Монти Алекзандър свързва своето изкуство с чистата радост от музиката. Той ще я сподели с нас на 12 август на Джаз фестивала в Банско. Тази вечер в All-Time Jazz Masters - интервю на Емил Войников с музиканта и негови изпълнения. По-долу можете да прочетете разговора, който е достъпен като звук чрез бутона "Аудио" към основната снимка.
Преди всичко - честит рожден ден, Монти! (Интервюто е направено на 6 юни)
Благодаря Ви много! Вие сте Емил, нали така?
Знам, че сте роден на 06.06.1944 г., т.н. “D” Day. Вече съм решил да включа в моето предаване Вашите чудесни импровизации върху добре известната тема Happy Birthday... (Смях)
О, това е хубаво, това е чудесно! Харесва ми!
Докато подготвях това интервю, прочетох много отзиви за Вашата музика. Като правило журналистите я смятат за еклектична смес от реге, джаз и латино. Имаше обаче една статия, която ме впечатли най-много и която аз бих искал да споделя с Вас. Журналистът беше написал: „Монти Алекзандър е чувал своята музика да бъде определяна като бибоп, калипсо и реге. Но след 50 години на сцената и след повече от 70 самостоятелни албума той е спечелил правото да нарече своята музика просто своя собствена.” Какво мислите за всичко това?
Аз съм от онези музиканти, които не свирят точно определен вид музика или някакъв определен музикален стил. Аз изразявам себе си, изразявам своите чувства, своите хрумвания в момента, защото това, което правя, е да обединя всичко в едно цяло. Натрупах опит, когато, свирейки на пиано, правех нещо цялостно от всичко, което идваше от много различни източници. Основното нещо за мен не е какво правя, а как го правя. Защото на мен ми харесва да споделя своята радост и своята любов към музиката с партньорите си музиканти, както и с публиката, ако свиря пред публика. Това е нещо, което е вътре в мен и аз не мога да обясня защо, но от тригодишна възраст, когато за първи път видях пиано, аз изпитвам удоволствие да свиря тази музика. Това не е борба, битка, това е нещо, свързано с душата. През последните... не знам... 20, 30 години, когато седна да свиря, аз просто свиря това, което ми се иска. Не правя нищо планирано или подготвено. Част от моя живот е моето наследство, израствайки в едно чудесно място, наречено Ямайка, с неговите ритми, вибрации, които имат силна връзка с африканската култура. И после, като се сетя за Америка и за американската музика, която слушах като младеж... Нови Орлеан беше представителен в този смисъл, защото беше представен от моя герой Луис Армстронг и после също от новоорлеанските R&B музиканти Фетс Домино и професор Лонгхеър. За мен всички те са едно и също нещо... трудно е да се обясни, но... Боб Марли имаше една поговорка: той казваше – една любов.
Благодаря Ви! Вие започнахте да вкарвате звуците на Ямайка в своя стил през 70-те години. Може би първия фюжън албум, който смесваше реге и джаз беше „Джаменто” от 1978 г. Така ли е?
Правил съм записи за една друга компания - „Конкорд”, където аз използвах метални ударни инструменти, тъй като също така харесвах музиката на Тринидад. Така че аз вкарах в практиката метални ударни инструменти, което вероятно не беше правено по този начин преди това. Радвах се страшно много, защото имаше фантастични изпълнители на метални ударни инструменти, които сътвориха хубаво преживяване. Аз правих това за кратко и малко по-късно създадох „Джаменто”. Така беше.
В „Джаменто” участваше и Вашият стар приятел - китаристът Ърнест Ранглин. Какво става сега с него?
О, Ърнест е много обичан за това, което прави, и защото освен това е фантастичен китарист. Той наистина е един от най-големите за всички времена, по мое мнение. Той внася усещане за Ямайка като дух и култура. Така че Ърнест свири на различни фестивали и други подобни събития, но аз мисля, че сега той почива малко повече, защото в неговия живот е дошъл моментът да почива и да се наслаждава на приятния бриз в Ямайка, където живее.
