Мъдростта на живота, извлечена от една приказна история и истински преживявания. Албумът Moonfleet & Other Stories на Крис де Бърг ни посвещава в неговата философия за това какво ни определя като хора и какво е най-важното в живота. Това е и темата на интервюто на Светослав Николов с музиканта. Можете да чуете разговора тук.
Истинската радост от живота не е само в песента Pure Joy („Истинска радост”), а в целия Ви нов албум от приказни и истински истории, с теми за детството, смелостта, героизма, загадъчното, любовта и въображението. Толкова много чувства и толкова голямо израстване за слушателя в рамките на един албум. Как се получи?
Създавам музика от много години. Обикновено изпълнителите избират за новия си албум 10-12 написани от тях песни, ако са и автори, или пък 10-12 песни, които им харесват. След навлизането на компактдисковете обаче, изпълнителите откриха, че най-лесно е да подготвят четири-пет добри песни, които слагат в началото, а останалото е пълнеж. Това не остана незабелязано от хората, които купуват музика. Този начин на създаване на албуми никога не ми е бил интересен. За мен винаги е било важно всяка песен да бъде максимално добра. Освен това в един момент ми омръзна албумният формат от 10-12 различни песни. Реших този път да направя нещо съвсем различно и да създам цялостно произведение, което разказва една история, случваща се във въображението на слушателя – като в киното или в мюзикъла. Действието се развива именно във вашето въображение. Книгата „Moonfleet”, на която съм основал по-голямата част от албума, я прочетох, когато бях съвсем малък. В Англия тя е много популярна. В нея се разказва за любов, контрабандисти, скрито съкровище, за качествата, които споменахте - преданост, смелост. Реших, че ще звучи чудесно като музика. Същото важи и за останалите шест песни в албума. Според мен резултатът е голямо постижение.
Moonfleet & Other Stories е за израстването. Трябва да има причина за това.
Не съм написал книгата – тя е създадена преди много години. Харесаха ми моралните поуки, които извежда. Момчето е заслепено от копнежа да забогатее, като открие диаманта. Постъпва глупаво и го арестуват. Той изстрадва тази своя глупост. Като отнесете преживяването към живота днес – изводът е никога да не преследвате единствено богатството. Приятелството, любовта, предаността са много по-важни. Книгата е белязана от идеята за любовта. Тема, която винаги съм смятал за значима.
Албумът е за светлината и любовта, както пеете в последната песен. Какво давате на въображението на слушателя, за да изведете мисълта, представата, жаждата за светлина и за любов?
Най-голямата ни сила е въображението ни. Остава да вдъхновим хората да му се осенят – и да започнат да изграждат образи в представите си. Винаги препоръчвам, когато вземете този албум, да изгасите светлините в стаята, да затворите очи и, слушайки музиката, да видите действието, да изпитате втъканите в него чувства. Към края на творбата, когато момчето гледа тялото на приятеля си, загинал, за да спаси живота му, мнозина се просълзяват – така са ми казвали. Това е много хубаво, защото означава, че те са стигнали до това емоционално състояние, когато властва въображението. Тогава светлината и любовта позволяват на човек да разкрие истинските си чувства. В киното нещата стават пред погледа ви. В този албум – те се случват в съзнанието ви.
А каква бе Вашата емоционална нагласа, когато пристъпвахте към тези сюжети – книгата и истинските истории, които разказвате в края на албума?
чрез нея се опитвам да .
Албумът Ви Moonfleet & Other Stories е мащабно начинание – и като настроения, които създава, и като музикантско участие. Беше ли предизвикателство да го подготвите и да го завършите по този блестящ и съвършен начин?
Бе голямо предизвикателство. Без съмнение това бе най-трудното нещо, с което съм се заемал. Най-мъчната част бе да изградя този материал като едно цяло. Имаше толкова различни музикални откъси, отделни елементи. Бе като градеж на голямо здание. Все едно вдигаш къща. Тя трябва да има здрави основи, конструкцията да е стабилна. Трябва да се помисли за цвета на интериора, за прозорците. Бе много сложно. Но, както вероятно знаете, когато човек започне да прави нещо с любов, това за него не е проблем. Прекарвал съм безсънни нощи. Седмици наред се трудех упорито върху създаването и записа на този проект. Можете да си представите колко е скъп самият звукозапис – когато участват Кралският филхармоничен оркестър и други толкова добри музиканти. Мисля, че така създадохме нещо, което ще остане във времето, няма да е само за едно слушане. Искахме да бъде като книга – запис, който хората ще слушат години наред.
Благодаря за богатствата, с които ни дарявате в новия си албум. Искам сега да Ви върна 30-тина години назад във времето. Всеки в България тогава Ви познаваше с песента The Lady in Red. Тя беше фон на много любови. Младите хора я обичаха в момент, когато се надяваха, мечтаеха, градяха бъдещето си. На какво отдавате обаянието на тази песен?
Много се радвам, че в България песента ви е харесала толкова много. Добре си спомням пътуването си до вашата страна и богатството на нейната история. Столицата ви София е от VII в. преди Христа. Преживели сте периоди на римско и на османско присъствие. Имате толкова красиви сгради, като Боянската църква, храм-паметника „Св. Александър Невски”. Да се върна на песента The Lady in Red. Тя се превърна буквално в световен феномен. Много се гордея с този свой голям успех. Основното е да си отговорим на въпроса: кое е най-голямото нещо, което можеш да дадеш на другите хора. Отговорът е: да ги направиш щастливи. Живеем в трудни времена и ако успееш да накараш някого да се чувства щастлив, това вече е много. Ако The Lady in Red е постигнала това, мога само да се радвам.
В гласа Ви има толкова нежност и топлина, когато пеете, а сега – и когато говорите. От къде извират те?
Интересен въпрос. Моя силна страна е, че бързо мога да стигна до дъното на емоциите си. Изворът е... Изворът е в това да обичаш себе си. Това е първата голяма стъпка в живота. Ако обичаш себе си, имаш много любов, с която да дариш хората. Мнозина сутрин се събуждат с чувството на неудовлетвореност – не харесват себе си, не им е приятно, че са пълни, смятат, че не са красиви. Не това обаче е важното. Същината е в това да харесваш човека вътре в себе си. Тогава можеш да обградиш хората с любов. Нали това е най-голямата дарба на света?