Музиката вдъхновява Максим Венгеров и самият поглед към партитурата го изпълва с чувства, разучаването на една творба е прилив на енергия, има толкова много ангажименти преди да излезеш на сцената, което е най-голямата привилегия на всеки артист. Търсен преподавател, който изповядва философията на споделяне на любовта, страстта и знанието за музиката, като казва, че това го предпазва от негативите на затъване в рутината. В изолацията на пандемията той стартира иновативна платформа за обучение, която демократизира образованието.
Забележителният Максим Венгеров идва за трети концерт в България на 11 февруари от 19 ч. в зала „България“. Със софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров той ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър № 1 в ла минор, оп.77 от Шостакович, който определя като едно от най-великите произведения в цялата музика на XX в. и като един от най-великите концерти за цигулка и оркестър на всички времена. В програмата на концерта е и друго произведение на руския композитор – Камерна симфония в до минор, оп. 110а. Джаз ФМ е медиен партньор.
В музикалната вечер на 11 февруари ще чуем две произведения на Шостакович. Какво е специално за Вас в първия му цигулков концерт, който ще изпълните?
Това е може би едно от най-великите произведения не само в цигулковия репертоар, но и в цялата музика на XX век. Особено неговата „Пасакалия“, която е абсолютен шедьовър. За мен бе чест да разуча произведението с един от учениците на Шостакович – маестро Мстислав Ростропович. С него направих първия си запис на тази творба, когато бях на 18 години, а той дирижираше Лондонския симфоничен оркестър. В процеса на подготовка узнах толкова много неща от Слава и също така за неговите отношения с гения Шостакович. За мен бе привилегия да се уча от този голям майстор и да опозная композитора чрез него. Имах щастието и да дирижирам произведението в изпълнение на Уве Янсон и други прекрасни цигулари. Така че го познавам в цялост и в дълбочина и като оркестрова партитура.
Първата част е забележително отражение на вътрешния мир на Шостакович. Тя е медитативна, насочена към душата. Втората част е танц върху гробовете – много саркастична, едно от най-великите скерца на XX в., особено „Пасакалия“, за която говорих по-рано. Изумителна е много дългата каденца, която грабва и задържа вниманието на слушателя… Тя е като маратон за цигуларя. Натрупва огромна енергия и изисква толкова много ресурси от солиста. На финала изригва като вулкан. Тя е трудна за солиста не само в свиренето, но и във взаимодействието с оркестъра. Концертът е написан за два инструмента – все едно оркестърът свири симфония, но в нея е втъкано най-великото цигулково соло. Творбата е еднакво голямо предизвикателство и за солиста, и за диригента. Изпълнението ми е различно спрямо диригента и оркестъра. Солистът много зависи от състава, с който музицира в конкретния момент, за да постигне единение с него.
Тази творба изисква цигуларят да притежава специален набор от средства. Ако си свикнал да свириш великите цигулкови концерти, написани във времето преди Шостакович, уменията ти не са достатъчни, за да изпълниш тази творба. Технически и емоционално трябва да владееш свиренето с дясна ръка, тъй като каденцата не ти дава не просто секунда, а и миг да спреш, продължава и продължава, затова така вълнува публиката. Когато е писал творбата, Шостакович изобщо не е мислил, че солистът ще е останал без дъх на края на каденцата и е написал много изискващ финал, отново за дясната ръка. Благодарение на Давид Ойстрах, който помолил автора да вкара още 8 такта между каденцата и финала, цигуларят има 15 секунди да спре за миг и да събере сили за финала. Физически произведението е като тежък маратон, в музикално отношение е предизвикателство, а за публиката е невероятно привлекателно. Бих казал, че това е един от най-великите концерти за цигулка и оркестър на всички времена. Неговите хоризонти са отвъд епохата, в която е написан, и ще се изпълнява още много векове. Той се превърна в класика.
Това ще е третото Ви гостуване в България. Първия път свирихте с Оркестъра на Класик ФМ, а след това – със Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров. Как бихте описали връзката си с българските музиканти и с нашата публика?
Обичам да свиря с маестро Найден Тодоров! Прекрасен диригент, изключителен музикант и страхотен човек! От последния път, когато свирихме концерта на Брамс в София, ми останаха толкова топли спомени от времето на сцената и след това. След концерта дълго разговаряхме така приятно за музиката и за живота. Маестро Найден Тодоров ми разказа за великия българския композитор Владигеров. Вдъхнови ме да науча неговия цигулков концерт. Много искам един ден да го направя! Знам, че в България маестро Тодоров е много голямо име, виждам колко много го обичат музикантите и оркестрите, но и по света той е много известен.
Вие възхищавате с Вашата музика. Какво Вас Ви възхищава в музиката?
