В нашето ежедниве ни се случват толкова много ценни неща – всяка случка, всеки вдишан аромат, всеки чут звук, всяка мисъл, преминала през главата и емоция – през сърцето. Към този прекрасен начин на живеене – пълноценния живот, ни призовава Мила Иванова в публикациите в своя блог и в книгата си „Хартиена лодка в открито море“, която ще представи в неделя от 14 ч. в Bee Bop Café в Пловдив в съпътстващата програма на Plovdiv Jazz Fest.
Това са ежедневни истории, които идват с мъдрост. Как Мила се спира в момента и вниква в него, как се разбира чрез него? „Моментът е момент, който не спира. Хора като мен улавят и момента в момента и това коства понякога свръхемоционалност, свърхболка, но и свръхрадост и свръхнаблюдателност. Моментът винаги е тук.“ – каза авторката в интервю по Джаз ФМ.
Хартиените лодки от заглавието са деликатни, лесно могат да се преобърнат и потънат в огромно море, в което бушува буря. И ако когато книгата излиза ураганът е на хартия, сега той е реалност на пандемията. Денят на нашия разговор е първият на Мила без коронавирус. „Призовавам в книгата, в музиката, в съзерцанието на мига да открием спасението – не като плод на мъдрост, а реално туптящ в нас – надеждата, спокойствието. Да открием, че този момент, колкото и да е труден, ще ни донесе нещо. Трябва да преминем през него силни, вярващи, изпълнителни. Да се огледаме в себе си, в ядрото си, защото можем да излезем по-силни от тази буря.“
Крехки, но справящи се. Лодката е от хартия, но я задържаме на повърхността. Осмислянето на преживяването трансформира болката в сила. „Всяко нещо, което сме преживели, би трябвало да е стълбичка нагоре в нашето израстване. Колкото повече се изкачваме, толкова повече виждаме нещата, лишени от шум и дребнави детайли, от това, което утре няма да го има. Не трябва да тъжим по нещата, които оставяме, защото те са с нас. Колкото повече се изкачваш, толкова по-силен си, за да бъдеш от помощ.“ – изразява убедеността си Мила.
Светът непрекъснато отправя своите предизвикателства, които са стимул за нашето израстване. 65 истории, вдъхновени от реални преживявания, Мила споделя със света в „Хартиена лодка в открито море“. Част от тях са от блога й, други са специално написани за изданието. Това са истории, дълбоко почувствани, осмислени и споделени на практика с непознати хора, но когато ги четеш, нямаш усещането, че авторът се обръща към непознат. С всяка своя дума тя говори на приятел. „Именно през текстовете си съм усетила, че няма такова нещо като „моята болка“, „моята любов“, „моята раздяла“, „моето разочарование“. Те са еднакви за всички ни, но реагираме по различен начин. Но ние сме толкова свързани, което за пореден път ни дава сигнал за това, което се случва. Не може да обичаме само себе си. Даването е и едно голямо получаване. Някой да ти позволи да му дадеш, да му помогнеш, е огромен подарък. Защото ние имаме нужда да дадем. Така аз имам нужда и да споделя.“ – казва Мила за основата на споделянето си.
Тя разказва, че създава блога, за да не се разпиляват текстовете й по харддискове и очаква, че ще го четат само приятели. През годините се натрупват още и още хора. „Ние сме едно и те го четат, защото четат собствените си мисли. Това ми и казват: „Описваш моите чувства, моите мисли.“ Когато сме много лодки в морето, сякаш имаш повече шанс, отколкото ако си сам в бурята. Ако сте много лодки, знаеш, че сте много, които се борите с морето, ти си спокоен, защото знаеш, че имаш сила и ще преживеем това заедно. В радостта сме самодостатъчни, но когато става дума за борба и болка, е много добре да знаеш, че и друг го преживява. В това е смисълът на споделянето.“
Бурята ни учи да търсим малките слънчеви лъчи, казва Мила. Веднага след разговора ни тя ще изпие най-сладкото кафе в живота си, тъй като обича кафе, но не е имала възможност да пие по време на болестта. „Да се радваме на малките неща. Дори не осъзнаваме колко малки неща има в ежедневието, които са ни дадени.“ – е нейната перспектива.
Как можем да опишем преминаването през Ковид-19 без да използваме думата „борба“? „Урок. Това бе урок. Колкото и леко да го прекарах, чисто психологически този момент не е лек. Няма нищо общо с никой друг вирус или грип, имаш постоянно очакване дали нещо няма да се влоши. Аз го нарекох „влакче на ужасите“ – след завоя има изненада, появява се нещо ново. Това е един урок. Много е важно да сме здрави и стабилни психически, за да можем да го вземем, да преминем през него и да влезем в нов период, осъзнавайки нещата.“ – казва Мила.
Срещата с Мила Иванова и книгата й „Хартиена лодка в открито море“ е днес от 14 ч. в Bee Bop Café.
„Пловдив джаз фест“ се организира от Мирослава Кацарова чрез Blue M и се провежда с подкрепата на Община Пловдив. Той е част от Културния календар на Община Пловдив за 2020 г. Фестивалът се осъществява с партньорството на Министерство на културата. Джаз ФМ е медиен партньор.
