„Няма значение колко далече отиваш, важното е да достигаш до сърцата на хората, защото по същество ние сме почти еднакви.“ – това казва в интервю за Джаз ФМ сътрудничката на китариста Кърт Розенуинкъл в неговия лейбъл Heartcore Records Михаела Бокова. В желанието си да бъде полезна на другите през август миналата година чехкинята заминава за Лусака, Замбия, където прекарва цял месец в сиропиталището „Мтунзи център“. Михаела работи интензивно с децата там, предавайки им своя опит с музиката и така се ражда идеята да запишат песен, а приходите от продажбата й да бъдат дарени за създаването на звукозаписно студио за децата в центъра и в подкрепа на тяхното музикално образование. Кърт Розенуинкъл пише музиката, децата създават текста и го изпълняват, а в записа се включват и джаз музикантите - тромпетистът Дейв Дъглас и пианистът Аарън Паркс. В резултат на това се получава красива, жизнерадостна песен с прекрасното послание „Нека се обичаме“. Вдъхновени от проекта на Михаела Бокова, наречен Heartcore for Africa, се свързахме с нея, за да ни разкаже повече за него и за работата си с децата в Лусака, за престоя си в Африка, за опита там и за нещата, които й предстоят. Михаела вече има цел №1 за следващите 10 години, която тя е мотивирана да осъществи, а ние вярваме, че ще успее, защото това, което я движи напред е любовта към музиката и желанието да помага чрез нея. „Освен птиците, които много обичам, само хората могат да създават музика и това е нещо, което ни свързва, нещо, което е знак за човечност и ни събира заедно.“ – споделя още Михаела. Интервюто на Таня Иванова с нея може да чуете чрез бутона „Аудио“, а по-долу да прочетете разговора. Проекта Heartcore for Africa може да подкрепите тук.
Фотография: Elena Berto
Как се запознахте с Кърт Розенуинкъл и как започнахте да работите с него?
Беше през пролетта на 2016 г., когато завърших бакалавърската си степен по музикален мениджмънт и заминах с моя приятел на пътешествие в Париж. Отидох на концерт, който не беше на Кърт, но след концерта имаше джем сешън и Кърт се появи. Въпреки че не знаех много за джаза, дотогава имах опит само с класическата музика, бях чувала за Кърт и бях любопитна да се запозная с него. Отидох да го поздравя, представих се и започнахме да си говорим. Когато му споменах, че съм музикален мениджър, той ми каза, че има нов проект – Bandit 65, и че се интересува от уреждане на гигове в Европа. Попита ме дали мога да уредя концерт в Прага и въпреки че не го бях правила преди това - опитах и нещата станаха за мой голям късмет. После той дойде в Прага. Оказа се, че се намира в много особен период от живота си. Беше решил да се откаже от преподаването и да създаде собствена звукозаписна компания, която да издаде албума му Caipi, по който беше работил през последните 10 г. Предложи ми да си сътрудничим и това ми се стори огромна възможност за току-що завършил студент като мен. Ето че съвместната ни работа продължава и до днес.
Поводът да разговаряме днес е проектът Heartcore for Africa. Каква е идеята му?
Идеята се роди много естествено. Първоначално беше желанието ми да се чувствам полезна по време на ваканциите. Постепенно свързах проекта с лейбъла Heartcore. Накрая песента беше записана на три континента. Първо в Берлин, където Кърт създаде основата й. След това я занесох в Африка, където я записахме заедно с децата от „Мтунзи център“ в Лусака и после Аарън Паркс взе участие в композицията, включвайки се от Ню Йорк. В момента тя се разпространява дигитално и всички средства от продажбата отиват директно за създаването на звукозаписно студио за децата в центъра и в подкрепа на тяхното музикално образование. Другата цел на проекта е да помогне на децата да научат повече за музиката, да събере хората заедно и да създаде нещо хубаво именно чрез музиката.
