Крищина Бранко представя в България новия си албум „Майка“ на концерт тази вечер в зала „България“. Събитието е посветено на националния празник на Португалия и се провежда с подкрепата на Посолството на Португалия у нас и на Институт „Камойнш“. Организатор е „Джаз +“, Jazz FM е медиен партньор. Крищина Бранко ще пее с трио, в което на пианото е Луиш Фигередо, на контрабаса – Бернардо Морейра, а Бернардо Коуто свири на португалска китара.
Какво си спомняте от първите ви две гостувания в нашата страна?
Помня, че публиката ви беше фантастична, че разбира много добре какво е фадото, че прави повече, отколкото бих могла да си представя. Всичко бе толкова позитивно и публиката беше невероятна.
Изминаха много години от последното ви посещение в страната ни. През това се случиха много неща в живота и кариерата Ви. Кои са големите новости?
Преди време записахме албум, който ни представя като екип по най-добрия начин. В диска осъществихме записи на традиционно фадо. Навлизайки в дълбочина, достигаме до един цикъл от забавни творби, чрез които изпълняваме този жанр, но с модерни аранжименти.
Със своите изпълнения пишете историята на фадо музиката в нашето съвремие. Как жанрът еволюира в днешния ден, какво добавя към себе си?
Мисля, че фадото не е херметически затворена музика. Тъй като е в градски стил, жанрът задължително се развива със своето общество. Затова фадото вече не представлява онова, което беше преди 50 години. За щастие, то се променя и се сдобива все повече почитатели. Появяват се нови музиканти и певци, които го интерпретират по целия свят.
Можем ли да кажем, че фадото е много тъжна музика?
Не е необходимо. Драматична е, но не е тъжна.
За много от българите звучи така, защото изразява някаква тъга или носталгия, но има нови песни в този стил, които са весели...
Не точно тъга или носталгия, а „саудаде“ – дума, с която ние, португалците описваме любовта, страстта, желанието, която остава, след като някой си отиде или сме изгубили определен предмет, т.е. – те вече не съществуват в настоящето. Саудаде е нещо повече от носталгия. Освен това, веселите фадо песни, за които споменахте, не винаги са част от фолклора ни. Те ни карат да пляскаме с ръце и не означава, че са тъжни. Има и песни, които не са нито тъжни, нито весели, а описват явления от живота ни. Те могат да бъдат по-динамични, ритмични и не е нужно да бъдат тъжни.
Бихте ли ни разказали каква е концепцията на последния ви албум, озаглавен Mãe. Защо „Майка“?
Няма никаква връзка с майка ми. Този диск е завръщането ми към традиционното фадо. Преоткривам един нов цикъл от началото, когато го изпълнявах, а впоследствие откривах нови жанрове. През годините се опитвах да вплитам нови жанрове към традиционното фадо. Сега създадох този албум, за да отдам почит към него. Включили сме пет традиционни фадо произведения със съвременни аранжименти.
Какво описва най-точно фадото като отношение към живота за хората в сегашната ситуация?
Честно казано, фадото е описание на португалското общество, като отразява актуални социални факти, освен някои по-поетични тематики. Бих казала, че когато някой като мен представя жанра, се опитваме да се доближим до темите, които ни вълнуват, и ги включваме понякога в песните си, за да изразим мнението си. Така изразяваме гледната си точка по определен въпрос. Не само фадото, а като цяло музиката е предварително обмислена, за да покаже къде авторът ѝ се намира в обществото. Очевидно е, че музиката може да раздвижва масово хората и представлява една възможност за промяна, тъй като докосва емоциите. Използваме хората, които ни слушат, за да чуят посланията ни. Тези послания могат да бъдат за любов, равенство, братство, както се казваше в една популярна фраза. Така мисля – че музиката трябва да има такава роля.
Разкажете ни повече за творческата идея в новия сингъл Teresa Torga.
Песента е написана от Жозе Зека Афонсо, нашият вариант е римейк на тази тема. Преди 18 години направих албум в негова памет, който озаглавих „Април“. Сега издадохме нов диск отново с теми на Зека. Песента Teresa Torga е пилотният сингъл от него. Тя не е моя тема, а аз само я изпълнявам по собствен начин. В нея се говори за жената, за тишината и за пасивността, която проявява в едно общество, което за щастие не е нашето.
Какъв е проектът, който сингълът възвестява?
Той се развива паралелно с новия ми албум. Изнасяме концерти, посветени както на диска „Майка“, така и на проекта „Април“. Това е напълно различна музика – комбо джаз, като има електрическа китара, саксофон, бас, пиано, контрабас и глас. Тук пеем за свободата и за Революцията на карамфилите от 1974 г., за човешките права и за нуждите, за които ни се налага, за съжаление, да продължим да се борим.
Като малка сте искали да станете журналист, но се превърнахте във фадо певица. Коя е следващата Ви мечта?
Мечтата ми е да продължа да правя това, което правя. Не съм журналист, но продължавам да комуникирам, да общувам в една по-различна форма.
Преди години вашето красиво лице послужи за вдъхновение на Жулио Помар да създаде пощенска марка с лика ви в чест на Португалия. Имате ли подобни проекти и днес?
Не, това беше една покана на приятел, който вече не е сред нас. Той смяташе, че аз имам лице, което характеризира португалската жена. Затова ме помоли да ме изобрази. Сега нямам такъв подобен проект, в който да участвам.
Как бихте описали понятието „фадист“?
Фадист е този, който пее, свири или слуша фадо. Можеш просто да слушаш, без да пееш или свириш, и отново да се наречеш фадист. Амалия Родригеш беше и продължава да бъде най-голямата звезда на португалското фадо и, въобще, на музиката по целия свят. Тя беше Дивата на фадото. За щастие, днес има нови фадисти и не само Амалия е уникална в страната ни. Да, аз бях сред най-големите ѝ почитатели. Дължа пеенето си на нея, защото гласът, който тя притежаваше, беше фантастичен. Днес има цяло едно ново поколение, което пее и свири прекрасно и има какво да остави за бъдещето не само в Португалия, но и по света.
А какво е бъдещето на фадото?
Бъдещето е да продължим да бъдем автентични, да поддържаме корените си, но и да се стремим да се развиваме в съответствие с модерните времена. Това трябва да правим успоредно с обществото. Фадото е градска музика, която усеща пулса на обществото и разказва за него. Произходът на термина е от латински. „Фатум“ означава „съдба“. За мен фадо е нещо повече от народна музика. То характеризира обществото, в което живеем.
Билети се продават в мрежата на Eventim, на касата на зала „България“ и в Дюкян „Меломан“.
