Мнозина познават Кърт Розенуинкъл като един от най-добрите китаристи от своето поколение. Той привлича вниманието още с появата си на музикалната сцена в Ню Йорк през 1991 г. Десетилетия по-късно създаденото от него е вдъхновение за артисти и публика по целия свят, а дискографията му наброява 11 заглавия като лидер. Всеки един от проектите на Кърт Розенуинкъл е доказателство за неговия неконвенционален подход, еклектичен вкус и ярък личен почерк. Като потвърждение на всичко това е появата на новия албум Kurt Rosenwinkel Plays Piano, в който Розенуинкъл се насочва към пианото. Проектът ще бъде издаден официално на 3 декември от звукозаписната компания, която музикантът основа през 2016 г. - Heartcore Records.
„Все още не знаех нищо за този инструмент, когато започнах да се опитвам да свиря на него собствени мелодии. Просто започнах да създавам свои песни и установих, че ми харесва света, в който пианото ме отвеждаше.“ – разказва Кърт Розенуинкъл в интервю за Джаз ФМ радио. Kurt Rosenwinkel Plays Piano е посветен на бащата на Кърт – Лестър Розенуинкъл, архитект, дълбоко свързан с музиката и пианото. Кърт го описва като най-добрия баща на света и споделя: „Звукът от неговото свирене е запечатан в мен, той сякаш говори на душата ми.“
Вие сте добре познат като брилянтен китарист, но новият Ви албум се фокусира върху Вашия талант на пианист и композитор. Как започна връзката Ви с пианото и какво Ви дава тя?
Благодаря! Много е приятно да разговарям днес с Вас! Насочих се към пианото, когато бях около 8-годишен. Баща ми свиреше на пиано, майка ми – също. Все още не знаех нищо за този инструмент, когато започнах да се опитвам да свиря на него свои собствени мелодии. Просто започнах да създавам свои песни и установих, че ми харесва света, в който пианото ме отвеждаше. Свиря на него през целия си живот.
От началото на пандемията много Ваши колеги издадоха солови албуми. Това се оказа особено удачно, имайки предвид социалната дистанция, която трябваше да спазваме, но нещата с Вашия нов албум ми изглеждат по-различни. Имам усещането, че свиренето на соло пиано тук в проекта е идеалният начин да изразите своите идеи и чувства, за да въвлечете нас, Вашите слушатели, в интимен и дълбок разговор. Права ли съм?
Много е красиво да чуя всичко това, защото наистина е така. По някакъв начин имам усещането, че пандемията ни даде възможност за по-интимна връзка помежду ни. Първоначално нямахме изяви на живо, но след това връзката ни стана по-директна – чрез онлайн концертите, които започнахме да излъчваме. Стана така, че като артист вместо да ходиш до концертната зала, ти може да изпълняваш музика от собствения си дом, на своя инструмент, може да споделяш своя интимен личен свят. Парадоксално е, но мисля, че това беше възможност за всички нас да се сближим малко повече, въпреки че спазвахме социална дистанция. Струва ми се, че това е страхотно, една чудесна възможност.
Heavenly Bodies е първият сингъл от новия албум на Кърт Розенуинкъл
Свирите фантастично в албума и си личи, че се чувствате много комфортно на пианото. Да поговорим за репертоара. Как го избрахте – някои композиции са съвсем нови, а други вече са познати на Вашите почитатели?
Замислям се да направя втора част със соло пиано изпълнения, наистина мисля по въпроса. Чакал съм 50 г., за да издам соло пиано албум и сега, когато го направих, виждам колко е хубаво, какъв силен творчески отдушник е той за мен. Има много песни, които са част от моя пиано репертоар. Бих могъл да направя албум със стандарти. Имам репертоар от джаз стандарти, които обичам да свиря. Имам и много пиеси, създадени на пианото. Това, което направих за този албум, е да започна да свиря и да избера песните на момента, а след това да ги запиша. В албума попаднаха изпълненията, в които по мое мнение свиря най-добре. Но имам още записан материал и композиции, които бих могъл да включа във втората част на албума.
Звучи чудесно! Една от най-красивите пиеси в проекта носи заглавието For Dad, която е посветена на Вашия покоен баща Лестър Розенуинкъл. Как създадохте тази композиция?
Благодаря Ви! For Dad е единствената пиеса в албума, която е пълна импровизация и е създадена на момента. Това беше просто импровизация.
Да поговорим за Вашия баща. Какъв човек беше той – бил е архитект, но е имал специална връзка с музиката?