Самата музика. Тя ме вдъхновява. Разучаването на една творба – цигулкова соната или концерт – е прилив на енергия. Направо е смайващо! Когато като диригент си водя бележки по партитурите, много често това се случва след дълъг и напрегнат ден, изпълнен със задачи. Прибирам се вкъщи, вземам материалите – вълнуващо произведение на Шостакович или пък на Бетовен, поглеждам партитурата и тя ме изпълва с чувства. Интересно ми е да уча музика като диригент, защото в този случай не „говоря“ с моя инструмент, а чувам музиката в главата си. Поглеждам партитурата и музиката зазвучава. Възхитително е! Така музиката ме вдъхновява. Какво по-хубаво от това да разучиш нова творба, след това да излезеш пред оркестъра и да дирижираш. Още вдъхновение идва и след това, когато виждам как музикантите свирят. Преподаването е голяма част от моята дейност като музикант и от живота ми. За мен винаги е било важно да споделям с младите музиканти своите знания за музиката. Още от дете никога не съм искал да запазя наученото за себе си, винаги съм се стремил да го предам на другите. Тази философия на споделяне на любовта, страстта и знанието за музиката винаги е била мое вдъхновение и това ме е предпазвало от негативите на затъване в рутината.
Професията на музиканта е изключително тежка в сравнение с много други. В нея има толкова много пластове. Преди да излезете на сцената и да свирите чудесно, трябва непрекъснато да поддържате техниката си, да се грижите за своето тяло, да правите упражнения, да държите съзнанието си чисто… Толкова много неща! Познавам много музиканти, които, за съжаление са изгубили своето вдъхновение за музиката, тъй като тя изисква от теб да си много силен и е огромно предизвикателство. Тя е наистина огромно предизвикателство преди да излезеш на сцената. Единственото хубаво на тази професия е свободата, която ти дава, иначе тя е много тежка, най-трудната. Но когато накрая излезеш на сцената, береш плодовете на труда си. Всичко ти се изплаща. И тогава започваш да обичаш своето занимание и да цениш целия вложен до момента труд. И нещо повече – заниманието с музика е не просто да се подготвиш да свириш добре, има още толкова много ежедневни ангажименти. Трябва да организираш целия си бизнес, да говориш не само с музиканти, но и с мениджъри, да изпълниш милион задачи от календара си, за да е всичко както трябва. Така че преди да взема в ръка цигулката или партитурата, трябва да съм направил така, че на душата ми да е леко, а това означава да съм свършил цялата работа по организацията. Това занимание отнема часове наред всеки ден. Много съм организиран. Има толкова много работа да се свърши преди да излезеш като артист на сцената. И всичко това си заслужава, защото заставаш пред хората и свириш за тях.
Такова е отношението Ви и към преподавателската дейност. За него говори създадената от Вас специална платформа за онлайн обучение, която стартирахте в трудните времена на ограничения от пандемията. Разкажете ни за визията, с която започнахте този проект, и за целите, които си поставяте с него.
Благодаря за въпроса! Няма да повярвате, че досега нямах собствен сайт. Никога не съм мислел, че имам нужда от такъв, за да се рекламирам, тъй като хората имат начин да научават за концертите ми. Не бях се замислял специално, че е важно да си създам сайт – мой онлайн дом, както бих го описал. Но по време на пандемията си спомням как през март бях тръгнал към летището на път за Хамбург, за да изнеса рецитал там. Същата вечер дъщеря ми имаше концерт с младежки симфоничен оркестър. Тя свири на пиано и тогава бе само на осем години. Направо отидох в концертната зала с багажа си. И по време на събитието ми изпратиха съобщение, че заради пандемията моят рецитал се отменя. Така че останах в Санкт Петербург и така прекарах следващите четири месеца в Русия.
Замислих се какво да направя – нямах концерти, а много колеги направо останаха без добрата си работа. Така че повечето от нас изгубиха не само възможността да се изразяват с музика, да бъдат на сцената, да свирят за хората, но също, да бъдем реалисти, мнозина изгубиха източника си на доход. Трябваше да се предприемат някакви действия. И реших да създам собствен сайт и да започна да преподавам онлайн, за да помагам на младите хора и да ги вдъхновявам – тези, които обичат да създават музика, които искат да продължат да я изучават. Попитах моя технически екип дали не можем да заснемаме майсторски класове. Те отговориха: „Да, разбира се. Сега не е възможно, но когато пандемията свърши, ще ги заснемем у вас. Учениците ще идват у дома Ви.“ Но това означаваше да чакам една година или дори година и половина, докато всички не се ваксинират. Отговорих: „Не. Трябва да намерим друг начини да остана свързан и да продължа да работя с ученици независимо в коя точка на света са те.“
Разгледахме всички налични платформи по онова време и не намерихме нито една, която да е подходяща за онлайн обучение. Тези, които даваха добри възможности за картината, бяха с компромисен звук. Така че поръчах на екипа да компилират елементи от различни платформи в една, която специално ние да разработим. А предизвикателството бе свързано не само с картината и звука, но също и с това, че екип не може да дойде у дома да ме снима. Така че трябваше камерите да могат да се управляват дистанционно. Отговориха ми, че това е невъзможно. Попитах ги не са ли виждали полицейските и другите охранителни камери, които се насочват от разстояние. Отговориха положително. „Ето, те се управляват дистанционно.“ – изтъкнах аз. А те не вярваха, че е възможно: „Да, но централата е разположена в същата сграда, а ние сме толкова далеч от Вас. Как да направим това?!“
Разсъждавайки логично, им казах, че след като имам безжичен интернет у дома, значи е възможно да се намери начин те да управляват камерите от разстояние. Поръчах им да намерят такива устройства. Те успяха и само след седмица ги бяхме поръчали и започнахме тестовете. Ето че след почти половин година на подготовка имаме първи резултати. Пуснахме моя сайт maximvengerov.com и сега преподавам успешно от разстояние с великолепно техническо качество в Кралския колеж по музика, в който съм гостуващ професор по цигулка, както и в университета „Моцартеум“ в Залцбург. Това са нашите институционални партньори към момента. Но има и други, които очакват да започнем да работим заедно. Така че сега съм в Монте Карло, където си направих студио, и се свързвам с институционални партньори по целия свят.
