Лени Вълкова е първата българска джаз певица, първа солистка на „Джаз Овчаров“ на Асен Овчаров, избрана след конкурс. Годината е 1945 г., а радостта на музикантите толкова неудържима, че те я вдигат на ръце. Така се на сцената излиза обичащото музиката момиче, което ще бъде короновано за Кралицата на джаза. Следват много концерти в София – Военния клуб, Художествения театър, бар и сладкарница „България“…, репертоарът непрекъснато се обогатява, а Асен Овчаров предлага на Йосиф Цанков да напише песни специално за тяхната солистка. Текстовете са на Надя Трендафилова – драматург от Столичния куклен театър, писател и преводач на детски книги, а записите се правят в „Симонавия“ на Симеон Петров – първият ни авиатор, световен новатор във въздухоплаването, поставил началото на професионалния звукозапис в България. На 1 септември 2018 г. се навършиха 130 години от неговото рождение, а годишнината тази седмица бе отбелязана с откриването на паметна плоча на фасадата на неговия дом на ул. „Врабча“ № 15Б и с валидирането на пощенска карта.
Асен Овчаров е основен деятел за създаването на професионалната ни джаз сцена. Той основава първия на Балканите бигбенд, както и първия Джаз клуб в София, снабдява с ноти многобройните оркестри за популярна и забавна музика. Както разказа в „Джаз истории“ Лени Вълкова – Асен Овчаров е дисциплиниран, музикантите редовно репетират, а програмата постоянно се обогатява, включително с гостуващи солисти.
Участието на Ото Либих беше фурор, защото той можеше да свири. Изпълняваше „Рапсодия в синьо“ от Гершуин и хората бяха във възторг. Васил Черняев също имаше участия с нас. Когато дойде оркестърът на Братислава с намерение да се състезава с Овчаров, се оказа, че Овчаровият оркестър е по-добър и те признаха това.
Репертоарът на „Джаз Овчаров“ е изключително богат – оригинални песни и пиеси, фантастично аранжирани от Асен Овчаров стандарти, музика от киното, а новаторът добавя джаз аранжименти на оперни арии. Солисти са Лени Вълкова и Александър Николов – Сашо Сладура.
Програмата на оркестъра е толкова натоварена, че постепенно 7 години след създаването му, през 1944 г. от него възниква нов състав – „Джазът на оптимистите“ с лидер Божидар Сакеларев.
В рекламна брошура на концертната дирекция „Скала“ от 1945 г. се казва: „Джазът е музика на бъдещето и плод на прогресивната мисъл на човека. Джазът е свързан с динамиката на днешния живот. В лицето на най-големите състави на София – „Овчаров“ и „Оптимистите“ ние виждаме утрешните джаз изпълнители от световен ранг. Налице е едно съревнование между двата добри състава. Ние предоставяме на вас да определите кои ще бъдат по-добрите.“
И макар в действителност двата състава да не се надпреварват кой е по-добър, „Джазът на оптимистите“ се различава значително от състава на Асен Овчаров.
Неговият оркестър беше академичен, докато „Оптимистите“ бяха повече шоумени. В което няма нищо лошо. Те се покриваха един друг.
„Джаз Овчаров“ и „Джазът на оптимистите“ работят паралелно, а също така се събират за съвместни концерти под ръководството на Асен Овчаров, като например за откриването на бар „Астория“ във Варна през 1946 г. На следващата година концерт на Лени Вълкова от морската столица се излъчва на живо по радиото. Думата „джаз“ все още се произнася без страх, а „Джаз Овчаров“ дори свири на приемите на Георги Димитров в зала „България“.
На приемите, които даваше Георги Димитров, той канеше „Джаз Овчаров“, съответно и мен.
След един такъв концерт на официалната вечеря Лени Вълкова е настанена между двамата високи гости – маршал Толбухин и генерал Березьов. Тя обаче копнее да е сред своя оркестър на отсрещната страна на масата.
Когато пожелах да си отида от страната на моя оркестър отсреща, казах на Алтето, че искам при тях. Той ми отвърна: „Там ще седиш! Стой при големците!“ И аз се свих, останах си там.
Лени Вълкова пее и пред Валентина Терешкова, а след това дори прескача загражденията, за да си вземе автограф от нея. Сериозната работа на оркестъра е съпътствана и от много забавни моменти.
Преди наш концерт някъде в провинцията пианистът седна на пианото, за да провери инструмента. Оказа се, че пианото отдавна не е акордирано и е ниско. Казахме на управителя, че пианото е ниско, а той отвърна: „Бъдете спокойни, ще го оправим.“ Вечерта, като отидохме на работа, заварихме пианото качено на трупчета. Пианото беше вече високо.
