Кайл Истууд отраства с джаза – това е любимата музика на неговите родители. Родителите му постоянно го водят на концерти. „Да свиря ме запали именно слушането на джаз, и то на живо.“ – казва той в интервю по Jazz FM. Баща му – Клинт Истууд – му дава първите уроци по пиано, след което той продължава заниманията си на този инструмент, посяга към китарата, а когато открива, че барабаните са най-голямата му страст, среща отказа на майка си да му купи комплект. Така Кайл Истууд започва да свири на бас. „И се влюбих в този инструмент.“ Ние свързваме контрабаса със здравата основа и постоянното движение напред, което музикантът вижда и в джаза. „Постоянно се появяват прекрасни млади музиканти, което е нужно, за да е жанрът жив и здрав. Хората постоянно привнасят в него различни стилове.“ Да обогатява традицията е идеята, с която композира и свири: „Постоянно пътувам, посещавам различни страни, слушам музика от различни култури и всичко това ме вдъхновява да пиша и да вкарвам нови елементи в моята музика.“ Уроците от забележителния си баща той обобщава с думите: „Научи ме да се посветя на заниманието си, да бъда отговорен и да работя последователно това, което обичам, на него да отдам живота си.“
Кайл Истууд ще свири за първи път в България на SoFest на 8 май от 20 ч. в Joy Station. Основен акцент на концерта ще бъде филмовата му музика, която ще слушаме довечера от 22 ч. до 23 ч. в All-Time Jazz Masters. Тогава ще чуете отново интервюто ни с Кайл Истууд, което вече излъчихме в „Джаз ден“ и което можете да чуете в плейъра под основната снимка, а в оригинал да видите в YouTube канала на Jazz FM. SoFest продължава след това с множество събития от 14 до 17 май. Подробности можете да откриете на сайта на фестивала. Jazz FM e медиен партньор.
Свързвам Вашата музика с усещането за свежест. Тя е жива, модерна, обичаща живота. Разкажете ни за отношението си към музиката, което влагате в начина си на свирене.
Благодаря Ви много! Приятно ми е да чуя тези думи. През годините съм попил влиянието на различни видове музика. Отраснах с джаза заради родителите си. Майка ми и баща ми са големи почитатели на джаза, така че израснах с бигбендовите изпълнения, слушайки ги още от дете. По това време, през 70-те и 80-те, по радиото пускаха много рокендрол и популярна музика. Така че всичко това се отразява върху музиката, която пиша и свиря. Винаги съм отворен към различни стилове и подходи към музиката. Но джазът е първата ми любов. От малък родителите ми ме водеха на джаз концерти – на фестивала в Монтерей, например. Да свиря ме запали именно слушането на джаз, и то на живо.
А защо контрабасът?
Добър въпрос. Като малък започнах на пианото. Учи ме баща ми, който можеше малко да свири. На 6 – 7-годишна възраст започнах да вземам уроци по пиано. После учих китара, когато правих филм с баща ми – на 12 – 13 години. Но съвсем отрано ми станаха интересни барабаните. Но не можех да убедя майка ми да ми купи комплект. Така че взех баса и започнах да уча сам бас китарата. Така че всичко стана съвсем естествено. Винаги съм харесвал барабаните и особено – баса. След като година – две учих бас китара, минах на контрабас. И се влюбих в него.
Баса винаги го свързваме с основата. Той държи ритъма, който върви напред и движи всичко със себе си. А джазът е традиция, която се развива. Моля Ви, разкажете ни за начина, по който виждате, че джазът напредва и за себе си като част от този процес. Вие имате албум с електронен звук, албум, който влиза в киносалона. Така че в своята музика влагате много влияния. Как чувствате, че се движи напред джазът и Вие сте част от този процес?
Той винаги трябва да се движи напред. Постоянно се появяват прекрасни млади музиканти, което е нужно, за да е жанрът жив и здрав. Хората постоянно привнасят в него различни стилове. Обичам традиционния джаз, особено от 50-те и 60-те. Но харесвам, както казах, всякаква музика. Никога не съм се отнасял снобски към нея. Винаги съм отворен към различни видове музика и обичам да ги съчетавам. Стига тя да е музикантска. Това движи музиката напред, както казахте. Постоянно пътувам, посещавам различни страни, слушам музика от различни култури и всичко това ме вдъхновява да пиша и да вкарвам нови елементи в моята музика.
Разкажете ни за концерта в България.
Очаквам го с нетърпение. Никога не съм бил в България, за първи път ще съм при вас. Ще свиря с квинтета си основно моя музика, както и композиции от филми на баща ми. Последният ми проект бе поклон към него и към кариерата му. Но също така е в почит към великите филмови композитори, които са работили по филмите му през годините, като Енио Мориконе, Лало Шифрин, Джон Уилямс. Така че в програмата ни има музика и от тримата, писана за филми на баща ми. Също така ще свирим композиции, които аз съм писал за киното, както и произведения, които баща ми е създавал за някои от филмите си. Така че – концертът основно ще е поклон към музиката от неговите филми.
Говорейки за баща Ви, той е символ на достойнство – и на достойнство ни учи и джазът, което е особено важно в днешни времена.
Така изглежда, да.
Повече от всякога. Разкажете ни как той Ви отгледа и какво Ви предаде като отношение към живота и изкуството?
Бях много голям късметлия да бъда изложен на въздействието на много музика. Майка ми и баща ми са големи почитатели. И двамата свирят и обичат джаза. Така че отраснах с джаз, блус и ритъмендблус, с много бигбендови изпълнения. Щастлив съм, че съм бил изложен на влиянието на такава музика от ранна възраст. И също – гледахме много филми. От малък съм заобиколен от киното. Така че – това са двете ми страсти – киното и музиката. Когато бях по-млад, имаше известен период от време, в който мислех да се опитам да бъда филмов режисьор. Такива мисли имах на 17 – 18 години. Но музиката бе станала толкова голяма част от живота ми, че надделя над киното. Но се радвам, че още съм свързан с това изкуство поне чрез филмовата музика. Баща ми ме научи да се посветя на заниманието си, да бъда отговорен и да работя последователно това, което обичам, на него да отдам живота си. Той се забавлява, приятно му е. Обича това, което прави. Изискват се много работа и голямо посвещение. Мисля, че това е едно от най-важните неща, на които ме научи.
