Мими Николова вече 60 години ни радва със своите песни и ни учи да обичаме с цялото си сърце. През 1958 г. влюбеното в музиката момиче от Хора на софийските девойки стъпва върху наредени една върху друга четири маси и с голям оркестър от висините на зала „България“ затрогващо изпява „Замълчи, замълчи“ на Петър Ступел за любовната сцена във филма „Любимец 13“. Така изявила своя голям талант и изящен подход, още с първата си песен Мими Николова става звезда. И до днес тя пее този свой хит и прави с него почитателите си толкова щастливи! Както се случи съвсем наскоро на фестивала „Jazz под звездите на Деветашкото плато“.
Сътрудничеството на Мими Николова с Петър Ступел продължава с втори голям хит още на следващата година – „Малката креолка“, а междувременно тя започва да работи с Йосиф Цанков. Така през 1960 г. се появява нейната поредна емблематична песен – „Когато луната изплува“.
От 1963 г. до края на 70-те с Иван Стайков Мими Николова създава много от своите красиви песни. Повечето от тях са записани с Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия под диригентството на Милчо Левиев. По-късно тя продължава да записва с този състав, вече ръководен от Вили Казасян, а с маестро Левиев, основал своя „Джаз фокус’65“, също записва и изнася много концерти. Междувременно – през 1964 г. – е солист на „Джазът на оптимистите“ в продукция за румънската компания Electrecord. Съпровожда й и оркестър „Балкантон“ – под диригентството на Морис Аладжем записва „Звезди“ от Иван Стайков и Николай Цонев. Мими Николова изпява и написани специално за нея от Морис Аладжем песни – „Влюбеният телефон“, по която е заснет клип, и „Такси“.
Морис Аладжем бе много интелигентен, с чувство за хумор, много надарен, много изпипваше песните. Правеше аранжименти за песни и даваше идеи.
За радиоконкурса „Пролет“ през 1970 г. Мими Николова изпява „Пролетно пробуждане“ на Иван Стайков и Богомил Гудев с Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия под диригентството на Вили Казасян.
Мими Николова с наградата „Златно перо“ от Класик ФМ и галерия „Макта“, 24 май 2018 г.
През 1973 г. Мими Николова участва във фестивал в Ирландия и е много щастлива след това да се запознае със Сара Вон.
След като свърши фестивалът в Кесълбар, имах честта да присъствам на концерт на Сара Вон във „Виктория тиътър“ Лондон. Аз съм й голяма почитателка – тя за мен е кумир. След края на концерта отидох да се срещна с нея. Пред мен имаше десетина души. Дойде моят ред. Изправих се пред нея – тя беше седнала на едно кресло – и щях да се разплача от вълнение. В тишината тя каза: „Well?...“ („Слушам Ви.“) Започнах: „Аз съм от България, вие сте моят идол, икона, опитвам се да пея вашите песни. Много Ви харесвам!“ Тя поиска от нейния импресарио една голяма снимка – надписа ми я с думите: „Специални почитания и комплименти.“ Бях много щастлива! Казах й: „Заповядайте в България!“
И тя, наистина, година по-късно бе в България. Аз пак работех на морето, взех самолета и дойдох да я слушам в зала „Универсиада“. Стана скандал, защото тя забрани на телевизията да снима, но операторите не спряха. Направи 20-минутна пауза, след която продължи концерта. После отидох при нея – тя беше много ядосана, успокоих я, но срещата не мина като тази в Лондон.
Скоро следват още световни успехи, а преди това, през 1975 г. се появява филмът „Чудесната катастрофа“, в която основна тема е вокална импровизация върху аранжимент на Георги Генков на Етюд опус 25 номер 1 от Шопен.
Мими Николова в проекта BG Vintage
През 1977 г. Фестивалът „Ямаха“ в Япония носи поредното голямо признание за Мими Николова.
Това беше най-голямото преживяване – да отида в Токио на такъв световен фестивал. Явявахме се с песни в завършен вид. От 1780 подадени песни, бяха одобрени само 32, сред които песента „Още веднъж“ по музика и текст на Иван Стайков. Така станах финалист на този фестивал.
Леко напрежение предизвиква един инцидент.
Пътувахме с „Боинг“ и докато хапвам, точно над Северния полюс, една коронка на преден зъб се отчупи. Как ще пея?! Стюардесите се разтичаха, изпратиха телекс и на летището в Токио ме чакаха адресите на 30-те най-големи клиники, където могат да ми оправят зъба. Ние обаче отидохме направо в хотела – 50-етажен, цял град – и там имаше зъболекарска клиника. На следващия ден ми направиха зъба за пет минути. Казаха, че е временна, а пък тя издържа 20 години!
