя“ в Пловдив събитието е преминало по различен начин. „Случи се нещо много магично за мен. Понякога, когато човек пее, трябва много да внимава какви думи произнася, пеейки, защото сякаш измолва това, за което пее. Пеенето е нещо близко до молитвеното състояние и по особен начин те свързва с някаква трансцедентност, която навярно от време на време си прави шеги с нас. Така стана в Пловдив. През цялото време пеех за дъжд. Почти няма песен в тази програма, която да не възпява дъжда като романтично преживяване покрай любовта или разходките по прочутия булевард „Шанз-Елизе“ – споделя Мира. Преди френската версия на Waters of March („Водите на март“) е заваляло проливно и се е наложило концертът да бъде прекратен преждевременно, но това в никакъв случай не е заличило приятното усещане за пълноценно и споделено преживяване на границата между съня и реалността.

Сега Мирослава Кацарова гледа напред към заключителния концерт от турнето Summer in Paris, който ще се проведе утре от 20 ч. в двора на „Сохо“ в София (ул. „Искър“ №4). Мястото на срещата не е избрано случайно. Мира разказва, че се е влюбила в него още първия път, когато е пяла там. „Сохо“ има един очарователен уют, който не бих сравнила с друг градски двор.“ – казва певицата и допълва: „Това място е съхранило някакъв средиземноморски дух, място в сърцето на града, далече от морето, но с неподозирана топлина.“

През последните 7 г. Мирослава Кацарова не спира да предизвиква себе си като артист и да изненадва своята публика, представяйки 7 нови концертни програми – по една на година. Последната от тях – April in Paris с френска музика, която сега Мира изпълнява по време на лятното си турне Summer in Paris, има специално място в сърцето на вокалистката. Причините тя обяснява така: „За мен лично това е може би най-силната ми програма. Без да преувеличавам и без да се увличам в тази самооценка. Признавам си, че харесвам най-много развитието именно на тази програма, по много причини. Една от тях е френският език. Откривам връзката му с музиката по един много особен начин. Чрез тези концерти осъзнах колко ми е важно това пеене на френски и връзката между тази мелодичност и самия език, която не е само фонетична. Тя се съдържа и в смисъла, който изказваш по един особен начин. Френският език много ми помогна да открия нова вокална изказност за себе си.“

„Някак се чувствам нова, доразвита, спасена от доста предразсъдъци.“ – категорична е Мира за начина, по който тази програма е оказала своето влияние върху нея. Затова една от идеите е тя да се разгърне още повече и на 3 декември музиката от нея ще прозвучи по време на концерт в Пловдив на сцената на Дом на културата „Борис Христов“. В събитието ще участва по-голям щрайх, а самият репертоар ще бъде обогатен с нови песни. Мирослава планира да запише концерта и макар че още не е решила дали ще го издаде в албум, обещава да предостави записи от него за излъчване в ефира на Джаз ФМ радио.

Въпреки че познаваме Мира от толкова много години за първи път разговаряме с нея за емоциите, които изпитва преди всяка от срещите си с публиката. „Много се вълнувам и всеки път това вълнение е по различен начин. Понякога се улавям, че съм по-нервна, нещо от което винаги бягам. Но това е някаква много приятна и креативна нервност, защото излизайки на сцената, тя се претворява, има някаква метаморфоза, която преживяваш. Изобщо се облагородяваш – ставаш по-добър, когато си на сцената. Друг път ми е много смешно, особено когато съм в компанията на тези музиканти. Те са с изключително чувство за хумор. Те са такива зевзеци и непрекъснато разказват смешки. Заболява ме коремът от смях. Общо взето имам различни форми на вълнение. Човек вижда, че това е сублимна ситуация, но по различен начин си позволява да я преживеe.“ – казва Мира. В нашия разговор тя прави едно важно уточнение: „Концертите винаги са събития за мен, никога не подхождам вяло, без емоция, занаятчийски и затова съм се грижила през годините. Не искам да пея често, не искам да пея, когато няма какво да кажа. Мисля, че така опазих тази приятна, тръпчива и много предизвикателна емоция преди да излезеш на сцената.“

Самото излизане на сцената също е съпроводено от специфично усещане, което Мирослава обяснява така: „Много е особено чувството на сцената, навярно човек с часове може да разказва за него. Аз знам, че не трябва да бъдеш егоист на сцената, трябва да се откажеш от това чувство да бъдеш центъра на нещата, защото има друг център и това е самата музика. Тя е колкото обозрима, толкова и невидима и невъзможно да бъде докосната. Накрая си даваш сметка, че става дума за една случка, която е на ръба на съзнанието и на несъзнаваното, т. е. ти до край нямаш обяснение за нещата, които се случват на сцената.“

В края на нашата среща с Мирослава Кацарова разговаряхме за обратната връзка, която е получила от публиката, дошла на концертите от турнето Summer in Paris. „Само хубави неща ми казват хората, лошите си ги държат за тях. Това е шега, разбира се. Хората, които посещават концертите ни, вече знаят къде идват, те са избрали нас и това е една любовна история. Благодаря на всички, които идват! Много съм им благодарна, че споделят музиката ни!“ – казва Мирослава Кацарова. Цялото интервю на Таня Иванова с нея може да чуете чрез бутона „Аудио“.

На основната снимка: Мирослава Кацарова по време на концерта в „Конюшните на царя“ в Пловдив. Мира държи в ръката си инструмента рейнстик, чийто звук наподобява шума на дъжд. Това е вечерта, в която дъждът се е изсипал от небето като след молитва. Автор на снимката: Спас

Автор на снимките в публикацията, които са направени по време на концерта в „Ментол“, Варна: Христомир Свобода