Преди няколко дни Маргарита Борисова и Явор Ганчев от „Дюкян меломан“ и „Джаз плюс“ гостуваха в студиото на Jazz FM за един задълбочен разговор, свързан с любимата ни музика. Поводът беше 27 години от появата на „Дюкян меломан“ на ул. „Шести септември“ в София. Срещата ни отбеляза както този празник, така и всичко, с което Марги и Явор се занимават през годините с толкова много отдаденост, познание, грижа и професионализъм. „Нашата мисия е да правим хората щастливи, да доставяме тяхната любима музика, да им предлагаме нова музика. Наистина онова, което ни прави доволни и щастливи в края на деня, е, когато някой е излязъл от „Дюкян меломан“ с усмивка на уста.“ – казва Маргарита Борисова по Jazz FM. Цялото интервю, направено от Таня Иванова с двамата събеседници, може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу да прочетете акценти от споделеното в ефир.
За първите си стъпки в музикалния бизнес
Маргарита Борисова: „При нас нещата се случиха по естествен начин в бурните 90 г., когато всичко беше възможно и ние като студенти в Историческия факултет на университета се срещнахме с Явор. До ден днешен помня, че първото нещо, за което говорихме, беше музика и си разменяхме касетки по това време. И така се започна. Искам да кажа, че съвсем естествено дойде идеята да предлагаме музика. Дойде спонтанно по време на една Коледа през 1993 г., когато направихме първия си щанд в зала „Универсиада“ и впоследствие събрахме пак по естествен начин различни хора. Това бяха Досю Амуджев, Нели Ковачка и Руми Илчева, с които започнахме да работим в началото на „Дюкян меломан“ и с някои от тях все още сме заедно.
Явор Ганчев: „Ние сме от това поколение, което хвана голяма част от 80-те и началото на 90-те г. Дори и след отварянето на Запад музиката имаше огромно допълнително значение не просто като форма на изкуство, а като лична декларация, като идентичност, към която принадлежиш и политически, и културно. И естествено поради това и хората се събираха по подобен признак. Донякъде и до днес е така, въпреки че не е толкова засилено, както беше тогава в края на комунизма и в първите години след падането на режима. Така че по естествен начин ние превърнахме това, което беше важно за всички нас, в бизнес. Не знам дали някой си представя, че на тази възраст, на крехките двадесет и малко години сме седнали една вечер на масата и сме си казали: „Сега дай да видим какъв бизнес ще направим“. Нещата не стават така, особено когато си толкова млад. Ние просто имахме невероятен късмет да започнем в най-свободното и до ден днешен за правене на бизнес десетилетие в България през 90-те г. с всичките му плюсове и минуси.“
Явор Ганчев и Маргарита Борисова заедно с водещата Таня Иванова в студиото на Jazz FM
За нарастващия интерес към джаз музиката в България през последните години
Явор Ганчев: „За нас няма особено учудване за високия интерес към джаза, доколкото България с всичките си регионални особености все пак е част от европейската цивилизация, от западната цивилизация. А джазът е нещо, което е дете на модерното развитие на европейската култура, на съчетаването на различни източници в една нова интерпретация на непрекъснато възраждане, прераждане и раждане на нови форми и ново изкуство от това, което е било преди. Джазът като нещо обратно на възпроизвеждането по един и същи начин на една традиция, като обратното на това движение е много характерно западно явление и ние в България сме част от този Запад, от Европа. Нормално е също и публиката, която се чувства в едно тяло със световната публика, към която принадлежи, да има същия тип чувствителност към тази музика. Затова за нас популярността на тази музикална форма не е никак изненадваща, особено когато успеем да преодолеем много тясното разбиране за джаза като консервиране на суинга и бибопа на САЩ от средата на 20 век и прегърнем широката дефиниция на джаза като реинтерпретиране на всякакви музикални източници.“
Маргарита Борисова: „Освен това, което каза Явор, бих добавила, че в тези години след 1989 г. трябваше да се мине през едно натрупване, едно израстване и на публиката, и на всички онези, които работят в областта на джаза в България. Така че тук включвам абсолютно всички - и медиите, и ние като дюкян “Меломан”, и образователната система и т.н. Така че трябваше да се мине през този период на натрупване, за да се стигне до разбирането в широта на джаза като метастил. Аз си спомням през 90-те г. колко много хора казваха: „Аз не слушам джаз.“, именно защото човекът не е влязъл през правилната врата, за да чуе тази музика.“
За състоянието на джаза днес и трябва ли да се притесняваме за развитието на жанра
Явор Ганчев: „Джазът е свобода. Ако има свобода, има джаз и ако има джаз, той е израз преди всичко на свобода в изкуството. Така че ние за джаза няма нужда да се тревожим. Но в по-широкия контекст на свободата, ако трябва да сме разтревожени за нещо, е за това да пазим свободата във всеки аспект на живота, който живеем. Политическата свобода, икономическата свобода, свободата на словото и в рамките на тези свободи влиза и свободата на изкуството и свободата на джаза. Да правиш нещо, което изразява в най-голяма пълнота разнообразието на всички творци - това е джазът. Ако няма свобода наоколо, няма да има свобода и в джаза. Така че трябва да се притесняваме за свободата генерално. Ако имаме осигурена свобода като цяло, джазът си е много добре в тази среда.“
Маргарита Борисова: „И аз смятам, че няма смисъл да се притесняваме за джаза, тъй като пред нас са толкова чудесни изпълнители, които ежедневно ни даряват с прекрасна музика. Джазът цъфти във всички свои форми, постоянно се реинтерпретират и се създават нови албуми с нов поглед към тази музика. В този коктейл, в който влизат всички музикални стилове от целия свят, постоянно ври и кипи.“
