Музиката на Лейла Хатауей цели да вдъхнови, да оздрави, да свърже, да направи всеки по-силен и по-добър, да даде вяра и да ни накара да работим за по-добро бъдеще. Нейните песни са свързани дълбоко с наследството на 60-те и 70-те, на социално чувствителните песни, отраснала в музикално семейство, дъщеря на великия артист и идеалист Дони Хатауей. Тя не следва тенденциите, а ги задава. Лейла Хатауей идва за първи клубен концерт у нас на 19 март от 21 ч. в Sofia Live Club в програмата на Sofia Live Festival.
Толкова съм Ви благодарен за музиката, която ни дава такава подкрепа!
О, благодаря!
Тя е постоянен извор на вдъхновение и ни дава възможност да видим едно по-добро бъдеще.
Прекрасно!
Музиката Ви е много утвърждаваща! Постоянно живеем в предизвикателни времена и всяка следваща крачка, която правим, ни изправя пред ново предизвикателство, пред ново препятствие за преодоляване. Как чувствате сегашното състояние на света и как го адресирате със своята музика, която е толкова социално свързана?
Аз живея в Съединените щати и не е тайна, че сме в сериозна криза, преминаваме през катаклизми. Интересно е да живеем в такива времена. Vantаblack започна като отговор на въпроса какво е да преминеш през такава криза като тази от 2016 г. до 2021 г. И сега е удивително, че дори надминаваме лудостта от тогава. За мен музиката е двигател на отпора, средство да изразя какво мисля, да отразя чувствата на толкова много хора от моя кръг. Да се изразя чрез музика за мен означава толкова много, особено в тези времена. Вярвам, че призванието на артиста е да изразява случващото се. Това е целта на музиката.
Как стигнахте до тази идея? Много хора спират, когато постигнат успех, а успехът се превръща в самоцел. Но във Вашата музика чувам през цялото време, че целта ѝ е да вдъхнови, да оздрави, да свърже, да направи всеки по-силен и по-добър, да даде вяра и да ни накара да работим за по-добро бъдеще.
Израснах в плодотворни времена в САЩ през 70-те и 80-те, слушайки протестната музика на 60-те, музиката на 70-те. Виждах как музикантите се обединяват около каузи, като например – да нахраним Африка, да подкрепим американските семейни ферми, в които продукцията се отглежда природосъобразно, „Ние сме светът“, „Знаят ли, че е Коледа?“. Всичко това подхранва душите за създаване на музика, която помага на хората. Израснах с тази култура, докато у дома слушах Дони Хатауей, Стиви Уондър и Марвин Гей. В тази музика има смисъл, тя казва нещо важно на хората. Разбира се, тя е направена така, че на хората да им е приятно, но същевременно и да мислят.
И да ни прави по-добри.
Точно така.
Как чувствате, че музиката Ви направи Вас по-добър човек?
Музиката е най-любимото ми нещо на света, мой най-добър приятел, който ме познава по-добре от всеки друг. Сутрин се събуждам и вечер заспивам с мисълта за нея. Чрез музиката решавам дори какво да облека. Тя определя настроението в дома ми, в колата ми. Много може да се каже за това как музиката е универсален език. Тя означава толкова много за мен! Тя е свързана с най-важните моменти от живота ми и пази в себе си настроението от тях. Музиката, която слушах в общежитието, докато бях в колежа, музиката, създадена от баща ми, музиката, която майка ми слушаше, докато чистеше у дома през уикендите. Цялата музика, която познавам, носи белега на спомените. Тя те пренася във времето. Може да те върне в 6-и клас или чрез нея отново да се почувстваш в скута на баба, да отпразнуваш пак 14-я си рожден ден. В нея има повече съдържание, отколкото обикновено осъзнаваме.
И докато говорим за музиката, чухме музиката на природата, песните на птиците около Вас. Тя създаде една красива картина. Как не се обезкуражавате от всичко, което се случва около нас? Как то Ви прави по-силна?
Обезкуражавам се понякога, чувствам се тъжна и потисната, изтощена, нечута, необичана. В момента съм болна. Но музиката е едно от нещата, които ме изправят на крака. Ако в колата си пусна любима песен, веднага започвам да се чувствам по-добре. Музиката за мен е лекарство. Затова и не ми омръзва. Много обичам да слушам отново и отново скъпата ми музика. Например – тази, която ми бе важна в колежанските години, или пък песните на Майкъл Макдоналд и Стиви Уондър, в които се влюбих, когато бях в 6-и клас, рок хитовете, с които израснах, или пък класическите произведения, с които се учех да свиря на пиано. Това са опорните точки в моята житейска история. Всички те са книгата на моя живот, на настроенията ми.
Моля Ви да поговорим за Вашата идея за музиката. Как наследството на баща Ви присъства във Вашето творчество?
Трудно е да се опише с думи. То определено е в моята кръв и в моето ДНК. И двамата ми родители бяха музиканти. Толкова много обичам и уважавам неговото изкуство, то е част от мен във всяко едно отношение не само като негова дъщеря, но и като негова почитателка. Музиката му продължава да живее и винаги е като нова. Песните му са евъргрийни на всички времена. Много ми е важно, че тя е част от моето наследство, особено когато чрез него се опитваш самият ти да създаваш наследство.
Когато пишете музика, ясно чувам, че не следвате тенденциите, а ги създавате. Вие водите.
Надявам се да е така.
Каква е Вашата визия за музиката? В какъв свят искате да ни пренесе? Как изживявате музиката и я споделяте като чувство с нас?
Обичам да работя с хора, които ценят музиката толкова високо, колкото мен. Харесват ми разговорите, които се получават между музиканти. Вълнувам се, когато създавам, когато мисля, когато съм в началото на една песен и гледам напред към нейния завършек, до който тя ще въплъти определено чувство. Много е вълнуващо да създаваш по този начин. Сигурно е така с поетите, с художниците, с танцьорите. Много е красиво да можеш да вземеш едно чувство и да го превърнеш в нещо, с което всеки, който го погледне, ще се идентифицира. Благословена съм да имам този дар.
Гледайки към концерта Ви в София, разкажете ни за програмата, за песните, за цялостното настроение.
Настроението ще е прекрасно! Никога не говоря за репертоара, защото не знам какъв ще е той. Като вляза в клуба и огледам пространството, ще го почувствам. Не мисля, че някога съм изпълнявала два пъти една и съща програма. Всичко се случва и развива в момента. Понякога сменяме посоката в средата на шоуто. Като погледна към публиката, усещам от какви песен, чувство, цветове, настроение има нужда точно в този момент тя. Надявам се хората да дойдат и да се насладят, да чуят песни, които обичат и добре познават, но същевременно и песни, които обогатяват представата им за музиката и за мен. Песни, от които ще им се прииска да слушат още музика.
