Камелия Тодорова в „Джаз истории“, трета част: с Живко Петров записват албума „Перли“ без дубли, в Feels Like… обединяват акустичен и електронен звук, „едно от най-хубавите неща“ е концерт в НДК

Камелия Тодорова в „Джаз истории“, трета част: с Живко Петров записват албума „Перли“ без дубли, в Feels Like… обединяват акустичен и електронен звук, „едно от най-хубавите неща“ е концерт в НДК

В третото предаване „Джаз истории“ с Камелия Тодорова:

- Вдъхновена от Били Холидей, Сара Вон и Нанси Уилсън, създава албума „Перли“ с Живко Петров. След 15 дни на репетиции песните са записани без дубли
- През 2006 г. съчетава джаз със соул, фънк и блус, акустично с електронно звучене в Feels Like… с триото на Живко Петров
- Вокалното трио Camelettes дава началото на успешни кариери в музиката на Рейчъл Роу, Криста и Петя Кокудева
- „Едно от най-хубавите неща, които съм правила.“ – така определя акустичния концерт с триото на Живко Петров, изнесен и записан през 2007 г. в Зала 2 на НДК. Записът не е известен за широката публика. Песни от концерта слушаме изключително в ефира на Джаз ФМ

Камелия Тодорова и Живко Петров – първа среща с музиката през 1997 г.

Камелия Тодорова: За първи път работихме заедно по повод спектакъла ми с театър „4 х С“ – „Сбъднат грях“. Той се играеше в театър „София“. Преди това ние с театъра бяхме за една – две години в Габрово. Във вариетето там играехме част от този спектакъл, който тогава се казваше „Привличане“, защото беше с песните от този албум. След това се роди идеята за „Сбъднат грях“. Сценария го написахме заедно с режисьора Николай Георгиев по моя идея. Тогава Мага подбра оркестъра, който трябваше да ми акомпанира за този мюзикъл – първия официален на сцена у нас. Продуцент беше Анелия Дошева с агенция „Едита“.
Живко Петров: Значи се познаваме от 1997 г. – за първи път сме били на една сцена и аз бях разписал аранжиментите за този спектакъл.
Кои бяха песните?
Камелия Тодорова: Песни от „Привличане“ и доста английски – на Уитни Хюстън, дуета на Мери Джей Блайдж с Джордж Майкъл... Орлин Павлов и Стефан Щерев играеха в спектакъла – всички, които участваха, се реализираха.
Кои бяха музикантите?
Живко Петров: Мишо Грозданов, Стоян Янкулов, Калин Веульов, Цветан недялков, аз, Мага...

През 2000 г. се появява албумът „Перли“ – дуетен на Камелия Тодорова и пианиста Живко Петров

Запознах се с Живко Петров две години преди това, слушайки негови изпълнения с Белослава. „Набелязах си“, че искам да работя с него. (Смее се.) Видяхме се няколко пъти на гости.

По това време имах любим албум, който слушах непрекъснато – на Сара Вон с Оскар Питърсън и Джо Пас. Смятам, че това е най-хубавият й албум. Слушах много Нанси Уилсън – Рупето ми беше дал неин двоен албум. И слушах много Били Холидей – както всъщност правя през целия си живот. Поддържах контакт с Людмил Фотев в RFI и същото лято, преди да започнем да работим с Живко, пях на тяхното честване на площада пред радиото [до Народния театър „Иван Вазов“] две песни на великата Едит Пиаф. Спомням си, че трябваше да отида да пея и в посолството на празника на Франция, защото много им хареса моето изпълнение на Едит Пиаф.

Слушайки Сара Вон, Били Холидей, се подготвях да направя солов джаз албум – реших, че съм в такъв период. Много джаз слушах покрай Людмил Фотев, тъй като неговото радио тогава излъчваше джаз – нямаше друго такова, вашето още го нямаше... Говорих с Тома Спространов – това беше първата ни съвместна работа – той откри някои записи, от които имах нужда. Гледах отново филма за Били Холидей. Слушах двойния албум, който Рупето ми беше намерил – много харесвах Нанси Уилсън, но не звучах като нея... Стараех се да си избирам пиеси, които са по-класически. Всички, които избрах, бяха от репертоара на Били Холидей.

