Като музика на щастието определя суинга Рей Джелато. „Сиунгът ми донесе много радост и, като започнах да го изпълнявам, видях, че прави хората щастливи.“ – казва за откритието и посвещението на живота си музикантът в интервю по Джаз ФМ. Вече 25 години Рей Джелато е посланик на суинга с групата си The Giants, с която гостува на Джаз фестивала в Банско, а сега за първи път ще свири в София. Интересът към музиката му е толкова голям, че се наложи организаторите да обявят втора дата. В концертите на Рей Джелато и шестчленната му формация на 12 и 13 март се включват вокалистката Весела Морова, с която той се запознава на джемсешън в Банско, и танцьорите от Lindy Hop. Джаз ФМ е медиен партньор.
През годините Рей Джелато е работил с артисти като Сам Бутера, Скот Хамилтън и Ван Морисън, девет пъти гостува на Umbria Jazz Festival, участва в Джаз фестивалва в Монреал, свири и пее в „Карнеги хол“ и Blue Note. В интервюто за Джаз ФМ Рей Джелато коментира нуждата от хумор в живота, както са го давали в музиката си Луи Прима и Сам Бутера, а също и възможността културното многообразие, претворено в изкуство, да бъде противоотрова на расизма.
Как суингът може да ни предразположи да се наслаждаваме на живота в най-пълна степен? Как ни въздейства?
Суингът е музика на щастието, музика, която носи удоволствие. В него се случват много неща, не е просто една забавна мелодия, но той лесно се възприема от аудиторията. Това е най-важното. Суингът е музика, която те кара да се чувстваш добре!
Кога и как открихте очарованието на суинга?
Това се случи в началото на 80-те, когато за първи път чух музиканти като Луи Джордан, Луи Прима и бигбендовете, като този на Каунт Бейси. Тази музика ми донесе голяма радост. И когато се научих да я изпълнявам, видях отзвука у слушателите – тя ги прави щастливи.
Как се промени животът Ви, откакто открихте суинга?
Започнах да изкарвам пари като музикант. (Смее се.) Започнах да се изхранвам от музиката. Така че тя оказа много благотворно въздействие върху мен.
Какво от наследството на Луи Прима бихте откроили като основна мотивация на посвещението си да го запазите?
Неговата кариера продължава много години. Той става музикант през 20-те, през 30-те свири суинг. Луи Прима е един от първите, сформирал малка група на 52-ра улица. През 40-те води бигбенд, а през 50-те отново е с малък състав. Хората не осъзнават в пълнота неговата голяма значимост. Първо той е велик музикант, но второ – имал е страхотни групи и е направил толкова много хора щастливи с музиката си. Така че, без да го копирам, искам да пазя наследството му живо. Но в никакъв случай не се опитвам да го преповтарям, а го интерпретирам. Както самият Луи Прима е бил повлиян от Луис Армстронг, но е имал уникален почерк. Трябва да намериш своя път, а не да възпроизвеждаш миналото, защото никога не можеш да го направиш толкова хубаво, колкото е било самото то. Никога.
Разбира се, именно личния подход създава истинската музиката. А голяма част от музиката на Луи Прима е хуморът в нея.
Точно това джаз критиците не харесват много, но те пропускат, че това е неговият характер. Няма да чуеш шеги от Майлс Дейвис или Джон Колтрейн, защото те просто са различни. На първо място е личността на твореца. Луи Прима, а също и Луи Джордан, винаги са използвали шегата в музиката си. Аз вярвам в същото, но не може всичките да сме еднакви. Когато си на сцената, изявяваш своята собствена личност. И точно това е правил Луи Прима.
Хуморът прави всичко по-лесно, дори най-трудното в общуването между хората – откриването един за друг, постигането на разбирателство, укрепването на любовта. Вложиш ли хумор, всичко става леко и лесно. Как възприемате хумора като наш помощник да дадем най-доброто от себе си и да постигнем най-много в живота?
Толкова съм съгласен с теб, приятелю! Забелязвам, че хуморът изчезна от политиката и от дискусиите в социалните мрежи. Всеки е готов да надвика другия и да го обори. Трябва отново да се научим да се смеем! Светът забрави да се смее. Вижте старите комедии на Чарли Чаплин и Лоръл и Харди, чуйте музиката на Луи Прима – те с усмивка ни показват кривиците в живота. Мисля, че светът не е в отлично състояние в момента и затова ни е много необходим хуморът. Влагам го в шоуто си, за да направя хората щастливи.
А музиката на Луи Прима е и за богатството на междукултурното взаимодействие, защото и той, и Сам Бутера са с италиански корени. Те свирят американска музика с южноевропейски влияния. Вие сте англичанин, вземате тази музика от Съединените щати и я разпространявате по целия свят. Как се отнасяте към способността на изкуството да фокусира в една точка богатството от различни култури?
Джазът е изкуство на тъмнокожите, но много хора са допринесли за неговото развитие – италианците, евреите. В самия мен са събрани различни култури – баща ми е американец от Ню Джърси с италианско потекло, майка ми е еврейка. Така че в музиката си влагам всички тези различни култури. Живеем в свят, в който културите се срещат и събират и това е противоотрова на расизма.
Различните култури изграждат един красив свят. Разкажете ни за предстоящите концерти в София. Накарахте ни да танцуваме в Банско, сега идвате в столицата. Този път концертът ще е в клуб, а не на сцена на площада. Как това ще повлияе на програмата?
Всъщност, няма да повлияе. Дори не мисля за това. Излизам на сцената и усещам публиката. Никога не пиша предварително програмата. Нашият репертоар е толкова обемен, че просто поглеждам хората пред мен и в този момент решавам какво ще засвирим. Понякога сме пред публика, която по-скоро иска да слуша джаз – и тогава правим повече инструментали и добавям саксофонни импровизации. А друг път виждам, че хората просто искат да се забавляват и да се веселят. Така че, докато не изляза на сцената, никога не знам. Зная само, че ще направим страхотен концерт и на хората ще им хареса. Аз затова свиря.
Вратите отварят в 20 ч., а концертът започва в 21 ч. Билети на цени от 50 лева можете да намерите в Билетния център на НДК, в мрежата на Eventim.bg, на бензиностанции OMV и в Office 1. На място в Sofia Live Club на 12 и 13 март цената ще бъде 60 лева.