Вашето посещение през август ще бъде първото в България. Вие ще свирите в трио с Хасан Шакур (бас) и Обед Калвиер (барабани). Решили ли сте вече какво ще свирите в Банско?
Никога не решавам предварително, отивам на мястото и... ние бихме желали да видим нещата такива, каквито са, за да знаем какво да правим. Аз реагирам на вибрациите на мястото, на хората, с които се срещам, на чувството и просто изразявам емоциите, разбира се, на хората, които ме посрещат с добре дошъл. Аз ще им донеса положителни преживявания на високо музикално равнище, но ще успеем да донесем и голяма радост, защото с мен има двама музиканти, които усещат нещата по същия начин като мен. Хасан свири с мен от толкова много години, а Обед, с когото сме заедно по-отскоро, притежава страхотно, универсално чувство за суинг. Поради своя хаитянски произход той може да изсвири всички ритми, които аз бих желал да използвам в музиката, така че ще имате три момчета, които се забавляват добре.
Все пак ще изпълните ли в Банско Вашия чудесен дует с Катерина Запони The River Rolls On?
О... това е хубав въпрос! Мисля, че особено, когато чувам да ме питате това, Емил, и споменавайки го пред Катерина, тя ще каже: „Да, да го направим.“, така че защо не, The River Rolls On, защо не?
Междувременно Катерина допринесе много, за да се осъществи това интервю, така че моля, предайте й моите поздрави!
Да, абсолютно!
Още един въпрос, предполагам, че не знаете нищо за България или за българските джазови музиканти. Срещали ли сте някога български джазови музиканти в клубовете на Ню Йорк?
Аз не обикалям много клубовете, както беше преди. Много неща се промениха при мен, защото голяма част от моя опит в музиката са самите музиканти. Моите най-добри приятели, моята социална среда, много момчета от 50 и 60-те години - това са хора, които не са вече сред нас и това, което се случва е, че толкова много невероятни нови музиканти идват от целия свят. Аз се срещам с толкова много хора от Карибите, Куба, Южна Америка, Източна Европа, това е фантастичен поток от бързо развиващи се големи млади музиканти и сред тях със сигурност съм срещал някои фантастични изпълнители от България, но трябва да съм честен - не си спомням кой кой е, но - да, знам че съществува силна музикална джазова култура във Вашата страна и аз ще бъда щастлив да споделя моята музика с всички там.
А Вашият настоящ бенд The Harlem – Kingston Express? Чух, че албумът The River Rolls On е номиниран за наградата „Грами“ в категорията „реге“. Вярно ли е това?
Да, той беше номиниран като джазов албум, при това не е първият. Преди The River Rolls On беше номиниран „На живо от Dizzy’s“, записан в "Линкълн център" в Ню Йорк, а в джазовото радио Jackie’s този запис беше номер едно в продължение на 8 седмици и получи номинация за „Грами“ в категорията „реге“. Следващият - The River Rolls On, също беше на върха в продължение на 8 седмици и това беше чудесно преживяване, защото в него духът на моя ямайски произход беше много, много силен. Когато свиря, съм много доволен да видя мои почитатели, които ме познават от много години като джазов пианист, но също така харесвам настроението, за което допринасят ритмите на Ямайка. Harlem – Kingston e щастливо преживяване за мен.
И един последен въпрос, моля. Бихте ли обяснили на нашите слушатели какво представлява музикалния жанр СКА, който произхожда от Ямайка.
СКА! Ще ви кажа! Дори си спомням как като 14- годишно момче бягах от училище, за да слушам първите записи на тази нова музика, защото тя наистина беше нова музика. Имаше момчета в Ямайка, които харесваха Чарли Паркър, Майлс Дейвис и въобще този вид изразяване в джаза, които се събираха и правеха тяхната музика по-приемлива за публиката, като поставяха акцент върху ритъма, така че СКА започна като опит за имитация на R&B. СКА е нещо, което всички харесват и аз използвам този жанр в музиката, която изпълнявам.
Благодаря за това интервю, Монти.
Удоволствието беше мое, Емил. Аз също с нетърпение очаквам да се запознаем. Пази се и всичко хубаво!
