Капка Касабова представя новата си книга „Анима“ – четвъртата от нейната балканска тетралогия. „Анима“ излиза от каталога на ICU в превод на Капка Касабова и Невена Дишлиева – Кръстева и с корица на Таня Минчева. Софийската премиера на „Анима“ ще се проведе на 7 юни в литературен клуб „Перото“ от 19 ч. Модератор на разговора ще бъде Таня Иванова - водещата на „Следобедни импровизации“ в ефира на Jazz FM, а откъси от книгата ще прочете актрисата Гергана Змийчарова. Събитието е част от фестивала „СтолицаЛитература“ и от XXII – рия Салон на изкуствата на НДК. Входът е свободен.
В ефира на Jazz FM Капка Касабова споделя, че „Анима“ е едновременно вик и молитва за съхраняването на един стар, но вече изчезващ свят – този на подвижното животновъдство. „Това, което е застрашено, е начинът на живот, който приоритизира връзката ни с природата, с животните, с нечовешкото пред индустриалното и урбанизираното.“ – посочва писателката. И в останалите три книги от четирилогията тя е движена от любовта си към природата, за което разказва: „Двигателят за мен винаги беше особеното очарование и наситеност на конкретни природни места, светове. Това са светове, в които потъвах с наслада и тръгвах на път.“ За създаването на своята балканска тетралогия авторката избира да следва гласа на самото място. „Това звучи малко романтично, но всъщност е много по-сложно, защото пътят е осеян с неизвестност и много изненади. Така стигнах до „Анима“, която е най-отявлено посветената и отдадена книга на природата и на екологията от всичките предишни.“ – допълва Капка Касабова.
За да разкаже тази вълнуваща история за полуизтребление и съхранение, Касабова прекарва няколко месеца с героите на „Анима“ – хора с мисия, пастири, каракачански овце, кучета и коне. „За целта на тази книга се присламчих и заживях с една малка общност в западен Пирин. Цялата книга се развива между Кресненското дефиле и летните пасища под Вихрен.“ – обяснява писателката. За времето в планината си спомня: „Имаше моменти, в които просто седяхме с пастира и си говорехме. Всъщност по цял ден вървиш, говориш, мълчиш, говориш за живота и смъртта, защото на такава надморска височина и в тези условия всичко банално отпада.“
Цялото интервю на Таня Иванова с Капка Касабова може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу изваждаме като акцент няколко думи на писателката за заглавието на книгата:
„Натуралният свят, от който ние сме част, е и биологичен, и едновременно с това духовен. Всеки, който е прекарал някакво време сред дивата природа, е усетил това особено присъствие. В книгата споменавам бога Пан, който е богът на дивото и на пастирите. Пан може да всее и паника, оттам идва и самата дума „паника“. Преживявам и това в книгата – че в дивата природа има присъствие навсякъде, че ти не знаеш какво е, че то е едновременно и част от теб, от твоето психе, част от планината. Това е едно особено измерение. Затова нарекох книгата „Анима“. „Анима“ е душа. Anima mundi е душата на света и много пъти, когато съм била на особено наситени природни места откъм биоразнообразие, човешка екология, на място, където са минали много хора, животни, твари, сезони, съм изпитвала това особено усещане, че душата на света минава през мен, че аз съм безплътна, че не съм себе си, губя своята идентичност по един много благороден начин и душата на света минава през мен и отминава като един ветрец. Така както всъщност каракачаните имат понятието „психе“, откъдето идва психологията. За тях „психе“ е душата, ветрецът, мъглицата, дъхът, който излиза от устата на умиращия. За мен това е ключът към можем да го наречем загубения рай, т.е. нашата загубена връзка с нечовешкия свят, с всичко останало, с вселената, особено с нашата майка Земя. Разделението е нашата трагедия, всичките тези идеологии на разделението ни нараняват по всякакъв начин. Затова природата лекува, защото тя ни напомня, че всичко е едно и това съзнание на единството, което във всички духовни традиции е основно понятие, това общо съзнание е обща душа, която минава през всичко на тази земя, включително минералите и камъните. Всичко това се събужда тогава, когато сме в общение с природния свят. Тогава наистина намираме себе си. Спомняме си кои сме.“
Снимките в публикацията са от личния архив на Капка Касабова.