През 1949 г. властите разтурят „Джаз Овчаров“, а Асен Овчаров е интерниран в Тутракан, където продължава да се занимава с музика – той свири на акордеон, съпругата му – на пиано, и организират вечеринки с танци, в които се е включвал и бащата на Теодосий Спасов, разказва прочутият ни кавалджия. На тези забави е ходел и Пеньо Пенев и вдъхновен е пишел стихове на попаднали му под ръка салфетки. Асен Овчаров сформира и младежки хор, който участва в конкурси и печели награди. Но след това Асен Овчаров е въдворен в лагера в Белене, после – изпратен в затвора, а накрая е изселен в Пловдив, където и животът му завършва като преподавател по акордеон в Музикалното училище. Неговата музика продължава да живее в изпълненията на Лени Вълкова с други оркестри.
През 1958 г. Лени Вълкова е с оркестъра на Борислав Григоров в Русе.
След „Джаз Овчаров“ работих с много оркестри и диригенти. Те ме канеха на техните концерти и аз го правих с голямо удоволствие.
С Людмил Георгиев пяхме с голям успех в Будапеща...
След това с Кукудов съм пяла в Международния дом на журналистите.
Там се запознах с журналисти от цял свят.
С Развигор Попов гостува в Хисаря… Историята на това приключение ще прочетете по-долу.
Тя частва в Новогодишни програми…
Пее във Виена….
... В Белград и на много други места.
В София гласът й звучи в бар „Астория“…
А също и в Летния театър, където през 1955 г. диригентът Христо Вучков претворява „Трите Ле-та“ от програмите на Асен Овчаров – Лени, Люси Найденова, Леа Иванова, замествайки Люси с току-що появилата се на сцената Лиана Антонова, която допълва разказа на Лени.
„Трите Ле-та“, не че сме пели заедно като трио, но бе интересно заради една неволна печатна грешка „Три телета“. Първа – Лени Вълкова, втора – Леа Иванова, трета – Лиана Антова“.
В поредицата от концерти на Христо Вучков в Летния театър участват още Анжело Симеонов, Атанас Атанасов, конферансиета са Аврам Пинкас и Коста Цонев. А паралелно в кино-театрите Георги Димитров и Димитър Благоев и в Културния дом на МВР се провеждат матинета с участието на Лени Вълкова и още – Мария Суботина, Лео Конфорти, Георги Раданов.
В Литературен клуб „Перото“ са колеги на Лени и музиканти, които й се възхищават. В така наречената от Лени „Вечер на целувките“, Лиана Антонова разказва още…
Аз имам само един спомен от Лени, не познавам оркестъра на Асен Овчаров. Не познавах Лени, когато излязох на сцената с Леа Иванова и със Симфоничния радиооркестър на Емил Георгиев. Вече беше минал концертът ми в зала „България“, няма още 18 години, почти бях умряла от страх. Имах участия с Леа и с други. И изведнъж се появи този концерт с Христо Вучков, той ни покани в Летния театър и точно така беше написано: „Три телета“ и отдолу: Лени, Леа и Лиана. Беше много хубав джазов концерт. Бях все още млада и неопитна, Лени беше съвсем спокойна. Треперех от ужас. Попитах я: „Лени, Вас не Ви ли е страх?“ Тя съвсем спокойно отговори: „Не, защо?“ Помня, че изпя Night and Day с едни равни тонове… Помня, че си казах: „Тя пее различно от другите“. И това си остана неин приоритет.
Ани Пармакова пее с Лени Вълкова с бенд, воден от Ванко Пеев, в бар „Астория“.
Мила Лени, Ани Пармакова те поздравява за твоето празненство с няколко забавни философии във връзка с музиката. От моите наблюдения, ние музикантите, бяхме хора с малко чергарски дух, неспиращи да се местим и да преминаваме от оркестър към друг. И пътуваме, където ни видят очите и ни заведат по света, за да опзнаем света и светът да опознае нас. Музиката ни заобичваше. И аз благодаря на съдбата, че се запознах с колеги и колежки и тръгнах по света и той тръгна към мен. Пътувах, пътувах и не ми омръзна. Лени вълкова, с която днес сме заедно, имаше същата съдба – да види света, и той – нея. Лени е щастлива, че днес след толкова години, се срещаме отново, за да се чуем кой къде е бил, кой какво е преживял. Дай Боже, да сме се обогатили като чомвеци и да сме опознали планетата Земя, която ни е дала едно, друго ни е взела, но ние сме излезли все още одухотворени като хора. Благодарим за това на музиката. Целуваме те, Лени, пхрегръщаме те, и така заедно с хубавата душевна красота на света има музика. Орфей е тук сега сред нас и нека да бъде още и още в България, за да ни облагородява.
Към спомените с песен се връща Любомир Оджаков.
От името на всички вас, от името на светлината в този живот, от името на музиката, от името на Лиана Антонова, Ахинора Куманова, Ани Пармакова, Йоданка Христова – всички те, последователки на пътя на тази мила госпожа, ще изпълня нещо… (Любомир Оджаков запява „Мими от Тринидад“, а Лени Вълкова се включва.)
