Лиса Стенсфийлд вярва в силата на музиката да слее слушателя с неговите емоции – да го отведе към осъзнаването и изразяването им. „Когато пиша, повече от всичко друго описвам чувства”, казва британската изпълнителка в интервю за Джаз ФМ. Самата тя вече 34 г. ни отвежда в свят на красота, хармония и танц със своите песни и с добротата в гласа си. Музиката за нея е спонтанност – тя никога не планира предварително, а на песените непринудено дава това, от което смята, че те имат нужда. В идеалния миг си представя да спрем и да погледнем хората около себе си, а света вярва, че можем да направим по-добър, ако спрем да допускаме мерзавци да се докопват до властта. Ходът на времето не тревожи Лиса Стенсфийлд, напротив – според нея той ни дава стимул да се развиваме: „Времето върви напред – и ние трябва да вървим напред с него”, казва певицата в интервюто за Джаз ФМ, което даде два дни преди рождения си ден на 11 април. Разговора на Таня Иванова и Светослав Николов със звездата, чийто първи концерт в България е на 1 юни в Зала 1 на НДК, можете да чуете от бутона „Аудио” върху снимката към публикацията, а също и да прочетете по-долу. Интервюто в оригинал е публикувано тук на англоезичната версия на сайта ни.
С.Н.: Вашата музика ни обещава красив свят, в който, следвайки Ви, ще пристъпим. Моля, опишете ни този прекрасен пъстър свят на доброта, щастие, танц и любов, в който ни каните.
Всичко е много просто. Хората да се уважаваме, да не си причиняваме зло един на друг, да не сме лоши в отношенията си, да се отнасяме с уважение към любимите си хора и към всички около нас – така ще живеем щастливо! Не харесвам непочтените хора. Мисля, че те пилеят енергия, пропиляват живота – и за себе си, и за потърпевшите от поведението им.
С.Н.: Музиката Ви съдържа елементи на поп, соул, фънк и джаз, но в основата винаги е танцът. Защо го намирате за толкова важен?
Музиката много пряко въздейства на чувствата. Когато тя е танцувална, е в състояние да направи така, че слушателят да поиска да загърби проблемите, да се отдаде на танца. Мисля, че това е нещо чудесно! В моментите, когато човек е тъжен, се свързва с песни, които имат такова звучене – тогава може и да си поплаче. Все ще се намери някой, който да го упрекне, че си го причинява. Аз обаче смятам, че, да, това е нещо много хубаво – осъзнаваш чувствата си, изливаш ги. Добрата музика трябва да може да ти помогне да направиш това.
С.Н.: Изпълненията Ви изграждат връзка на доверие със слушателите – тя е искрена и приласкаваща. С каква мисъл за слушателите заставате пред микрофона?
Пишейки песни, разказвам истории – за случки и ситуации. Мисля за това дали песента ще помогне на хората, дали ще ги направи щастливи. Ако се получи така, значи добре съм си свършила работата. Само един човек да се усмихне като чуе албума ми – това ми е достатъчно. Но знам, че правя много хора щастливи с музиката си. (Смее се.) Един щастлив човек е достатъчен. Това означава, че се е свързал с музиката ми. Най-големият комплимент за един творец е да се почувства споделен.
С.Н.: Много характерно за Вашата музика е припяването и използването на речитативи. Как те станаха част от изкуството Ви?
Не знам. Просто го правя, ако почувствам, че песента има нужда от това; когато преценя, че мога да изразя емоция по този начин. Давам на песента това, от което тя се нуждае.
Т.И.: Как чувствате музиката и имало ли е случай песен да Ви остави без дъх?
О, да, разбира се. Когато преди време чух албума на Лорин Хил, не можах да спра до го слушам. В момента, в който той звучеше в ушите ми, се чувствах невероятно. В албума си The Miseducation of Lauryn Hill тя пее за неща, които са силно неприятни, но това няма никакво значение. Лорин Хил е наистина много талантлива. Не смятам, че е права за абсолютно всичко, което твърди в песните си, но продължавам да искам да ги слушам. Нищо, че казва неща, които не приемам. Тя е страхотна! Намирам Адел за невероятна. Също и Ейми Уайнхаус. Такава трагедия, че си отиде толкова рано! Според мен албумът й Back to Black е гениален. Гениален! Харесвам и музиката на Джон Нюман. Мисля, че в момента се създава много музика, която истински вълнува хората. Има толкова много страхотни музиканти – мога да посоча още Емели Санде – талантливи текстописци, превъзходни!
Т.И.: Кои са житейските преживявания и музикалните влияния, които Ви формираха като артист и личност?
Основно влияние е оказала музиката, която съм слушала в най-ранни години – тя постоянно изниква в съзнанието ми и възниква в моите изпълнения. Когато пиша, повече от всичко друго описвам чувства.
Т.И.: Започнахте музикалната си кариера през 1980 г., като спечелихте музикалното състезание Search for a Star. Изобилието на реалити предавания за таланти днес помага ли на музиката или измества вниманието от основното?
