Мишел Льогран и любопитството, което го води напред

Мишел Льогран и любопитството, което го води напред

Мишел Льогран е един от най-влиятелните музиканти на нашето време. Талантът му е колосален, изявява се като композитор, пианист, певец и диригент. Разчупва бариерите между всички музикални стилове и е считан за един от най-иновативните музиканти. С музиката си към над 200 филма печели 13 номинации за „Оскар“ и 3 награди, 14 номинации за „Златен глобус“ и 5 отличия, 5 награди „Грами“, награда „Еми“, „Златна палма“ и много други. Няма друг европейски композитор с толкова богата дискография. Работил е с имена като Клинт Истууд, Жан-Люк Годар, Орсън Уелс, Стинг, Франк Синатра, Джордж Бенсън, Майлс Дейвис, Бьорк и десетки други светила на киното и музиката. На българските зрители е познат най-вече с мюзикъла "Шербургските чадъри" - той е не само автор на композициите, но и на цялата концепция за мюзикъла.Тук можете да чуете интервюто, което даде Мишел Льогран специално за Джаз ФМ. В разговора си с Таня Иванова и Светослав Николов големият френски музикант обсъжда света на музиката днес (която смята за празна), връща се към 60-те и 70-те години (с техните гиганти), разказва за най-новите си проекти и споделя за любовта си с арфистката Катрин Мишел.

Вие сте много продуктивен композитор и музикант. Какво Ви движи напред във Вашата работа?
Основната причина е фактът, че съм много любопитен. Искам да научавам повече за себе си. Искам да разбера колко далече мога да стигна. Искам да опитвам нови неща в музиката и в живота. Искам да свиря джаз, класическа музика, искам да пиша. Искам да пея, да дирижирам, да уча. Искам всичко в живота. Тъй като музиката е истинското ми призвание, аз знам как да я създавам. Искам да имам възможност да опитам всичко възможно в музиката. Това е причината непрекъснато да работя, да изнасям концерти, да пиша, да реализирам нови идеи, нови неща. Винаги искам да науча повече за това, което мога да направя.

Кое е любимото Ви откритие в това изследване на нови територии?
Харесвам всичко. Мое основно правило е да променям заниманията си по всяко време. В един момент пиша тема за соло пиано, после пиша за балет, класическа музика, симфония, оратория, след това създавам музика за филм, после ми излиза ангажимент в Япония, идва серия от концерти с Натали Дюсе – класическата певица. Всичко е различно, всяко нещо е различно. Аз непрекъснато се занимавам с нещо ново. Знам, че всяко следващо нещо, което ще направя, ще бъде различно.

Какво мислите за света на музиката днес?
Не знам нищо за него и не ме интересува, защото всички класически композитори, така наречените нови комозитори, всички те са мъртви. Нищо ново не се случва в момента в класическата музика, даже и в джаза. Мисля, че по някакъв начин сме изхабени. За да се завърнем към хубавата музика, ни трябват нови хора, нови автори, нови певци, нови композитори, ние имаме нужда от велики хора. Мисля, че музикалният свят днес е много празен.

Сам по себе си Вие сте успешен артист. Каква е Вашата дефиниция за успех?
Успехът не ме интересува. Това не е нещо, което можеш да планираш. Ти пишеш нещо, което се харесва на хората и успехът идва, след това пишеш нещо друго и хората започват да го мразят. Това не е важно за мен. За мен е важно да имам възможността да композирам непрекъснато.

Да се върнем в миналото, когато музиката не е била толкова празна. Какви са вашите спомени и усещания за 60-те и 70-те години на миналия век?Намирам този период за особено интересен.
Аз също. През 60-те и 70-те години имахме няколко изключителни автори на песни и изпълнители. В джаза имаше истински гиганти през 50-те, 60-те и 70-те г. Няма ги вече. В сферата на класическата музика ние нямаме нищо. Всички така наречени нови композитори, които пишат от 50-те години до днес, създават несъществуваща музика. Така че сме в очакване на нови композитори, които да напишат добра класическа музика.

Говорейки за музиката, която определяме като превъзходна, и такава, която наричате празна, какво мислите, че прави една песен съвършена?
Това е дума, която трябва да забравите, нищо не е съвършено. Никога. Аз съм опитвал много различни неща. Работил съм много върху филми, продължавам да работя върху филми, пиша класическа музика, композирам за балет, имам удоволствието да работя заедно с изключителния германски хореограф Джон Ноймайер, пиша оратории за изключителната оперна певица Натали Дюсе. В момента пиша сценарий за филм, който ще режисирам следващата година. Опитвам се да намеря нов път за използване на музиката във филм. Това трябва да бъде направено от музикант. Аз пиша историята, защото се опитвам да използвам музиката по нов начин.

Накрая ще ви помолим да ни разкажете за Катрин Мишел, с която концертирате. Как се срещнахте? Какво е чувството да създавате музика и да бъдете заедно?
За първи път имам съпруга, която е чудесен музикант. Много е приятно, защото говорим за музика през цялото време, слушаме музика непрекъснато, свирим заедно. Току-що завършихме общ проект, който ще бъде издаден в началото на следващата година. Всичко при нас е пиано и арфа. Всичко е мъжко и женско, ако мога така да се изразя. Тя свири много хубаво, аз направих няколко нови аранжименти за нея. Изпитваме толкова голямо удоволствие да говорим и да свирим заедно. Животът е хубав по този начин.