Във втората част на „Джаз истории“ с Мими Николова прочутата вокалистка разказва:
- за работата си с Емил Георгиев и за неговото уволнение като диригент на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия след скандал, породил слухове за рухването на комунизма,
- за песните на Иван Стайков, които тя записва с оркестъра на радиото под диригентството на Милчо Левиев,
- за записите в румънската Electrecord на песни с „Джазът на оптимистите“ и музиканти от Радиооркестъра и от бъдещия оркестър „София“,
- за спечелването на Първа награда от първото издание на „Златният Орфей“
- и за първото си видео – по песента „Шахмат“, последвано от клип за „Мостчето на влюбените“, в който леген с вода имитира река.
За първите три години на голямата сцена Мими Николова създава три златни песни – „Замълчи, замълчи“ към филма „Любимец 13“ и „Малката креолка“ от Петър Ступел, както и „Когато луната изплува“ – най-популярната й песен от сътрудничеството с Йосиф Цанков, което включва още няколко популярни изпълнения – „Писмо“, „Когато пее обичта“ и „Недей ми казва тази вечер сбогом“. С Петър Ступел и по текст на Елисавета Багряна пък е „Моряко мой“. През първата половина на 60-те следващите си известни песни Мими Николова създава с композитора, бендлидер и радетел за музиката Емил Георгиев. През 1960 г. той води Симфонично-естраден оркестър, който акомпанира и на първия „Златен Орфей“ през 1965 г., спечелен от Мими Николова. За една година Емил Георгиев е и първи диригент на новосъздадения през 1962 г. Естраден оркестър към Комитета за телевизия и радио. Застъпвайки се за певците и публиката на концерт в зала „България“, той неволно създава надежди, че комунизмът е рухнал. Уволнен е, но скоро отново е на краката си и на следващата – 1964 година, създава „Софийски оркестри“ към Софийския градски народен съвет, като събира там Софийския духов оркестър на Сашо Михайлов и „Софийски солисти“, създавайки и състава за естрадна музика – оркестър „София“. На тази формация Мими Николова една от първите солистки.
Емил Георгиев е страхотен музикант – аз го слагам най-нависоко. Отличен диригент, невероятен, Номер 1 според мен и според много мои колеги. Толкова интелигентен, толкова даровит, изключителен професионалист, много ерудиран, със страхотно чувство за хумор, великолепен! И песните му са много специални. Той дълго се занимаваше с тях, всичко изпипваше докрай, един акорд го мислеше с месеци. Много са му интересни песните. И много съм се учудвала, защото като събере оркестъра, казваше на музикантите: „Втори тромпет е нисък, тази цигулка е висока…“ Много ме изненадваше, защото имаше перфектен слух. Имах честта да работя с него и той да ми бъде диригент.
Мими Николова записва две песни на Емил Георгиев – „Слънчеви лъчи“ през 1960 г. и „Помни, че те чакам“ през 1963 г. Тогава тя е част от събитие, на което Емил Георгиев заплаща с кариерата си своето застъпничество за музиката, за публиката и за артистите.
Той беше безкомпромисен! Имахме концерт в зала „България“, който трябваше да се излъчва по радиото. Но тогава нямаше такава техника като тази сега. Щяхме да пеем без микрофони, а в залата нямаше да се чува нищо. Трябваше ние да пеем по-силно, а оркестърът да свири по-тихо. Емил Георгиев обаче беше непреклонен и каза: „Не, и дума да не става! Хората са дали пари за билети.“ И отказа. Последва пауза в концерта и в ефира – и след това го уволниха от радиото. Отиде си с гръм и трясък. За жалост.
- Тази пауза е създала голям смут, защото са тръгнали слухове и е имало надежди, че властта е рухнала и затова радиото мълчи.
20 минути радиото мълчи!
- В Деня на радиото и телевизията. Но после Емил Георгиев създава „Софийски оркестри“ и е привличал там най-добрите, изпаднали в немилост.
