В Джаз истории по Джаз ФМ разказва Мими Николова:
- за създаването на саундтрака към първия филм-мюзикъл – „Бягство в Ропотамо“,
- за работата с композиторите Димитър Вълчев и Георги Генков,
- за концертите в черноморските курорти – там тя получава благодарност от Фидел Кастро и комплимент от Тодор Живков, докато цензурата непрекъснато я заплашва.
През 1971 г. Мими Николова за първи и за последен път работи с Димитър Вълчев, създал някои от най-художествено ярките и образни песни – „Делфините“ на Йорданка Христова, с която тя печели втория „Златен Орфей“ през 1966 г., „Една българска роза“ на Паша Христова, с която тя получава наградата през 1970 г., а в началото на 60-те пише „Писмо“ за Маргрет Николова и „Морското момиче Варна“ за Росица Николова. През 1971 г. в последния момент авторите на песента „Кръговрат“ Димитър Вълчев и Петър Караангов се обръщат към Мими Николова да я представи на фестивала „Златният Орфей“.
Димитър Вълчев пишеше музика предимно за Сатиричния театър, където работеше. Песента беше за един „Златен Орфей“. Възложи ми я в последния момент и трябваше бързо да я науча. Явих се на предварителния кръг в зала „Универсиада“. Като видях там автора на текста Петър Караангов, толкова се притесних, че промених някои думи, а той дори не разбра.
Димитър Вълчев пише много хубави песни. А Паша Христова бе забележителна певица, с огромен талант, огромен глас, много надарена. Просто една фурия! Много жалко, че така си отиде толкова рано…
Една от най-обичаните песни на Мими Николова – „Когато луната изплува“ от Йосиф Цанков от 1960 г. – е записана в два аранжимента. Оригиналният е на Иван Стайков – с мандолини.
Към Профсъюзния дом „Георги Димитров“ на пл. „Възраждане“ имаше мандолинен оркестър. Този състав на Асен Димитров Иван Стайков използва за аранжимента си на първия вариант на „Когато луната изплува“.
Скоро се появява втора версия песента – изпълнена като балада и със симфонично звучене. Автор на този аранжимент на „Когато луната изплува“ е Георги Генков, който в първата половина на 70-те създава за Мими Николова „Песен за нощта“, „Уличните лампи“ с Борис Годжунов и „Вечерен сняг“ – всички те по текстове на Иван Теофилов и записани с Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия под диригентството на Вили Казасян.
Георги Генков бе композитор предимно на театрална и филмова музика. Много добър композитор, с много хубаво чувство. Неговите песни носят специално настроение – заедно с текста, човек си представя картини.
През 1975 г. Мими Николова импровизира върху етюд от Шопен в аранжимент на Георги Генков във филма „Чудесната катастрофа“. Но преди това, през 1973 г., се е е появил един от незабравимите български филми: „Бягство в Ропотамо“. Музиката към него е на Иван Стайков.
„Бягство в Ропотамо“ е мюзикъл на Рангел Вълчанов, а музиката е на Иван Стайков. В него пея 12 песни, като имам два дуета – „Двата бряга“ с Борис Годжунов и една хумористична с Боян Иванов. Филмът е много хубав и е направен по американски образец с танци и блестяща актьорска игра. Участваха звездите на Сатиричния театър – Стоянка Мутафова, Хиндо Касимов, Георги Парцалев, а Константин Коцев и Георги Калоянчев изиграха ролите на две старчета, които непрекъснато се карат… Първият филм-мюзикъл – много хубав и много приятен за гледане.
Действието в „Бягство в Ропотамо“ се развива на южното ни Черноморие, а за да запише песните само в рамките на няколко часа Мими Николова пристига в София същата сутрин със самолет от най-престижния курорт – северния „Златни пясъци“.
Бях на работа в „Златни пясъци“, взех самолета в 7 ч. сутринта и в 8:30 ч. бях в студиото и записах всичките песни наведнъж. И още следобед хванах самолета обратно и вечерта бях на работа в бар „Кукери“.
Това е втората година, в която Мими Николова пее в бар „Кукери“ на „Златни пясъци“. Година по-рано е започнала участията си там с вариететна програма във фолклорен стил. Режисьор е Хачо Бояджиев.
