"Предпочитам да правя нещата, както ми хрумват, както ги чувствам." - споделя откровено Мейси Грей в интервюто, което тя даде за Джаз ФМ радио. В годината, когато певицата издаде два албума и работи по ново заглавие, Мейси разказва пред Таня Иванова и Светослав Николов как сбъдва музикалните си мечти и изповядва своята любов към джаза. По-долу публикуваме целия разговор с Мейси Грей, а интервюто можете да чуете в плейъра под основната снимка.
Нашият екип е в края на работния ден, а Вие започвате новия. Какви са очакванията Ви в началото на деня?
Аз не бях вкъщи последната вечер и сега имам нужда да бъда със семейството си, така че днес всъщност е почивен ден за мен.
Да поговорим за Вашата музика. Емоционалните характеристики на песните Ви са силен характер и воля и в същото време – чувствителност и усещане за съпричастност. Какво помага да се придадат тези усещания?
Мисля, че просто се опитвам да бъда артист, който изразява това, което мисли, което чувства, съзнателен е. Аз наистина съм много отдадена на музиката и съм горда, че имам възможност да правя музика. Това е страст, не мога да го обясня. Това е нещо, което просто притежаваш.
Какво е усещането да си искрен, отворен и честен в музиката си? Какво мислите за това?
Аз лично не знам друг начин да създавам музика. Винаги, когато пиша нова песен съм откровена за това, което чувствам и търся уникален начин да го изразя. Когато успееш, ти се свързваш с други хора, те разбират какво казваш и не само това – някои от тях също имат подобен опит, усещат нещата или пък музиката им помага да направят нещо.
Много харесвам Вашия глас. Кога осъзнахте, че можете да правите нещо специално с таланта си?
Не беше много късно. В началото на 20-те си години, даже и по-рано – когато бях в колежа и участвах в джаз група. Аз много израснах. Обичам да пиша музика, да записвам в студио, обичам да съм на сцената. Всъщност осъзнах силата на таланта си по реакцията на хората, когато издадох първия си албум. На концертите ми публиката крещеше и танцуваше. Тогава осъзнах, че имам способността да докосвам хората чрез моята музика. Всичко това отне известно време. Беше процес, в който правиш нещата и осъзнаваш силата на дарбата си.
Албумът On How Life Is Ви дава много силно начало. Той представлява чудесен микс от музиката на миналото и музиката на бъдещето – блус, джаз и тази R&B музика, вдъхновена от уличната култура. В същото време в песните Ви от диска On How Life Is много приятелски и свободно обсъждате важни аспекти от живота ни. Какво означава за Вас успехът на този албум?
Успехът му беше изненада, защото ние просто направихме албума и не сме очаквали нищо, а пък той доведе до договор, турне, имах възможност за първи път в живота си да видя света. За първи път имах пари. Никога преди това в живота си не съм имала много пари. Всичко беше една голяма изненада, беше неочаквано. Аз бях много шокирана, когато I Try стана толкова известна песен, не съм си мислела, че може да стане хит. Преди този успех имах участия по клубове, правех музика за удоволствие, така че бях много изненадана от успеха, а след всичко това трябва да се научиш да се грижиш за този успех. След това просто трябва да бъдеш много внимателен.
Всеки е чувал Вашият голям хит I Try. Бихте ли ни припомнили историята около създаването на тази песен?
По това време бях омъжена и това беше песен за взаимоотношенията със съпруга ми, вече моят бивш съпруг. Спомням си, че я написах и реших да му я изпея, а той гледаше баскетбол по телевизията. Попитах го дали му харесва, а той ми каза: „Да, става.“ и продължи да следи играта. Не ми обърна особено внимание. Това ме натъжи, така че, когато целият свят хареса I Try, аз бях шокирана, изобщо не очаквах това от моята песен.
Песента наистина е много красива. Сега искам да ви попитам за Вашите музикални влияния. Може би ще ни разкажете и за джазовите си влияния.