И неосъществени възможности…
Песента имаше много голям успех и един японски композитор – Мицутоши Ватанабе – много ме хареса и поиска да представям Япония на музикално експо в Малта и във Флорида. Министерството на културата в София обаче забрани. Мицутоши Ватанабе беше висок и едър. Като му казах, че не прилича на японец, отговори, че е от императорско потекло. Той непрекъснато ми пишеше дълги писма по 3-4 листа на пишеща машина. Обясняваше какви песни ми е написал, много настояваше да представям Япония на тези фестивали и не можеше да разбере защо не може…
Мими Николова получава „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци и се среща с Милчо Левиев на бенефиса си за 60 години на сцената
На „Джаз панорамата“ в зала „Универсиада“ през 1978 г. Мими Николова представя с Манол Цоков много интересна пиеса на Иван Стайков – „Черно“, аранжирана за съпровод само от духови инструменти. Вокалистът Цветомир Цанков си спомня как Манол Цоков е посочвал за пример професионалния подход на Мими Николова – тя изчислява точно времето, което й е нужно, за да стигне до микрофона, така че, заставайки пред него, веднага да запее.
През 1978 г. в зала „Универсиада“ изпълних тази песен с Манол Цоков и неговия бенд. Иван Стайков беше направил аранжимент само за духови инструменти – звучеше много интересно! Няколко пъти ме канеха в Габрово и изнасях концерт с тях, включително във връзка с Дните на хумора и сатирата.
През 1995 г. слушаме Мими Николова в дует с Тони Томова в песента „Люляк бял“ от албум, посветен на Цар Борис III.
Това е любимата песен на цар Борис III. Записахме я в студиото на Ивайло Крайчовски на Орлов мост.
С концерта „По икиндия – авторски пиеси на Иван Стайков“ Бигбендът на БНР с лидер Антони Дончев през 2016 г. чества 85-ата годишнина на големия композитор и аранжор. Сред солистите е Мими Николова, която изпълнява три песни. Една от тях е „Болеро за доня Ана“.
„Болеро за доня Ана“ съм изпълнявала на концерти с Илия Цоцин и Петър Добрев. Пътувахме със „Студио 5“. Сега трябваше два я изпея след толкова много години, а тя има толкова дълъг текст, разбира се – от Захари Петров.
Срещите си с публиката в последните години Мими Николова осъществява с пианиста Петър Железаров. С част от песните, създадени заедно, записват албум.
С него се запознах съвсем инцидентно в клуба на „Екогласност“ в нашия квартал. Предложи да работим заедно и направихме солиден репертоар – от над 200 песни, като имахме участия, които той намираше – в Soul in da Hole, в „Куликовски“ – където всеки ден имаше различни програми – руски романси, шансони, джаз стандарти, класика. Малко просъществува този бар. Доста време бяхме в клуб „Антре“ и в „Опера“. Редовно идваше дъщерята на Йосиф Цанков. И накрая – в къща-музей „Дечко Узунов“, където се включихме и в Нощта на музеите и галериите тази година. Направихме репертоар от джаз стандарти, български и латино песни. Много песни, които по различни причини не съм могла да изпея през годините, сега можах да ги изпея.
Мими Николова в програмата на „Jazz под звездите на Деветашкото плато“
Животът е свързан с музиката и аз не мога да си представя моя живот извън музиката. Мен това ме поддържа.
Мими Николова – направила толкова много за нас, направила ни така щастливи, обичащи и добри!
Концерт на проекта BG Vintage. 23 май 2018 г. В проекта си Михаил Йосифов, Вера Шандел и Ели Петрушева представят обичани български песни от 30-те години насам в изпълнение на студентите на Михаил Йосифов в Консерваторията и със специалното участие на Вили Стоянов. Публиката и не предполага, че след малко на сцената ще бъде легендарната Мими Николова, когато зазвучава песента „Когато луната изплува“, запята от Велека Цанкова.
На следващия ден – 24 май – Мими Николова получи „Златно перо“ от Класик ФМ и галерия „Макта“. А нейната музика продължава да ни радва. Очакват ни още концерти, нови записи и интересни сътрудничества. Съвсем скоро.
Към предходните издания на разказите на Мими Николова можете да се върнете тук:
- Три хита в първите три години – „Замълчи, замълчи“, „Малката креолка“ и „Когато луната изплува“
- Първият филм-мюзикъл е „Бягство в Ропотамо“, цензурата дебне и глобява за пеене на английски език
Автори на снимките: от церемонията „Златно перо“ – Cantus Firmus; от BG Vintage – Стефан Марков, „Булфото“; от концерта-бенефис за 60 години на сцената – Евгени Димитров, „Булфото“, без снимката с Милчо Левиев – авторът; от „Jazz под звездите на Деветашкото плато“ – авторът.