През 1973 г. бях на „Златни пясъци“ с оркестър „Чалашканов“, като солисти бяхме с Маргарита Градева и Боян Иванов, а започнах работа там година по-рано. Бар „Кукери“ беше най-престижното заведение в курорта, който бе любим на властта. Всички делегации ги водеха тук. Този бар-вариете на открито беше с огромна сцена, с амфитеатрално разположени масички. Култово заведение! Първата част на програмата беше фолклорна – с кукери и народни танци, а втората част беше вариететна програма, подготвена от Хачо Бояджиев. Аз пеех две народни песни, направени в съвременен аранжимент. „Гена ми пойде на чешма“ бе в стил диксиленд. Излизах с фолклорен състав, който ме носи на ръце. Те са със стомни – играят около мен, а аз пея. Беше много оригинално. Другата песен беше „Илино, моме“. Имаше и други артисти. Дуо „Чейка“ от Чехословакия правеха пантомима и танци. Мили Новак бе с ориенталски танц и модерен танц. В програмата бяха и изпълнители на модерни танци от Варна, дуо „Пловдив“ – акробати и баланс, дуо „Кацкови“ – кукловоди. Следващите години бях с оркестъра на Данчо Капитанов. Бяха дошли и Ани Върбанова и Емил Димитров, както и един кубински състав – „Иракере“ с Пепин Дебаян – страхотен артист, тацьор, тромпетист. Правеше великолепно шоу!
Бар „Кукери“ , „Златни пясъци“
„Златни пясъци“ е представителният курорт на страната ни. В бар „Кукери“ Мими Николова просълзява Фидел Кастро – от него получава благодарност, а от Тодор Живков – комплимент.
През 1972 г. Фидел Кастро дойде на коктейл за откриването на Кубински бар „Каней“. Изнесохме половинчасова програма с Гери и Крум Калъчеви, които свириха репертоар на Сантана, а аз изпях една много популярна кубинска песен – „Куба, колко си хубава. Колкото си по-далеч, толкова повече те обичам.“ Фидел Кастро слезе да ме поздрави – беше с насълзени очи, защото идва в далечна, непозната страна и чува тази песен, която в родината му е като химн. Той много благодари. А зад мен се чу един глас: „О, къде сте се научили така хубаво да пеете по кубински? Наверно сте били в Куба?“ Това беше Тодор Живков. Толкова бяха доволни, че ни поканиха на друга програма и на вечеря в „Кошарите“.
Бар „Меча поляна“, „Златни пясъци“
Още от края на 60-те Мими Николова радва българската и чуждата публика по черноморските курорти, най-вече в „Златни пясъци“. Но не всичко е безоблачно. Във важния за властта север тя има чести сблъсъци с цензурата.
С Милчо Левиев през 1967 г. бяхме в сладкарница „Астория“ на „Златни пясъци“. Идваше много специална публика – от Съюза на писателите – Радой Ралин, идваха и много чужденци. Там изпях 17 песни на английски език.
Имах участия и в „Казиното“ – там много ме гонеха за пеене на английски, защото то е на открито и се чува. А те през цялото време обикаляха по улиците и заведенията. Докато „Кукери“ беше далече – като ме чуят да пея на английски, докато дойдат, аз вече съм свършила. Когато пристигнах за първи път през 1972 г., директор бе Парашкевов. След няколко години дойде Попов, който беше страшилище и непрекъснато бродеше по заведенията и глобяваше за пеене на английски. По това време бях в „Кукери“ – то е открито заведение, нависоко, гласът ми се носеше навсякъде… Той ме чуваше от далеч, но така и не успя да ме глоби. Много се заканваше, все казваше: „Продължавай, продължавай! И с куфарчето – директно в София!“ Аз се опитвах да го избягвам и понеже познавах „Златни пясъци“ наизуст, все минавах по едни преки пътеки, гледам да не го срещна, а постоянно се натъквах на него.
След това в хотел „Черно море“ във Варна пеех Гершуин и правех голяма програма на английски. Там също ме притесняваха. Един Сотиров от Министерството на културата непрекъснато идваше и се заяждаше.
„Морско око“ , „Златни пясъци“, на заден план се вижда „Кукери“
През 1974 г. бях на „Слънчев бряг“ с оркестър „Чалшаканов“ с Маргарита Градева и Боян Иванов. През 1979 г. за откриването на ресторант „Магурата“ направихме оркестър с Християн Платов, с когото изпълнявахме пет различни програми – в латино стил, джаз стандарти, забавни песни, български песни, Серджио Мендес и какво ли още не. Там идваха предимно англичани от английските хотели, които бяха в южната част на комплекса. Всяка вечер бяха тук да ни слушат специално. „Магурата“ беше много изискан, с голяма тераса… Участия имахме и във Вариетето.
В „Слънчев бряг“ не са ни тормозили за пеене на английски език – само в „Златни пясъци“ – той беше много елитен курорт. Разликата между двата е голяма. Винаги когато трябваше да водят гости, ги водеха на „Златни пясъци“ и там програмата се гледаше под лупа. Докато „Слънчев бряг“ беше „свободна България“ – всеки си прави каквото си иска.
„Шипка“ , „Златни пясъци“
