Китаристът Майк Стърн се завръща в България за участие в пролетното издание на Plovdiv Jazz Fest (21-25 март) и за концерт в София. В Пловдив един от големите китарни герои на поколения наред ще вземе участие в уъркшоп заедно със съпругата си Лени Стърн. На 25 март музикалното семейство ще свири в концертната зала на АМТИИ заедно със саксофониста Владимир Кърпаров, басиста Петър Славов и барабаниста Стоян Янкулов – Стунджи. Този специален проект на Plovdiv Jazz Fest ще имаме възможност да чуем и в София ден след това. На 26 март посрещаме музикантите в Sofia Live Club.
Преди дни Таня Иванова разговаря по телефона с Майк Стърн. Интервюто може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу може да прочетете какво сподели големият китарист за аудиторията на Jazz FM.
Идвате отново в България. Този път ще ви чуе публиката не само в Пловдив, но и в София.
Ще направим този концерт в България, в София. Знаете, че през последните няколко години пътуваме заедно на турнета с моята съпруга Лени Стърн. Идваме, за да преподаваме в Пловдив и там, и в София ще направим концерт, в който ще се включат български музиканти и ще бъде чудесно. Един от тях е Петър Славов.
Моля Ви, разкажете ни за срещата Ви. Видяхте се в Ню Йорк.
Петър Славов е великолепен басист. С него посвирихме малко, когато се видяхме. Знаех за Петър, но не се бяхме срещали или сме се виждали веднъж през годините. По време на концерта ни ще изпълним основно стандарти, някои мои пиеси и няколко композиции на Лени. Ще бъде много забавно.
Да поговорим за Plovdiv Jazz Fest. Какво Ви накара да приемете тяхната покана да се завърнете в България за майсторски класове, както и да се срещнете с български музиканти?
Няколко пъти съм бил в България и това е най-страхотната държава. Имам предвид, че винаги атмосферата у вас е била чудесна. Ще бъде забавно и този път, без съмнение. Съпругата ми споделя, че се чувства по същия начин. Тя е родена в Германия. Женени сме повече от 40 г., живеем в САЩ, но тя е германка по произход. Била е в различни европейски държави, но в България ѝ харесва много, така че ще се забавляваме. Когато ни поканиха, казах: „Чудесно!“ Предложението се вписваше и в моя график. Всъщност трябваше да разместя някои ангажименти, но предпочетох да дойда в България и да свиря във вашата страна. Всички ще се забавляваме.
Нямам съмнение. Говорейки за преподавателска работа, кои са Вашите влияния и кого бихте посочили като Ваш ментор?
Да видим… Относно преподаването бих посочил Мик Гудрик. Учил съм и при Пат Метини преди време, но човекът, при когото основно съм се учил през годините, е Чарли Банакъс. Той беше невероятен музикант. Почина вероятно преди 10-15 г. Изключителен учител. Беше много отдаден на преподаването. Той беше пианист, но свиреше и на другите инструменти. Учех при него с известни прекъсвания в продължение на 30 години и той ми поднесе толкова много неща, които едва ли някога ще мога да осмисля и овладея. Имам предвид, че той знаеше много. Това е моят основен човек, когато говорим за учител. От друга страна, като инструменталист съм имал шанса да свиря с невероятни музиканти. Знаете за Майкъл Брекър, Майлс Дейвис, всички тези имена. Научил съм толкова много от работата си с тях и съм се учил от тях още преди да ги срещна. Голям късметлия съм, че имам толкова много ментори и хора, от които да се уча и които да ме вдъхновяват.
Това е фантастично! В социалните медии Ваши колеги като Виктор Утън и Джон Патитучи имат видео поредици със съвети за младите музиканти. Бихте ли направили нещо подобно или предпочитате да общувате със своите ученици лице в лице?
О, аз съм олдскуул. Някои от нещата в социалните медии стават, други – не толкова. Но аз наистина съм олдскуул. Обичам лично да се срещам с хората и да свирим. Смятам, че възможността да свирим заедно е много добър опит, от който може да се учиш. Аз се уча от моите ученици толкова, колкото те се учат от мен, надявам се. Всъщност мисля, че аз научавам повече от тях, защото тези дни младите музиканти стават все по-добри. Има наистина много добри музиканти и това прави нещата вълнуващи. Двамата със съпругата ми се радваме, че идваме в България и че ще обучаваме някои от тези чудесни музиканти, ще се учим от тях и разбира се, ще излезем заедно за концерт.
От сериите на Виктор Утън Words of Wisdom има един епизод, наречен „Да свириш със страст“. Бихте ли разкрили как поддържате страстта си към свиренето?
Някак си се случва от само себе си. Всъщност се налага да поддържам страстта, особено след контузията с дясната ми ръка. Паднах на улицата заради някакъв ремонт. Строителните материали бяха изсипани на случайно място и районът не беше обозначен. Спънах се и получих увреждане на нерва на дясната си ръка. Трябваше да променя някои неща, за да продължа да свиря. Но както вие казахте, страстта към музиката може да е толкова силно нещо, че може да те накара да продължиш напред. И точно това направих. Намерих начин да държа перцето на китарата си с помощта на една ръкавица. Продължавам да свиря и някои хора казват, че не виждат разликата, но аз мога да я усетя при сравнение със свиренето ми преди инцидента, но понякога е достатъчно да свириш с цялото си сърце. Това е и основното нещо – да свириш от сърце. Това е в основата на музиката. Музиката е езикът на сърцето. Определено е език на емоциите и сърцето. Понякога с музиката можеш по-добре да кажеш някои неща, отколкото на какъвто и да е друг език. Това е залегнало много силно в мен и се опитвам да продължавам напред.