Моята първа група беше джаз група. Слушам джаз откакто се помня. Много обичам Франк Синатра – знам всяка една негова песен. Голям почитател съм на Били Холидей, Дюк Елингтън, Луис Армстронг, но също така обичам Steely Dan, модерния джаз, харесвам братята Марсалис – те правят чудесни албуми. Има толкова много хубава музика – Нанси Уилсън. Кой друг? Нанси Уилсън е голямо влияние за мен. Харесвам Майкъл Франкс – не знам дали прави нещо напоследък, но преди много го слушах. Има толкова много музика, за която не мога да се сетя сега, но истината е, че се занимавах с джаз преди всичко останало.
Точно преди да дойдете в България Вие ще изнесете концерт в Лондон заедно с Дейвид Мъри биг бенд. Може ли да очакваме от Вас завръщане към джаз музиката с издаването на джазов албум?
Да, надявам се. Всъщност ние направихме един запис, който е включен в албума ми Covered от преди няколко месеца. Дейвид е страхотен артист, иска да бъда част от групата му. Обичам биг бенд формациите, харесва ми колко са шумни, харесва ми как брас секцията нажежава атмосферата, обичам всичко това. Дейвид е музикант на друго ниво. На нашите съвместни концерти идва различна публика – едно хубаво отклонение от това, което правя обикновено. Наистина ми харесва. Бих искала да правим повече неща зедно.
Как би звучал Вашият мечтан албум, ако не са замесени пари и класации, а само чистата любов към музиката?
Аз имам осъществени много албуми, за които съм мечтала. Искам да направя поп и джаз албум. Сега в момента работя върху един много суров албум с оригинален материал и дръм енд бейс звучене. Много от песните в албумите ми носят духа на този саунд, в който се смесват бас барабани и малко кийборди, така че съм развълнувана от работата си върху проекта. Издадох албум с кавърверсии – нещо, което винаги съм искала да направя, записах римейк на Talking Book на Стиви Уондър. Има много неща, които искам да направя, но един ден искам да запиша джаз албум с биг бенд. Не знам кога ще стане, но определено искам да го направя.
Каква част от творческия процес заемат очакванията от страна на звукозаписната компания, публиката и пазарното търсене?
Аз не отдавам особено голямо значение на тези неща, защото вярвам, че трябва да бъдеш верен на себе си, да правиш нещата, в които вярваш, нещата, които искаш да направиш. Ако нещо не стане, както трябва, бързо го преодолявам. Аз съм късметлийка, защото правя музиката, която искам. Понякога е популярна, понякога – не, но да се опитваш да поласкаеш определена група от хора, не може да ми донесе нищо специално, така че не ми допада да го правя.
Откъде идват сладката мелодичност и красивата хармония във Вашите песни?
Те са чудесен израз на това, което чувствам в момента. Много общо с това има и енергията в студиото – докъде съм достигнала в музикално отношение, през какви емоции преминавам. Всичко това се случва автоматично, спонтанно. Всъщност не знам. Всичко зависи от атмосферата и енергията.
Може би един последен въпрос. Каква е цената да бъдеш Мейси Грей в съвременната музика?
Аз не се интересувам много от това, а и не искам. Голям почитател съм на Бионсе и Риана, но не искам да съм на тяхно място. Наслаждавам се на музиката и на това да правя шоу. Просто правя това, което познавам, което правя най-добре, което ми се струва най-чисто и ми подхожда. Понякога хората го харесват, понякога – не. Но няма проблем. Има разлика между това да се опитваш да бъдеш комерсиален и в това да бъдеш мейнстрийм. Това е различно предизвикателство, различна перспектива. Мисля, че на много хора им се получава добре, но аз предпочитам да правя нещата, както ми хрумват и както ги чувствам.
Още един, наистина последен въпрос. Един приятел ми каза, че сте били на арт изложението в Базел по-рано тази година. Интересувате ли се от съвременно изкуство?
О, да. Цялата ми къща е пълна със съвременно изкуство. Моята дъщеря всъщност, тя е на 17 год., посещава арт училище в Ню Йорк. Да, аз съм голям почитател на съвременното изкуство. Обичам изкуството.