Във всичко, свързано с музиката, има играчи. Винаги ще бъде така, както е било и досега. Винаги е имало момчешки групи, момичешки групи, музика, за която ясно осъзнаваш, че е създадена само и само да се хареса. Така беше преди, така ще е и занапред. Винаги ще има хора, които да манипулират други хора, а винаги в позицията на губещи ще бъдат талантливите. Единственият им шанс е да бъдат достатъчно умни, за да успеят да се съхранят. Възможностите за действие обаче са съвсем ограничени. Шоубизнесът винаги ще има такава тъмна страна. Но пък всичко е в ръцете на публиката – слушателят да оцени, когато един творец е искрен и влага сърцето си в това, което прави, а не следва сляпо нареждания – какво да прави, как да се облича и какво да пее. Хората, които са на музикалната сцена, трябва ясно да си дават сметка защо са там. Ако искат всички около тях да им разпореждат, по-добре да се върнат в училище и да облекат ученическите униформи – така и така няма да изкарат никакви пари. Освен ако участниците в тези програми за таланти не искат наистина да се научат... Много малко от тях постигат успех.
С.Н.: Наш слушател се възхищава: как е възможно да сте толкова прекрасна! Той пита каква е магията, с която докосвате душите на почитателите си.
Ако знаех, щях да правя тази магия с всяка песен! (Смее се.) Щях да съм магьосница! Просто хората се свързват помежду си чрез музиката. Явно в гласа ми има нещо, което те намират за привлекателно. Не знам, наистина. Просто съм си аз. Не знам. (Смее се.)
С.Н.: Но пък ние сме подвластни на тази магия през цялото време!
Благодаря Ви!
Т.И.: Когато Робърт Куул Бел беше в София за концерт от нашия фестивал „София джаз пик“, той не пестеше комплименти за Вашия талант – записахте много хубава версия на култовата песен Too Hot за албума на „Куул енд дъ генг“ The Hits: Reloaded. Разкажете ни за за това.
Много ми беше приятно да участвам в този албум. Всичко стана толкова бързо! Просто влязох в студиото и я записах. И се чувствах много добре! Забавното при тези участия е, че после забравяш за тях. И някой като те подсети, чак се изненадваш!
С.Н.: Имате толкова много партньорства с прекрасни музиканти, като Бари Уайт и Бейбифейс – споменавам само две от многото имена. Какъв отпечатък оставиха те върху Вас?
Много е хубаво да носиш в себе си такива отпечатъци. Добре е да работиш с други толкова талантливи музиканти. Много приятно ми беше да се срещна с тези хора, като Бейбифейс, например – много е симпатичен, направо страхотен! А Бари Уайт – той е отвъд всичко, което знаеш и можеш да опишеш с думи. Невероятен човек! С него сме се срещали много пъти, защото имахме общи приятели. Запознахме се в клуб в Лос Анджелис и тогава изпяхме заедно All Around the World. Бяхме с общ приятел и тези четири – пет часа, през които бяхме заедно тази вечер, не спряхме да се смеем. Смяхме се от първата до последната минута. Прекрасен, приказен човек! Толкова е жалко, че почина! Голяма, наистина голяма загуба!
С.Н.: Да, голяма загуба.
Т.И.: Пътищата Ви с джаза постоянно се пресичат – филма Swing, новия Ви албум Seven, записаният на живо в клуб Ronnie Scott’s дивиди албум. Планирате ли вбъдеще повече да се занимавате с джаз музика?
Новият ми албум не е с акцент върху джаза – джазът е само един от ароматите в него. Песента ми с Бари Уайт беше в стилистиката на джаза. Харесвам музиката с душа. Никога не знам предварително какво ще стане. Оставям нещата сами да ми се случват. И стискам палци да ми се случват само хубави неща!
С.Н.: Винаги така и става. Разговаряме само два дни преди рождения Ви ден...
Все забравям, но ще е добре да го имам предвид.
С.Н.: Как осмисляте идеята за времето? Хората много се страхуват от това, че времето изтича. Как Вие чувствате времето?
Ходът на времето не ме безпокои. Наистина. Докато се тревожиш, че времето изтича, то тече – и никога няма да се върне. Времето върви напред – и ние трябва да вървим напред с него. Не можем да замрем на едно място – движим се.
С.Н.: Наближава концертът Ви в София. Какво ще ни представите? Опишете атмосферата, която ще създадете?
Концертът ще е посветен само и единствено на музиката. Идвам с невероятна група. Искам публиката просто да се забавлява. На мен тази музика много ми харесва, така че не стойте по седалките, слушайки любезно. Ако искате да скочите на крака, ако ви се танцува и лудува – направете го! Ако охраната ви направи забележка, ще си има работа с мен.
Т.И.: Накрая искам да се завърнем към първия Ви голям хит – All Around the World. Какво бихте искали днес да се случи по целия свят?
Бих искала, хората да спрат ей така – без никаква причина, и да се погледнат един друг. Също да направим така, че светът да не бъде управляван от пълни идиоти. Тогава той ще е едно много по-хубаво място. Не мога да проумея как тези маниаци се добират до властта. И как толкова много хора се подчиняват на това, което политиците им нареждат. Направо необяснимо! Както и да е. Спрете света, искам да сляза!
Снимка: Роб Еванс.