Той покани в оркестър „София“ към Софийския градски народен съвет много добри музиканти. Емил беше главен художествен ръководител. Ходихме на турне в Прага по случай 24 май. Той бе изключителен диригент!
- И голям радетел за музиката!
Абсолютно! Канеха го много по комисии, особено на „Златният Орфей“. И с него ставаше така: първа награда не се присъжда, втора – не. Трета награда получава…“ Толкова педантичен беше по отношение на музиката!
Непосредствено преди да бъде уволнен като диригент на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, с Емил Георгиев Мими Николова записва песента „Закъснялото писмо“ по музика на Иван Маринов.
Иван Маринов е много добър композитор! Той пишеше предимно симфонична музика. Даде ми тази песен, която много харесах. И текстът е много хубав. Мисля, че е добър записът.
Кариерата на Мими Николова продължава в Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия под диригентството на Милчо Левиев. Тя пее и преводни песни, но основен акцент са хитовете, които създава за нея и спътникът й в живота в този период – Иван Стайков.
Съвсем случайно се запознахме с Иван Стайков при Морис Аладжем. После ходих по работа при Емил Георгиев – и той беше дошъл там, правеше аранжименти. Иван Стайков е признат за най-добрия аранжор в България, също и композитор, много изпипваше песните. Възлагаха му много аранжименти. Така в началото започнах да пея и негови песни, които той написа за мен. „Вървим по улицата двама“, „Минути“, „Мостчето на влюбените“, „Синьо“ станаха големи шлагери.
Тези хитове са записани с Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, който след уволнението на Емил Георгиев е вече под диригентството на Милчо Левиев. Изключение е песента „Минути“, записана с диригент Вили Казасян.
Когато Милчо Левиев дойде, съставът започна да прави репертоар от джазови пиеси. Имаше много хубава атмосфера, много репетираха, имаше много концерти. Милчо Левиев е невероятен музикант, има дарба и афинитет към джазовата музика. След това по идея на Радой Ралин се създаде „Джаз фокус’65“. Имахме концерти в зала „България“, а след това – в сладкарница „Астория“ на Златни пясъци.
Ние слушахме „упадъчна“ музика, а предлагахме друга музика. Слушахме много Радио „Белград“, което непрекъснато излъчваше концерти – на Армстронг и на много други. Захари Петров имаше голяма колекция от плочи – на Сара Вон, Ела Фицджералд, Франк Синатра, Нат Кинг Коул… Редовно слушах и „Гласът на Америка“, които предаваха от Солун и още помня анонса на гръцки, с който започваше излъчването. Слушахме Time for Jazz на Уилис Коновър, Special English. Наистина беше много неприятно това, че имаше забрана да се слуша джаз. И най-неприятното беше, че имаше концерти в Белград и Полша на американски джазови певци, а ние нямахме право да отидем на тях. Даже знам, че Луис Армстронг е искал да дойде в България, Американското посолство щяло да плати концерта, а нашите се уплашили: „Не, дума да не става! Ще изпочупят зала „Универсиада“, столовете – не може!“ Просто се изплашиха. Загубихме много от тези ограничения.
Тези ограничения означават, че популярният оркестър „Оптимистите“ в България има издадени само няколко записа, а от румънската компания Electrecord – цели 39. През 1963 г. лидерът на състава Божидар Сакеларов събира група, в която влизат и музиканти от бъдещия оркестър „София“, както и от оркестъра на радиото, за да запишат в Румъния плоча с песни в аранжимент на Иван Стайков. Солистка е Мими Николова.
С „Джазът на оптимистите“ бяхме в Румъния през 1963 г. и там записахме плоча, в която пея четри песни – „Целуни ме“ на Йосиф Цанков, „Следи по брега“ на Борис Карадимчев и две италиански – E Tessi, Tessi Tu и Bella Pupa. Йосиф Цанков беше приятел с шефовете на Electrecord. Много приятно беше, много хубаво! Румънците са големи ценители на танцовата и забавната музика и тук идваха много артисти, певици, оркестри и музиканти от Румъния. Много съм ги слушала! Там ни бяха настанили в хотел „Амбасадор“, където в нощния бар Лили Иванова пееше със Здравко Радоев. Те правеха италиански репертоар и имаха голям успех.
