Мариза Мончи: Пред всеки от нас стои духовното предизвикателство да сме щастливи и да се  радваме на живота

Мариза Мончи: Пред всеки от нас стои духовното предизвикателство да сме щастливи и да се радваме на живота

„С музиката си говоря за ценности, които мисля, че са ни много нужни – доброта, любов, уважение към другите,“ казва в интервю за Джаз ФМ радио най-успешната бразилска певица Мариза Мончи. Повече от две десетилетия музиката й е символ на Бразилия и носи духа на свободата и любовта по света. През 2011 г. Мариза Мончи издаде новия си албум „O Que Voce Quer Saber de Verdade“ (EMI/„Анимато мюзик“) за осъзнаването на желанията и тяхното сбъдване. Светослав Николов разговаря с Мариза Мончи за смелостта в музиката, за лидерството, за общуването с публиката и споделянето на идеи. Интервюто можете да чуете тук.

Какво означава да си смел, необичаен и изненадващ в музиката? Тези качества бележат Вашата успешна кариера.
Опитвам се да изразя истинските и дълбоки чувства и да се свържа със сърцето и със зова на душата си. Постигнала това, да общувам с хората чрез музиката. В основата е вслушването в копнежите на душата ми, които се опитвам да изразя с музика. Тя е посредник в общуването ми с публиката. Когато създавам музика, идваща отвътре в мен, пея за много хора, за общи чувства. Всички ние сме на една планета в една епоха. Дори да живея в Бразилия, която е толкова далеч от България, много от чувствата, които изпитвам, се споделят от хората по цялата земя. Така че всичко е въпрос на вслушване в сърцето.

Когато общувате със слушателите, кое е най-важното, което искате да споделите с тях?
В последния ми албум са вложени идеи за свободата, за осъзнаването на желанията и тяхното сбъдване. Той посочва, че трябва да открием важното за нас и да го следваме. Всеки сам трябва да направи това. Важното за мен е това, което мен ме прави щастлива. Друг в друго открива щастието. Пред всеки от нас стои духовното предизвикателство да сме щастливи и да се  радваме на живота. Текстовете на много песни от албума са за това духовно търсене. Този вътрешен диалог е размисъл за времето, за зрелостта, за това как да се наслаждаваме по-пълно на живота. Този албум е светъл, слънчев и искрящ. За хората ще е от полза да чуят моите мисли. Записах песните в период от живота си, когато не пътувах много, тъй като родих второто си дете – момиченце. В продължение на три години основно бях вкъщи. Размишлявах и се опитвах да се свържа със себе си, без да съм под натиска на времето, в моето собствено темпо. Много е важно и помага в израстването, в дефинирането лично за себе си на темпото на живот, на желанията, на усещането за свобода – важните в живота ценности. Също така, живеем в свят, изпълнен с информация от много различни източници, затова албумът е и размисъл върху това как да избереш какво наистина искаш да слушаш, какво наистина е важно за теб. През цялото време сме бомбардирани от информация, която няма никаква важност за нас. Затова е хубаво да имаме моменти на тишина, в които да чуем себе си, да сме свободни да изберем наистина важното за нас. За това ни е нужна тишина.

Изглежда в момента силно се нуждаем от лидери. Вие сте такъв с Вашата музика. Как носите отговорността на твореца?
С музиката си говоря за ценности, които мисля, че са ни много нужни – доброта, любов, уважение към другите. Правя го не само с песните си, но и в позицията си на творец. Да уважавам музиката, да уважавам себе си като артист – старателно се грижа за песните, за имиджа си. Още от самото начало на творческия си път поставих в основата на своята музика женското начало. Тя изявява едно от най-силните качества на жената – грижата. На нашата земя жените носят на плещите си отговорността да са грижовни. Те са по-способни на това от мъжете. Ние се грижим за семейството. Този наш талант, това наше призвание, са много важни за планетата ни сега. Не много на брой жени носят оръжие, хвърлят бомби и мислят за война. Затова лидерството на планетата трябва да бъде справедливо поделено между мъжете и жените. Хубаво е да имаш глас и да можеш да изразиш женското начало.

Часове наред съм слушал Вашите песни и в тях усещам толкова сила! Те са  лирични, вълнуващи, непосредствени – и много силни. На Вас какво Ви дава сили?
Обикновените естествени неща, общуването, музиката, добрите чувства, вятъра, който изпълва платната в твоята посока, хубавите намерения. Мисля, че всички те помагат. Когато присъстват в музиката, хората могат да ги почувстват.

