Когато слушате неговата музика, тялото инстинктивно започва да танцува, а душата ви се чувства като в непозната, но много красива страна, която искате да опознаете. Мич Фромън е забележителен със своето майсторство и с любовта си към живота, в който винаги търси и открива красивото. „Вместо да позволявате на обстоятелствата да ви обезсърчават и да ви карат да се чувствате зле, потърсете добрата страна и дайте най-доброто от себе си, направете всичко възможно“, съветва той. И продължава: „Бъдете здрави, чувствайте се щастливи – това е най-важното в живота.“ Като ученик на великите Тито Пуенте и Монго Сантамария, Мич Фромън знае, че латино ритъмът е заразителен. „Латино музиката не е само за слушане, тя е и за танцуване“, казва той. Пътувал из целия свят, той прави всяко посетено кътче част от живота си и съветва: „Опознайте света и ще видите, че всички имаме общи стремежи и мечти“. Влияния от цял свят присъстват в новия албум на музиканта From Daddy With Love, в който е включена и разработка на неговото саксофонно соло в основната тема на филма „Сексът и градът“. Важното послание в този личен албум обаче е отдадеността и признателността. Светослав Николов разговаря с Мич Фромън, а интервюто можете да чуете тук.
Как животът ни днес тупти в латино музиката, която създавате? Питам Ви, както заради импровизацията в основната тема от филма „Сексът и градът“, така и заради цялостното усещане от Вашата музика?
Опитвам се да живея с добро и чисто сърце – и това максимално изразително да предам в музиката си. Много усилия положих в усъвършенстването на музикалното си майсторство. Живея грижовно и с положителна нагласа към света. Всичко това усещате в музиката ми.За да импровизирате толкова красиво и с такава лекота, трябва да сте освободили душата си и истински да обичате живота и музиката, която създавате.Важни са и вложените усилия. Защото има мнозина, които се чувстват свободни и сърцата им са изпълнени с любов. Но това не е достатъчно. Много години учих и упорито се упражнявах. Така че за добрите резултати се изискват и много усилия.В музиката си разкривате душата си.
Разкажете ни за това толкова лично споделяне на самия себе си чрез музика.
В импровизацията оголваш душата си. В новия си албум записах няколко много лични композиции, една от които е заглавната – From Daddy With Love. За мен това е съвсем естествено, защото това е моят живот – и се надявам чрез чувствата си да достигна до други хора и да ги докосна.
Посвещение, оценяване, благодарност – тези усещания присъстват във Вашата музика. Как изглежда животът, когато те са такава силна част от него?
Задавате ми прекрасни – и много трудни въпроси. В хода на ежедневието си не се замислям за конкретни проявления на тези усещания. Животът ми е поредица от моменти и не ги анализирам така структурирано, както биха направили страничните наблюдатели. Сутрин ставам, тренирам във фитнеса, хапвам нещо вкусно и здравословно, репетирам вкъщи, отивам на работа – това са елементите от ежедневието ми. В живота ми няма нищо, което да правя по-специално или по-различно от другите хора. За мен това е обичайното ежедневие.
Обичайно ежедневие, изпълнено с щастие.
Живот със стремеж към здраве и към щастие. Каквото и да правите, бъдете здрави, чувствайте се щастливи – това е най-важното в живота.
Бронкс, Спениш Харлъм, Куба или целия свят – каква красива картина изграждат различните култури и влияния в своето единение, както се случва във Вашата музика?
Пътуването по света е най-доброто образование. На младите хора искам да кажа, че училището е много важно – няма как да не можеш да четеш и пишеш. Но след това – няма друго нещо на света, което да замени пътуването, опознаването на различни култури. Правителствата са различни, но хората, в което и кътче на земята да живеем, мечтаем за едно и също. София, Перу, или Бронкс, където съм израснал – всички тези места са част от музиката ми.
Има и още един план на свързване във Вашата музика. Говорихме за опознаването на различни страни, култури и народи, но музиката Ви е и за себеопознаване. Чрез нея се чувстваме като в непозната и много красива страна – макар непозната, тя не буди страх. Каква е тайната на този подход, който можем да използваме за опознаване на самите себе си?
Ако знаех отговора на този въпрос, щях да съм господар на света. Конкретен отговор нямам. Опитвам се да живея с най-добрата грижа за тялото и за душата си, с добро сърце, изпълнено с щастие, с положителна нагласа към света. Мога да ви дам един пример. Когато това лято дойдох в София с групата си The Bronx Horns за участие във фестивала A to jazZ, следобеда направихме саундчек в толкова красивия Южен парк. Само няколко часа преди да излезем на сцената се изви буря, заваля и фестивалната вечер не можеше да се състои. Но вместо да се тревожим и да се оплакваме, с Петър решихме да преместим концерта в прекрасния „София лайв клуб”. Нямаше как да съберем всичките 10000 души, които можеха да ни слушат на открито, но имахме възможност да споделим музиката си – макар и с 300 – 400 души. Така че вместо да позволявате на обстоятелствата да ви обезсърчават и да ви карат да се чувствате зле, потърсете добрата страна и дайте най-доброто от себе си, направете всичко възможно. Беше толкова приятно да свирим в клуба. Фестивалът бе отменен, но ние потърсихме възможност – и накрая бяхме много щастливи и доволни. Заслужаваше си.
Ритъмът. Само при звука на вашата музика, тялото започва да се движи. Как се получава това?
Латино ритъмът е заразителен. Това научих от своите учители Тито Пуенте и Монго Сантамария. Има нещо в автентичните традиционни латино ритми, което кара тялото да танцува. Латино музиката, джазът, сиунгът – всички те са танцувална музика. Фокстрот или джайв, чача или мамбо – всички те ви канят на танц. Дори ако пуснете такъв запис на едно бебе, ще видите как то ще започне да маха с ръчички и краченца в такт. Това е инстинктивна реакция на телата ни. Опитвам се да предам усещането от ритъма възможно най-добре, като използвам влиянията, на които съм бил изложен през живота си. Надявам се да сме достигнали до много хора с посланието си, че латино музика не е само за слушане, тя е и за танцуване.
Имате ли по-любим инструмент сред двата, на които свирите – саксофон и флейта?
Повечето сола в латино композициите съм изпълнил на флейта, който е по-типичният от двата инструмента за този жанр. В новия си албум From Daddy with Love обаче основно свиря на саксофон, тъй като повечето музиканти не биха направили този избор. В композицията Sex & The City мнозина биха предпочели да изсвирят солото на тромпет, тромбон или флейта. Реших да покажа на хората, че музиката в този стил може да се изпълнява и на саксофон. И двата инструмента обичам еднакво много.