През 1964 г. се основава оркестър „София“ с първи диригент Людмил Георгиев. Главен художествен ръководител е Емил Георгиев. Съставът е част от „Софийски оркестри“ – обединение към Софийския градски народен съвет, което по идея на музиканта включва още „Софийски солисти“ и Софийския духов оркестър. Мими Николова е в първата група солисти на оркестър „София“.
Бяхме първите заедно с Йорданка Христова, Красимира Минева и Кирил Семов. С Мария Мицева махме концерт, посветен на Гершуин в зала „България“. И си спомням, че дойдоха от Американската легация – стояха на първия ред и после дори ни поканиха на коктейл. Много приятно се работеше! Репетирахме на ъгъла на „Врабча“ и „11 август“. Благодарение на Емил Георгиев имахме концерти и много пътувахме. Бяхме направили много хубав репертоар, като аранжиментите бяха негови дело. Пеехме главно българските песни, които радиото излъчваше, както и негови песни, а той е много добър композитор, великолепен, много педантичен! Пътувахме много, главно в страната, но ходехме и в чужбина – в Прага за 24 май. За това турне песента „Синьо“ беше преведена на чешки!
През 1965 г. се ражда най-знаменитият музикален фестивал „Златният Орфей“. Първото му издание печели Мими Николова.
„Златният Орфей“ се появи по идея на Генко Генов, който реши, че трябва да има реклама за българското Черноморие. Той беше ходил по много фестивали. Първоначално фестивалът се наричаше „Песни за българското Черноморие“. Времето за подготовка на първото издание беше много малко. Той събра музиканти, възложи на най-добрите композитори да напишат песни, отиваше при всеки да преговаря, за да бъде всичко наред. Така започна този фестивал, който впоследствие стана „Златният Орфей“. Две години се провеждаше във Вариетето на Слънчев бряг, а след това се премести в Летния театър.
На първия „Златен Орфей“ Мими Николова се явява с три песни и печели две награди. Тя пее „Към Слънчев бряг“ от Ангел Заберски с текст на Николай Цонев, „Първата среща“ на Иван Стайков и Захари Петров, за която получава Трета награда, и „Калиакра“, която й носи голямото признание – първи победител в първото издание на „Златният Орфей“. И в трите песни й съпровожда Симфонично-естраден оркестър, воден от Емил Георгиев. С „Калиакра“ на Ангел Заберски и с текст на Слава Семирова и Емилия Захариева, Мими Николова остава в историята на популярната ни музика.
Ангел Заберски ми предложи песента „Калиакра“ – тя бе с много дълъг текст и бях много притеснена как ще я изпея… Когато в 1 ч. през нощта обявиха, че вземам Първа награда, толкова се притесних, че като трябваше да я повторя, за миг забравих песента, все пак – благополучно я завърших. Всички много се радваха, поздравиха ме. Не се надявах да получа награда, но за мен беше чест – и съм благодарна на Ангел Заберски, защото допринесе за моята популярност.
Изгряла на киноекрана през 1958 г., Мими Николова за първи път застава пред камера за музикален клип през 1965 г., когато Българската телевизия заснема „Шахмат“.
Песента „Шахмат“ на Иван Стайков беше „филмирана“, както казваха тогава. Записът стана добър. За мен това е един спомен – първо заставане пред камерата… След това заснеха видео към „Мостчето на влюбените“ – в парка до грамофонната фабрика. И там наистина имаше мостче, но под него не течеше река. Така че сложиха един леген и с пръчка правеха вълни. В един кадър лицето ми се отразяваше във водата – стана сполучливо, никой не може да допусне, че такава „техника“ сме използвали. Беше интересно!
Мими Николова ще ни зарадва със своята музика на юбилеен концерт в „Сити Марк арт център“. Събитието, в чиято подготовка участва и екипът на Джаз ФМ, е на 27 юни от 19:30 ч.
Всички снимки: Никола Муцевски