Събрахме се с Ивайло Янев, с когото по-рано бяхме направили песента „Снегът на спомена“ на Георги Минчев. Той извика и Деян Тимнев. Влязохме в Зала 11 на НДК – това сега е кино „Люмиер“, там имаше роял, и за три часа го изсвирихме. Интересното беше, че преди това с Живко работихме без прекъсване около 15 дни. Всичко беше така изрепетирано, все едно правехме концерт – и така го и записахме. Имаше много малко неща, които трябваше да се поправят, но записът е почти на живо. Затова сега се ражда също тази идея – да се създаде „Перли 2“.

Джаз ФМ е част от „Перли 2“. На 26 април Камелия Тодорова ще изпълни прочути джаз стандарти с триото на Живко Петров в зала „България“. С този концерт от фестивала ни „София джаз пик“ гостуваме на организирания от „Кантус Фирмус“ Европейски музикален фестивал.

Спомням си пресконференцията ви с Живко през 2000 г. – тогава разказахте, че в албума са влезли първите версии, които сте изпълнили. На някои от песните сте правили втора и трета, но неизменно първата е била най-добра.
На мен така ми се случва в студиото – неизменно това, което запиша първо, става. Ако не стане, значи няма да стане въобще. Така беше и в киното – мога да правя няколко дубъла, но винаги взимаха първия. Тогава си най-съсредоточен, най-естествен, няма я мисълта как да го доукрасиш и т.н. – просто си тече най-естествено.

Песни от „Перли“ се появиха в много световни компилации редом до изпълнения на Ела Фицджералд, Сара Вон...
През 2001 г. в Англия се свързах с фирма, която беше решила да издава „Перли“. Подписахме договор, но до издаване не се стигна. Чаках ги две години... И се оказа, че те са го разпространили нелегално и са снабдили доста радиостанции с този албум.

И вашата музика обиколи света...
За това се радвам! Това е добре.

След още един джаз албум – Pleasure, записан с Биг бенда на Българското национално радио, започва да съзрява идеята за Feels Like… – втори студиен проект с Живко Петров, този път – с неговото трио. Първото вдъхновение идва в Англия

През 2002 г. завърших Pleasure. Направих голям концерт с Биг бенда на БНР в Зала 1 на НДК. На него за последен път свири Людмил Георгиев преди да почине. След това заминах за Англия. В Лондон слушах Джаз ФМ. Започнах да си мисля какво трябва да е следващото, което да изпея. Първо започнах да мисля за джаз. Междувременно бях намерила места, в които да пея, и започнах да смесвам джаз, соул, блус. Реакцията на хората беше най-силна, когато пеех соул. Тогава реших да си променя репертоара и започнах да изпълнявам повече песни на Стиви Уондър, на Арита Франклин. Правейки репертоар с тази група, си подготвих част от материала, който да използвам за в бъдеще. От една страна имаше джаз, а от друга – започваше да има и соул.

Соул песните предимно ги избрах, когато се върнах – пак с Тома Спространов. Седнахме в една кабина и слушахме от Стиви Уондър до Арита, Марвин Гей, Отис Рединг... И така се спряхме на песните. После ги прослушахме и с Живко. След това се събрахме пак с Ивайло Янев, който вече имаше студио. И започнахме записите. Записвахме акустично, но имаше и електронни елементи, изпълнени от Страхил – DJ Kink. Той после и миксира албума. Беше много учуден, че се е получило (Смее се.) А аз търсех този ефект!