Фотография: Elena Berto
Много харесвам песента. Да поговорим за нея. Тя се нарича Ni Chikondi (About Love). Бихте ли ни разказали за реакцията на децата, когато чуха музиката?
Първо чуха ритъма на песента – той е бавен и спокоен и първоначално поискаха нещо по-бързо, за да могат да рапират. Когато им обясних за мелодията, която те грабва бързо, те усетиха ритъма и самата мелодия и докато се разхождах наоколо, започнах да я чувам навсякъде. Важно беше да им дадем шанс да се изразят. Тяхна беше идеята песента да бъде за любовта. Тя беше резултат от един уъркшоп, който направих. Попитах децата какво е важно за тях, за какво искат да говорят. Попитах ги какво искат да споделят със света. Думата „любов“ преобладаваше в отговорите. После написаха текста, който в превод означава: „Нека се обичаме.“ Мисля, че това е много хубаво послание.
Аарън Паркс и Дейв Дъглас участват като гости в този проект. Как осъществихте това сътрудничество?
Това е още една забавна, непланирана история. Аз бях по работа в Лиеж, Белгия, и с Дейв Дъглас се оказахме в един и същи хотел и се срещнахме в лобито. Получи се дълъг и дълбок разговор. Споменах му за проекта в Африка, тогава все още не бях напълно сигурна, че ще успея да го осъществя. Дейв веднага ми даде координатите си и ми каза, че иска да се присъедини. Така започна друг етап от проекта, в който поканих и Аарън Паркс. С Аарън сме приятели и бях сигурна, че той ще прегърне идеята и ще се включи в проекта.
Музиката събира хората заедно. Това е!
Да, вярно е!
Видео, разказващо историята на създаването на песента About Love
Любопитно ми е какви са личните истории на децата в „Мтунзи център“ в Лусака – какъв е начинът им на живот, имат ли семейства?
Някои от тях имат само по един родител, други са кръгли сираци. Всички те преди това са живели на улицата, което означава, че родителите им не са имали достатъчно финансови средства, за да ги издържат и не са имали възможност да ги изпратят на училище. Децата не са знаели какво да правят и за някои от тях се е налагало да работят, да търсят храна не само за себе си, но и за своите братя и сестри, което е много тежка ситуация. Аз отидох при деца, които живеят на улицата – някои от тях взимат наркотици, други са болни и е ужасно да видиш всичко това. Но когато се върнахме в „Мтунзи център“ и видях децата там – здрави и щастливи, занимаващи се с толкова много дейности, всичко придоби смисъл. Това става възможно благодарение на Koinonia Community и компанията за набиране на средства Amani, която ги подкрепя финансово. Те наистина спасяват животи, буквално казано.
Обложката на сингъла, нарисувана от децата в „Мтунзи център“
Това е страхотно и много вдъхновяващо. Може ли да опишете един Ваш типичен ден в Замбия – от сутрин до вечер?
Прекарах там един месец, беше август, a това е специален месец, защото общността организира летни лагери за децата, тъй като са във ваканция. Аз заминах като доброволка и бях единственото чешко момиче в групата. Работим с хора от самия лагер, които основно са африканци. Всяка сутрин се събирахме заедно, пеехме, отправяхме молитви, за да е хубав денят, решавахме каква ще е програмата за децата. Имаше много игри и различни активности, пътувания – посетихме една ботаническа градина, организирахме турнири по волейбол. Почувствах тези хора като семейство, защото те бяха много отворени и приемащи. Много обичах моментите, в които се събирахме да ядем заедно – обедите и вечерите бяха много добре организирани. Имах достатъчно пространство да правя моите уъркшопове през деня. Направих около 7 работилници, обяснявайки за музиката, продукцията, свиренето на пиано. Беше много забавно с децата. Беше невероятно преживяване.
Фотография: Elena Berto
Така и звучи. Какви са Вашите впечатления от Африка и мислите ли, че можем да говорим за африканска нагласа към живота?