Йорданка Христова, също като Лени Вълкова, е потомка на бежанци от Кукуш.
Много съм чувала за Вас. Започнах кариерата си с музикантите от „Джазът на оптимистите“ – Графа, Мишо Ваклинов, Людмил Георгиев, Мончо… Разглеждайки снимки, те разказваха много за Вас. Людмил ми е казвал, че от всички най-добрата певица е била Лени Вълкова. И чувайки Ви как с лекота пеете, прекланям се пред Вас, бъдете жива и здрава, благодаря ви, че дойдохте да ни напомните за тези златни години на джаза, за тези велики музиканти, които за съжаление, не са сред нас. Благодаря Ви, може ли да ви прегърна?
Развигор Попов разказва забавна случка от Хисаря, когато Лени Вълкова пее без микрофон.
Бях войник и поради липса на пиано, свирех на акордеон. В Маймундере в Хисаря нямаше микрофон за Лени, ние обръщахме един високоговорител и тя пееше в него, а звукът излизаше от едно радио „Ворошилов“. Тогава ангажиментът ни беше за 6 лв. на вечер, плюс порция кебапчета и една бира.
Румяна Коцева:
Не съм имала честта да Ви познавам като певица, защото съм от друго поколение. Но от наше име казвам: Вие сте идеал за това как един човек на 91 год. може да изглежда, да се чувства и да пее.
Приятелство свързва Лени Вълкова с Ахинора Куманова:
Не съм пяла никога с Лени Вълкова, защото съдбата ме отнесе към Западния свят. Затова не можах да изживея такива талантливи колежки като нея. Знам само, че тя е била перфектна, най-добрата, от нея са се учили много. Съжалявам, че съм изпуснала това време. Но отидох на Запад, защото и аз бях поклонничка на джаза.
Днес Лени Вълкова е на 91 години и след толкова много спомени, прегръдки и песни, срещата-концерт с нея продължава с поздравления и отличия. Петър Матев от Министерството на културата поднася поздравителен адрес от министър Боил Банов.
В него се казва: „Утвърждаването и развитието на джаз сцената в страната ни е дълъг и нелек процес, в който дейно участие имат най-вече хората на изкуството като Вас. Възхищавам се на умението Ви да виждате един от най-жизнените и разнообразни жанрове в света като импровизация с отворен край за хора с отворени умове. Джазът е стилът в музиката, който нагледно ни демонстрира, че не само пространството, но и времето може да бъде украсено – с помощта дори само на една талантливо изпълнена красива мелодия. Вашата професионална и житейска история, вплетена в историята на българския джаз, е изпята във всяка от песните, с които сте одухотворили различни пространства в България и по света. Убеден съм, че в сложните времена, през които са преминали първите професионални джаз оркестри, да бъдеш част от тях е било въпрос не само на предизвикателство, но и на огромно желание и любов към музиката. Вярвам, че заедно с имена като Асен Овчаров, Александър Николов, Леа Иванова, Люси Найденова продължавате да бъдете сред примерите за новото поколение млади таланти в областта на джаза, които се учат да бъдат непредвидими в музиката от Вас.“
В поздравителен адрес от кмета на София Йорданка Фандъкова посочва: „За мен е чест и удоволствие да Ви поздравя. През тези години сте доказали, че любовта към музиката и отговорността към работата могат да доведат до високи професионални постижения. Като солист сте изграждали изтънчения вкус на почитателите на джаза. Поздравявам Джаз ФМ и НДК за инициативата да организират срещата-концерт с първата българска джаз певица. Радвам се, че това се случва в София. Подобни инициативи са вдъхновение и оставят траен отпечатък в съзнанието, показвайки, че талантът, дарбите и посвещението на една кауза, каквато е музиката, са качества, които винаги остават и заслужават аплодисменти. Благодаря Ви за приноса към българската музика и специално към джаз музиката, както и за работата Ви на столичната сцена.“
Най-високата награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци връчва председателят Станислав Почекански.
Лени Вълкова получи грамота от съорганизатора на срещата-концерт – Националния дворец на културата: „За НДК е огромна чест, че този глас звучи сред нас и в нашата сграда. Това е чест и привилегия!“ – каза представител на ръководството.
Лени Вълкова – първата ни джаз певица:
Да пея джаз ме правеше много щастлива. Това, че пеех джаз, ме въодушевяваше. Дори когато пеех в бар и сладкарница „София, отвън се трупаха младежи и девойки, които не са успели да влязат и да ме чуят как пея отблизо. Щастливи момент! Най-щастлива бях с Асен Овчаров. Концертите, които провеждахме в зала „България“… Това ми донасяше много радост! Пеех, пътувайки за вкъщи, пеех вкъщи. Аз пеех, просто пеех. Както обичам да пея.
Очаквайте още много нова музика от Лени Вълкова!