Баща ми беше великолепен човек, прекрасен баща – най-добрият баща на света! Беше мъдър, но не обичаше да говори много. Винаги съм имал усещането, че е по-семпъл като поведение, но с много дълбок вътрешен свят. Наслаждаваше се на радостта от живота със своето семейство. Беше много скромен, никога не е имал големи амбиции или големи желания. Винаги е бил смирен и в същото време – изпълнен с признателност и благодарност за богатството, което животът му беше предоставил да бъде баща, дядо, да бъде част от общността. Отраснал съм в къща във Филаделфия с много различни хора наоколо. Не си спомням точно колко на брой бяха къщите в квартала, но бяхме около 60 семейства, които споделяхме една и съща улица и имаше силно усещане за общност. Баща ми имаше навика да сяда на улицата, да поздравява съседите, да гледа как играят децата. През целия си живот е свирил на пиано в най-различни моменти. Докато се оправяхме да отидем някъде, той вече беше готов и чакайки останалите да се приготвят, обичаше да сяда на пианото. Свиреше и рано сутринта, аз още бях в леглото и се вслушвах в музиката, която се носеше нагоре по стълбите към моята стая. Звукът от неговото свирене е запечатан в мен, той сякаш говори на душата ми. Мисля си, че връзката с баща ми чрез музиката е много обикновена на някакво ниво, както вече казах, и е свързана с един смирен начин на живот. Винаги съм усещал, че вътрешният свят на баща ми е много дълбок и философски. Преживяваше живота в дълбочина и премисляше нещата. И мисля, че това най-добре се проявяваше чрез музиката, чрез импровизациите му на пиано. През годините си дадох сметка колко уникален е бил подходът му към музиката. Отраснал съм, приемайки това за даденост, мислел съм си, че това е нещо нормално, но научавайки все повече и повече за музиката, осъзнах наистина колко уникален е бил неговият подход. Все повече и повече оценявам начина, по който той свиреше на пиано, защото не беше ходил на уроци, не е завършил музикално училище, наистина нищо не беше усвоил по утвърдения начин, не знаеше какво е акорд, не знаеше какво е гама, но се намираше в чистотата на своя собствен свят, на своя магичен свят. Беше впечатляващо да открия, че музиката му е пропита от такава мистичност и има силен личен отпечатък.
Използвате немската дума Weltschmerz („мирова скръб“), за да назовете нещо, което е трудно за обяснение и което е свързано с тъгата по Вашия баща и общата Ви любов към музиката. Прочетох това от пресинформацията за албума Kurt Rosenwinkel Plays Piano. Какво влагате в думата Weltschmerz, която звучи много релевантно днес?
Да използваш думата Weltschmerz е като да кажеш „блус“ или „дуенде“. Weltschmerz („мирова скръб“) е като екзистенциалния страх във френската философска традиция на Жан-Пол Сартр. Говорейки за баща ми, говоря и за болката, която изпитвам като човешко същество и това е естествено усещане. Като хора често с копнеж се питаме: „Какво правим тук, защо сме на този свят?“ Мисля, че този въпрос движи изкуството и музиката и ни кара да изследваме по-големи дълбини и висоти вътре в самите нас, но и в света, който ни заобикаля. Всичко това е свързано със сладко-горчивия факт, че сме живи. Ние идваме от океанa, от морето, нещо, което само по себе си е горчиво. Затова е думата amare („горчив“). Това, че си дарен с живот е горчив подарък, защото в един момент трябва да умрем и това ни причинява огромна болка. А същевременно животът е толкова красив и мимолетен. Това означава думата Weltschmerz за мен – мястото в сърцето ни, което е пълно с тъга, но същевременно е толкова красиво. Музиката идва от това място, както и поезията. Баща ми пишеше поезия, аз също го правя. Винаги съм смятал, че мястото в сърцето ми, свързано с моя баща, е свързано и с болката. Така че, описвайки това състояние, използвам същата дума като „блус“, „дуенде“ или „фламенко“.
Преди няколко години създадохте собствена звукозаписна компания Heartcore Records. Как Ви се отрази този опит?
В един момент от живота си осъзнах, че искам да поема контрол върху всеки аспект от това, което правя вместо да бъда артист, който зависи от лейбъл, мениджър, от цялата тази структура, която е била част от живота ми. Реших, че предпочитам да започна собствен бизнес. Един ден си вървях по улицата, вглеждайки се в магазините наоколо и си мислех, че зад всеки от тях стои някой, който е взел решението: „Ще отворя магазин!“. Така реших да поставя началото на собствен бизнес, да поема този риск и да видим какво ще стане, започвайки от нулата със своите идеи. Казах си, че искам да го направя, че искам да предприема тази авантюра и да бъда шеф на самия себе си, за да взимам решения за проекти, които на мен ми харесват. И също така да не се налага да питам друг дали мога да направя дадено нещо. Не исках да търся разрешение от някого, защото съм много еклектичен артист. Един ден ще поискам да направя рок песен, а на другия – соло пиано албум. После пък може да поискам да издам соло китарен албум или двоен албум с бигбенд или със симфоничен оркестър. Аз наистина съм много еклектичен музикант и затова си мислех, че може би ще е по-добре, ако създам свой собствен лейбъл вместо да чакам одобрение за различните неща, които ми хрумват. Трябваше аз да съм този, който решава. От две години Heartcore Records е платформа и на други артисти, които могат да изразяват своето творческо виждане. Много е хубаво да движиш лейбъла с лекота и да подкрепяш други музиканти, да им дадеш възможност за развитие. Направихме това с Даниел Сантяго, Педро Мартинс и др. Ние се развиваме и се оглеждаме за нови артисти, които да се присъединят към нас. Мениджърът на Heartcore Records Михаела Бокова осъществява един чудесен благотворителен проект с подкрепата на лейбъла. Всяка година тя пътува до различно място по света и преподава музика на деца, които живеят там. После в студиото продуцираме песен и каним международни гост-музиканти да се присъединят към нас, като даряваме приходите от продажбата на песента. Понякога даряваме директно сумата, друг път с парите купуваме инструменти за децата. Вече имаме четири песни и работим по петата. Това е нещо хубаво. Да имаш лейбъл е красиво приключение – дава ти възможност да инвестираш в големи идеи. Да правиш бизнес и да движиш нещата напред, е нещо вълнуващо, забавно е. Това е историята ни накратко.
Интервюто на Таня Иванова с Кърт Розенункъл можете да чуете чрез плейъра под основната снимка.
