Четири инструмента, всеки със своя ярък глас, в пълноценен диалог. Новият проект на басиста Крисчън Макбрайд New Jawn е за споделянето, за идеите: „Пътят ще ни отведе към още по-свободно общуване един с друг, с по-голяма увереност и повече майсторство. Така общуването ни с публиката ще стане още по-дълбоко.“ Заглавието идва от филаделфийския жаргон и обозначава нещо, което няма нужда да бъде назовавано, защото е ясно какво е. „В звученето ни има отчетлив ритъм и ярка мелодичност, които не идват от обичайната хармонична подкрепа. Нея я предоставям аз, но тя се усеща по по-различен начин, отколкото ако идва от пиано или китара. Звукът е кристален, всеки инструмент се чува ясно, има голямо пространство между баса, ударните и двата духови инструмента.“ – обяснява Крисчън Макбрайд в интервю за Джаз ФМ. Музикантът излиза на сцената на фестивала A to JazZ от 21 ч. на 9 юли. Сцената отново е Южен парк – втора част, зад хотел „Хилтън“. Входът е свободен.
Новото нещо, което чуваме във Вашата музика, са много гласове – всеки от тях говори ясно, всички те – в хармония, и ни казват колко е прекрасен светът – пълен с приключения и откривателства и това ни вълнува и изпълва с щастие. Вашето „ново нещо“, както се превежда New Jawn, е моята сбъдната мечта. Благодаря!
Описахте музиката ми много поетично! Благодаря!
Как осмислихте изминатия път и своите мечти, за да формирате този звук?
Групата New Jawn все още е съвсем млада. Ние свирим заедно от малко повече от година. И все още се чувстваме сякаш току-що сме започнали. Пътят ще ни отведе към още по-свободно общуване един с друг, с по-голяма увереност и повече майсторство. Така общуването ни с публиката ще стане още по-дълбоко. Очаквам с нетърпение да извървим този път и да видим къде ще ни отведе.
Обикновено имаме ритъм секция и солови инструменти, но проектът New Jawn е по-скоро като каре – четири абсолютно пълноценни отделни инструмента. Как се роди тази идея за музициране?
Последната ми група бе трио с пиано и ударни – хората свикнаха с този звук. Затова знаех, че искам следващата ми група да е съвсем различна. Реших изобщо да няма пиано – да са два духови инструмента, бас и ударни. В звученето ни има отчетлив ритъм и ярка мелодичност, които не идват от обичайната хармонична подкрепа. Нея я предоставям аз, но тя се усеща по по-различен начин, отколкото ако идва от пиано или китара. Звукът е кристален, всеки инструмент се чува ясно, има голямо пространство между баса, ударните и двата духови инструмента. Затова, с идеята да направя нещо съвсем различно от триото, замислих този формат.
Звукът е точно като общуването ни в живота, затова е така пълнокръвен.
Благодаря Ви!
Как открихте музикантите, с които да изпълните своя замисъл?
Когато се сформира състав, обикновено се започва с ударните. Нашийт Уейтс го познавам отдавна. Впечатлен съм от работата му с Джейсън Моран и Фред Хърш. Исках най-сетне и аз да свиря с него, така че му се обадих и го поканих. Отдавна познавам и Маркъс Стрикланд. През годините Маркъс и Нат са свирили много заедно, така че той беше очевидният избор за саксофонист. Отдавна следя работата на Джош Еванс. С него имаме еднакви музикални гени, образно казано – харесваме и ни вълнува една и съща музика. Надявам се чрез нашата музика повече хора да чуят Джош, защото той е много специален тромпетист.
Винаги, когато слушам Вашата музика, си мисля за традицията, на която стъпва джазът днес и гледа смело към бъдещето. Как в музиката Ви днес се фокусират „вчера“ и „утре“? Когато композирате, аранжирате и свирите как не позволявате миналото да Ви тегли назад, нито пък губите почва под краката си, като скъсвате с традицията?
Музикантите се съсредоточават върху това да създадат нещо добро, а не нещо ново. Тогава те са много продуктивни. Не мисля, че можеш да бъдеш иновативен, ако не си привързан по някакъв начин към наследството. Дори да направиш нещо извън традицията, това пак е традиция – да си нетрадиционен. Мисля, че най-важното е да създадеш нещо истинско, честно, което вярваш, че ще докосне слушателите. Когато говорим за импровизирана музика, искаш или не, си свързан с наследството. Вместо да се притесняват, че са обвързани с него, повече музиканти трябва да го прегърнат и да осъзнаят как сме свързани със създаденото досега, докато търсят своя собствен глас. Така че, ако не бягаш от наследството, а го приемеш и продължиш, ще си осигуриш спокойствие.
Така е. Едно от скорошните Ви участия бе в новия албум на Даяна Крол Turn Up the Quiet. Искам да Ви попитам за удоволствието да работите с нея, тъй като музикалната химия помежду ви е очевидна, а също и за мъдростта, която почерпихте, докато създавате произведения на изкуството с отишлия си от нашия свят, за съжаление, продуцент Томи Ли Пума.
Толкова ми липсва Томи Ли Пума! Той ми даде възможност да работя с велики музиканти – Уили Нелсън, Джо Семпъл, Натали Коул, Кени Ранкин… Много са! Той имаше красива душа! Един от най-любимите му музиканти беше Канънбол Адърли. Когато бяхме заедно, често говореше за него. Умееше от всеки да извлече най-доброто. Вярваше, че двамата заедно можем да направим така, че Даяна Крол да даде всичко от себе си. Свирих на бас в първия й албум, който Томи продуцира. Той смяташе, че й давам и спокойствие, и вълнение. Виждаше връзката помежду ни. Обичам Томи и много ми липсва. Много обичам и Даяна – тя е един от най-любимите ми хора. С удоволствие наблюдавам как стана голяма суперзвезда.
Преди малко споменахте имената на някои от най-обичаните личности в джаза. Какво прави един джаз музикант голям?
Честността и осъзнаването на факта, че музиката е изразяване на чувства. Тя не бива да се използва, за да се хвалиш и да демонстрираш колко си техничен. Музиката е за чувствата. За мен това стои в основата на величието.
Вие сте и колега – музикант, който интервюира музиканти. Как Вашата работа като музикант влияе върху работата Ви като журналист – когато слушате музиката на колеги, търсите начин да я обясните на слушателите, да им предадете нейното емоционално въздействие, когато интервюирате музиканти? Знаете как се създава музиката – как това влияе върху този аспект на работата Ви за джаза?
Музикантите в моето предаване знаят, че правим едно и също нещо. Мога да ги питам за специфични подробности, за които повечето интервюиращи няма как да знаят. Задавам въпроси не само от позицията на наблюдател, но и на участник в създаването на музика. Колегите са спокойни, когато знаят, че ги интервюира един от тях. Искам да попитам – преподавате ли журналистика? Защото би трябвало! Задавате много добри въпроси.
Благодаря Ви!
Christian McBride’s New Jawn на Джаз фестивала в Сан Франциско през 2016 г.