Не мисля, че бих могла да говоря за африканска нагласа към живота, защото Африка е огромна, а аз съм била само в Замбия, в Лусака, в „Мтунзи център“, така че не мога да говоря за Африка като цяло. Но това, което ме вдъхнови, е, че те смятат за важно семейството и това да са заедно. Вероятно защото не разполагат с толкова материални блага, те акцентират повече върху духовната страна на нещата. Голяма част от разговорите ми с местните хора бяха много дълбоки, намерих много приятели там и продължаваме да поддържаме връзка, защото когато те харесат някого, го приемат като част от семейството, което е нещо много красиво. И когато отидохме извън центъра, видях, че животът не е особено лек. В Замбия има голям проблем с безработицата, образованието е скъпо и хората трудно могат да си го позволят, освен това имат проблем с мръсотията. Тези хора нямат лесния живот, който ние имаме. Когато се прибрах вкъщи, си помислих, че разполагаме с много повече неща, отколкото реално се нуждаем.
Какво научихте от този невероятен опит?
За мен беше възможност да науча някои неща, свързани с музиката. За първи път аз ръководех нещата. Беше предизвикателство, защото не съм правила това никога преди, не съм записвала никого. Но имаше хора, които ми помогнаха. Бях в центъра на целия процес и научих много практични неща. Трябваше да се науча да разбирам хората около мен – независимо дали са италианци или африканци, те имат собствен език. Някои от тях не говореха английски, а аз не ги разбирах, което ме правеше смирена. Не разбирах какво става около мен, трябваше да замълча, да слушам и да изчакам за превод, което също беше хубаво преживяване. Знаех го и преди, но сега се убедих, че всичко е възможно. Изглежда трудно да преминеш през това забавно на пръв поглед предизвикателство, но всичко се случи, както ми се искаше и ме мотивира да продължа напред. Основното нещо, което научих, е, че няма значение колко далече отиваш, важното е да достигаш до сърцата на хората, защото по същество ние сме почти еднакви. Научих много красиви неща по време на престоя си в Африка, сега гледам на хората като на общност по целия свят. Няма значение къде точно се намираме. Разбира се, ние произхождаме от различни култури, изглеждаме различно, но по същество сме еднакви. Това научих в Африка.
Да помагаш на хората чрез музика е нещо наистина много, много хубаво. Какво друго означава музиката за Вас?
Преминала съм през различни етапи на възприемане на музиката. И откъдето и да я погледна, тя означава много за мен. Смятам, че музиката е универсален език, който всички ние разбираме, дори и когато има думи в нея. Може би липсата на думи в музиката подпомага абстрактния начин на мислене и прави нещата по-дълбоки, защото думите понякога могат да изградят стени, а музиката ги разрушава. Освен птиците, които много обичам, само хората могат да създават музика и това е нещо, което ни свързва, нещо, което е знак за човечност и ни събира заедно.
И още един въпрос – какво предстои за Heartcore Records?
Предстои ни да издадем още един албум след Caipi на Кърт Розенуинкъл. Това ще бъде Vox на Педро Мартинс. Нямам търпение да се появи, защото албумът е много красив. Педро е супер талантлив 24-годишен бразилец. Той записа повечето от инструментите сам, защото е мултиинструменталист и също така пее. Ще издадем и концерт на групата на Кърт - Bandit 65, в който има много импровизация. На мен ми предстои да замина за Индия през август, за да осъществя подобен проект като този в Африка, но с различни гости, с други артисти. Още сме съвсем в началото на уреждане на нещата, но планираме да помогнем на едно училище в Мумбай. Вълнувам се да продължа с този проект. Идеята е всеки август да пътувам до различно място и след около 10 г. да издам албум. Това е моята цел №1.
На основната снимка: Михаела Бокова и Кърт Розенуинкъл, фотография: Renato Nunes