В този албум изгрява триото „Кемлетс“ – дъщерята на Кеми – Рейчъл Роу, Криста и Петя Драгомирова

Те още завършваха Консерваторията – събрах ги и ги подготвихме за вокална група. Вокалните аранжименти ги правеше Рейчъл. Много работеха, докато бяха студенти. Хареса ми това, че се бяха сработили много добре. Казах им, че това ще е само от полза за тях, защото никой не е тръгнал от солова кариера. А и аз съм била беквокалист. Бях вече спечелила „Златния Орфей“, и въпреки всичко не ми пречеше да бъда беквокалист, примерно на „Ритон“. Смятах, че това ще им бъде много от полза – и така се оказа. И трите бяха абсолютисти като музиканти. Имаха много добър слух, много добре се чуваха, много добре се контролираха помежду си. Това беше най-доброто трио, което съм имала като вокалисти.

(Дъщеря й Рейчъл Роу е съавтор с Живко Петров на песента You – Me в албума Feels Like... По-късно Кеми ще изпее още няколко песни на Рейчъл.)

Тук е емблематичната за характера на Камелия Тодорова и символична за живота й I’ve Got the Music in Me („Музиката е в мен“)

Когато започнах да мисля репертоара, мой съученик все ми напомняше, че преди, по баровете, съм пяла една песен на Арита Франклин... Но не можехме да се сетим коя е. Когато казах на Тома Спространов думите „I’ve Got the Music…”, той отговори: „А, знам я! Тя не е на Арита Франклин!“ [Песента е на Кики Ди] Когато я чухме, изборът на всички останали песни беше около нея, защото смятах, че тя ще бъде хит, и така си и беше. В годините, когато тръгнах да пея по нощните заведения – 1976 – 1977 г., беше върхът да се пее тази песен! Аз не спрях да я пея до 1980 г.

Feels Like… е и заглавието на акустичен концерт с триото на Живко Петров (с Веселин Веселинов – Еко и Митко Семов) в Зала 2 на НДК на 6 март 2007 г.

Много беше хубав периодът, когато записвахме Feels Like... Бях и влюбена. Много е важно човек да е влюбен! Смятам, че едно от най-хубавите неща, които съм направила, особено на живо, е този акустичен концерт Feels Like... беше чудесен, беше чудесен! Всички просто не можехме да повярваме, когато чухме записа, че няма поправки, няма нищо... Нищо, абсолютно. Просто беше фантастично изпято и изпълнено.

Разговора на Светослав Николов с Камелия Тодорова можете да чуете чрез бутона „Аудио“, където сме публикували и неиздавано изпълнение на песента You – Me от концерта с Живко Петров трио и The Camelettes в Зала 2 на НДК. 

„Джаз истории“ се излъчва по Джаз ФМ в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч.

В следващото издание на „Джаз истории“ и последно засега с участието на Камелия Тодорова:
- Албумът Pleasure с Биг бенда на Българското национално радио
- Концерти на „Аполония“ и „Пловдив джаз фест“ с Ангел Заберски
- Работата с група „ТЕ“ по песента „Ведно“ и с Любо Киров по „Искаш ли“, както и сингълът „Отначало“
- Наградата „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Класик ФМ за концертите със Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ под диригентството на Славил Димитров, както и с Михаил Йосифов секстет
- Умението да предаде знанията си като преподавател в „Нов български университет“

Досега в „Джаз истории“ с Камелия Тодорова:

Джаз по наследство, работата с Александър Бръзицов и изграждането на българския репертоар, комплимент от Фрида от ABBA, „Златното момиче в златна клетка“

Певицата е солистка на Софийския диксиленд и на Оркестъра на Стан Гец, в Германия записва „Две души в една“, завръща се с „Привличане“

Ако имате снимки на изпълнителите, с които ви срещаме, или искате да разкажете свои преживявания, свързани с тяхната музика, пишете ни на istorii@jazzfm.bg. Изпращайки ни Вашите материали, се съгласявате те да бъдат използвани в ефир, на сайта ни и по друг подходящ начин.

Снимки – фотосесия през 1983 г. в Белгия, автор – Роберто Ферантини, както и Камелия Тодорова на Джаз фестивала в Банско през 2006 г. Снимките са от личния архив на певицата и са специално предоставени на Джаз ФМ.