И още един въпрос, вдъхновен от поредицата Words of Wisdom, където се говори, че музиката ни прави по-добри хора. Коя е музиката, която Ви прави по-добър човек и която Ви напомня за ценностите в живота?
Мисля, че това е напълно вярно. Музиката определено те прави по-добър човек. Като цяло, музикантите, които познавам, са великолепни хора. Разбира се, не всичките. Всеки има своите върхове и спадове. Но мисля, че посланието на музиката генерално е за мир и да помага на хората да бъдем по-добри жители на своята планета. Струва ми се, че това отвежда музикантите и хората, които обичат да слушат музика, на едно по-добро място. Наистина мисля, че музиката помага.
Какво мислите, че музиката всъщност променя в света? Виждаме голяма нужда от промяна тези дни, нужда да погледнем към светлата страна на живота, към ценностите, от които искаме бъдем движени в живота си. Къде виждате силата на музиката?
Музиката ни тласка към всичко това. Но има и много лоши примери. Доналд Тръмп е отвратителен. Ужасно, ужасно, ужасно човешко същество. Много гаден човек. Не искам да говоря твърде много за политика, но повечето от музикантите не го подкрепят. През 99 % от времето музиката те отвежда на едно по-добро място. Мисля, че в сърцето си трябва да носиш усещането, че искаш нещата да се подобряват и да бъдеш по-добър човек. В това отношение музиката може да помогне много и да те подкрепи по пътя към това по-добро място. Мисля, че се нуждаем от музиката повече от всякога, всъщност се нуждаем от всички изкуства, защото ни помагат да бъдем по-добри хора.
Да поговорим за съпругата Ви Лени Стърн. Тя е невероятна. Аз съм ѝ голяма почитателка. Срещнах я за първи път преди две години на Plovdiv Jazz Fest. Как съчетавате музикалните си кариери? Поставяте ли граници във взаимоотношенията си?
Преди го правехме. Имахме уговорка да не правим заедно турнета, но след като достигнахме до определена възраст, си казах: „Искам да свирим заедно. Не искам да бъда далеч от нея.“ Така че ѝ предложих да свирим в една и съща група и тя е част от формацията ми в момента. Лени свири в бандата ми през цялото време, но се занимаваме и с проекти извън това като този със специалните музиканти, с които ще се съберем в България, а това е нещо чудесно.
Мисля, че взаимоотношенията между артистичните двойки са интересни на толкова много нива. Няма как да не Ви попитам дали имате някакъв съвет или послание към хората, които се опитват да балансират личния и професионалния си живот?
Просто правете най-доброто, на което сте способни. Обикновено това работи. Ако има достатъчно любов във взаимоотношенията, нещата ще се получат. Понякога е добре да има разграничаване, особено ако имате кариера в една и съща област и се занимавате с едно и също нещо, както ние правехме преди няколко години. Ние бяхме решили да не концертираме заедно. После започнахме лека-полека, но не прекалено често, а сега след определен момент просто решихме да опитаме. И от днешна гледна точка си мисля, че трябваше да го направим години по-рано, защото се получава прекрасно.
Звучи толкова хубаво. В края на нашия разговор искам да Ви попитам кой е най-хубавият момент в това да си музикант?
За мен това са всички неща, за които стана дума в този разговор. Надявам се, че по някакъв начин те ме правят по-добър човек и някак можеш да вложиш енергията си, по един умиротворяващ начин. Дори и да не харесваш начина, по който някой свири, или музиката, която изпълнява, това няма как да ти навреди, няма да те убие. В такъв случай просто си пускаш друга музика. Така че музиката винаги се върти около мира, креативността и все такива хубави неща. И както вече казахме, музиката помага на хората да поемат в правилната посока – а това означава да бъдеш един по-добър човек. Отделно от това, музиката сама по себе си е нещо великолепно. Лесно е да се вдъхновиш от нея и е лесно да се изгубиш в нея по един хубав начин. Аз например, се упражнявам всеки ден, защото обичам да го правя. И това понякога държи ума ми далече от други неща. А музиката ми дава подтик и поставя ума ми в една по-добра рамка. Въпреки че понякога музикалният бизнес може да бъде депресиращ, труден и фрустриращ, винаги казвам на студентите си: „Просто продължавайте независимо от всичко.“ Гаранцията в случая са любовта ти към музиката и свиренето. Ти имаш това за цял живот. Никой не може да ти го отнеме, освен ако не решиш да се оттеглиш. А ако не прекъснеш заниманията си с музика, ти ще я имаш в живота си независимо от всичко. Понякога е трудно да си уредиш гигове, а друг път се случва по-лесно. Колкото по-добър ставаш, толкова повече възможности се отварят пред теб да си намериш работа. И освен това, музиката е красиво пространство, в което да вложиш енергията си. Повечето от хората, които продължават напред, намират начин нещата да проработят за тях, дори и понякога да се налага да поемат странична работа за допълнителни пари, но през повечето време нещата се получават. Но каквото и да става, имате музиката за цял живот. Дори и да не сте музикант на 100 %, ако започнеш да свириш, музиката е завинаги. Може да се откажеш, ако не искаш да се занимаваш повече с нея, но ако искаш да бъде част от живота ти, тя е завинаги и е твоя.