Съществена част от музиката е наследството, на което сте продължител. Какви са традициите, залегнали във Вашата музика, и какъв е добавеният личен елемент?
Традицията е самата бразилска музика – свръхсилна, свръхмогъща. Тя е важно средство за себеизразяване в изкуството, което разкрива духа на Бразилия не само в рамките на страната, но и пред целия свят.  Тя представя страната ми по много силен начин. Това не е нещо ново; датира още от началото на 20 век. Много творци преди мен са извървели този път. Бразилската музика е много силна и продуктивна, подхранвана от любовта към нея на хората тук. Моето творчество е в традициите на бразилската музика и в традициите на жените-изпълнителки. Аз съм от поколението жени, които започнаха да композират. Традицията ни не позволяваше на жените да създават песни, а само да ги изпълняват. Сега много бразилки пишат собствените си песни, което дава възможност за изразяване на женските чувства чрез музика. Има и нещо друго, важно за моето поколение. Бразилия е млада държава. Като бях малка, тя бе толкова откъсната от света, а сега поддържа активни връзки, мощна е, в много добро икономическо състояние, когато Съединените американски щати и Европа са в криза. В Бразилия е точно обратното – за нея времената са добри, тя се развива. Аз съм част от тази Бразилия, която все по-активно присъства в света, а културният й обмен става все по-интензивен. В известен смисъл вече 20 години работя за това името на страната ми да се чува по-силно и по-често в целия свят. Това става не само с разпространението на бразилската музика, но и с проникването на други култури. Бразилия става все по-важна част от световния шоубизнес, а това прави по-лесно творческото общуване с чужди артисти. Това е много хубаво. Бразилската музика винаги е имала притегателна сила за артисти от целия свят. Затова е чудесно, че имаме възможността да обменяме идеи, да си сътрудничим с артисти от други култури. Аз съм част от поколение, което може интензивно да прави това.

По-рано в нашия разговор разказахте за ролята на жените в музиката. В същото време до вас неотлъчно са двама важни  мъже – Карлиньош Браун и Арналдо Антунеш. Бихте ли ни разказали за творческото си сътрудничество?
Съвместната ми работа с Арналдо започна през 1990 г. с втория ми албум, а с Карлиньош – през 1993 г. с третия. С тях сме партньори вече над 20 години. През 2002 г. с „Трибалистас“ – формация, която се роди от творческото ни сътрудничество – записахме песни, които издадохме под тази марка. Албумът пожъна огромен успех както в Бразилия, така и по света. След това продължихме да творим заедно. Отношенията ни са прекрасни – ние сме много добри приятели. Не само работим заедно, но и имам привилегията да бъда първият човек, който чува новите им записи. Те винаги ми пускат новите материали, по които работят. Много е хубаво, че сме в толкова близка творческа връзка. Като се обърна назад, не мога да си представя развитието си като музикант без тях. Те много ми помогнаха, от тях научих много, развиха таланта ми да композирам. Двамата са много различни и така винаги се допълваме. В новия ми албум има 5 – 6 песни, създадени от нас тримата или в тандем между мен и Арналдо, мен и Карлиньош. Толкова е хубаво, че са до мен! Те са ми отличен ориентир. Обичам да си говорим. Мисля, че и за тях е същото. Много сме си важни един на друг.

В кариерата си сте се докосвали до много различни стилове, включително джаза. Какво е той за Вас?
Бразилия е огромна страна и в нея са се родили безброй оригинални музикални стилове. Получава се много естествено – и това е водеща концепция в бразилската култура – сливането на стиловете. В това примесване са създадени много оригинални песни и стилове, като боса новата – съчетание от джаз и самба, възникнало тук през 50-те години на миналия век. В джаза ми харесват не само фантастичните качества на музикантите, но и качеството на диалога, импровизацията, способността да говориш чрез музика. Музиката е език и е много хубаво да чуеш музиканти, които общуват чрез своите инструменти, без думи. Джазът има в природата си това взаимодействие и то е толкова хубаво!

Какви са американските и европейските отражения върху Вашата музика?
Моето поколение, не само в Бразилия, а навсякъде, израсна с поп музиката, която бе превзела света – Боб Марли, Майкъл Джексън, Мадона, „Ролинг стоунс“, „Бийтълс“. Те бяха световни феномени и се отпечатаха върху музиката в глобален мащаб. Англо-американският поп, който бе завладял света, се отрази и върху моята музика. Освен това, когато бях на 18 г., една година живях в Италия и така бях изложена на влиянието на много европейска музика – най-вече италианска, но също така испанска, португалска, френска. Винаги много съм се интересувала от африканска, кубинска и латино музика. Слушала съм мелодии от целия свят. Мисля, че попиваме от всичко. Това не е рационален процес, а нещо, което живее вътре в нас  – и в дадени моменти то се проявява по естествен път, без да го осъзнаваме дори. Подобно е влиянието и на всички бразилски традиционни стилове, както и на новите, които постоянно възникват.

Каква е Вашата житейска мъдрост?
Моята житейска мъдрост е да съм отворена към чувствата си, да съм вярна и честна към себе си. Не е лесно, но е възможно. Истината не съществува в качествено измерение, а във всеки един от нас. Опитвам се да се вслушвам в моята истина – така мога да живея по-добре – да следвам усещанията си, вътрешния си глас, сърцето си. Те са ни единствените водачи. Това, което е добро за много хора, не задължително е добро за нас. Пред всички ни стои задачата да следваме усещанията си. Така се разкрива пътят ни в живота и към щастието.