Също така създадохме инициативата за лотариен билет, в която може да се включи всеки, независимо от социалното си положение и от нивото на умение за свирене на цигулка, виола или на камерна музика. Така, където и да се намира по света, спечелилият може да се свърже с мен и да получи безплатен урок. Той се излъчва на живо или на запис в събота, а двете ми занимания с институционалните партньори са в сряда.
Имахме премиерен концерт за платформата с моя пианист Рустем Сайткулов. Той свиреше от Париж, а аз – от Монте Карло. На хиляда километра разстояние един от друг ние представяхме соната на Щраус в изпълнение, което се излъчваше на живо по интернет. Екипът ми е в Санкт Петербург. Те управляват камерите и звука от Русия, за да излъчваме към аудитория по целия свят. Имахме толкова много зрители онлайн – от Китай и Италия, от вашата прекрасна страна, от Русия, Северна и Южна Америка, от цяла Европа и Австралия. Имаше дори зрители от Иран, от Дубай. В какви вълнуващи времена живеем, когато можем да срещнем всеки с класическата музика!
Моите мечти са с хоризонт отвъд отминаването на пандемията от COVID-19. Благодарение на новите технологии можеш да достигнеш като музикант и преподавател до всяка точка на света. Така обучението и изкуството стават достъпни. Това е демократизиране на образованието. Такава е моята идея за сайта ми. Но искам също така и да разширя пазарите, като създам устойчив финансов модул за музиканти, така че те да намират повече работа и да получат още възможности да се изразяват.
Какво внася класическата музика във Вашия живот и с какво на всеки може да бъде полезна в който и да е момент?
Имам много доказателства, че класическата музика, но и не само тя – всяка добра написана музика – може да докосне хората и да ги вдъхнови. Съвсем наскоро, когато обявихме инициативата за лотарийния билет, спечели момче на 12 години – Леандър от Монреал. Той бе претърпял 10-часова операция за отстраняване на тумор от мозъка. Като част от рехабилитацията той свири на цигулка. Това му помага да се възстанови. Бе направо невероятно да видиш неговото вдъхновение и да чуеш насърчителните му думи за музиката и за това, което тя му дава лично на него. Да преподаваш на такъв човек ти дава такава сила! Толкова много научих от него! Той ме окуражи да продължа напред с усещането, че постигам нещо ценно, че правя правилното нещо, че музиката винаги ще бъде с нас.
Ето и още едно доказателство. Когато пандемията започна, изнесох онлайн концерт от дома, който се излъчваше в YouTube и имахме четвърт милион зрители. Всичко това е дълбоко вълнуващо – и за нас, музикантите, които свирим, и за публиката, която ни гледа. Имаше толкова мили, прекрасни коментари! Явно музиката лекува, дава сила, отваря перспектива. А за мен е непресъхващ извор на вдъхновение.
Миналата година трябваше да отпразнувате 40 години на сцената. Празничният концерт бе пренасрочен за тази година. За тези 40 години на сцената ни дадохте толкова много, какво ви дадоха те на Вас?
Звучи невероятно, но първия си концерт изнесох на 5-годишна възраст. Така че след 40 години на сцената се моля на Бог да имам още 40. Много искам! Да излезе на сцената е най-голямата привилегия за всеки артист. Да е там, да има възможност да сподели чувствата си с хората, да ги срещне с емоционалния свят на композитора, да даде живот на партитурата… Когато тя е на хартия, не е жива, просто е една книга. Но когато изпълнителят я вземе в ръце и засвири, тя придобива най-висша ценност. Тя въздейства върху емоциите на слушателите, пренася ги в различни епохи, когато например засвирим музиката на Моцарт и на Бах. А когато изпълняваме Шостакович, музиката дава сила. Винаги съм смятал, че музиката има по-голям потенциал от този, който ни е известен на нас. А сега, във времената, през които преминаваме, великата музика, като класическата, става още по-ценна за цялото общество. Ще дойдат нови публики, млади публики, благодарение на интернет и на новите възможности, които технологиите ни дават.
На снимките: Максим Венгеров свири със Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров на Европейския музикален фестивал през 2018 г. в Зала 1 на НДК. Автор: Иво Чупетловски
