В четвъртото издание на „Джаз истории“ завършваме срещата с Камелия Тодорова:
- През 2002 г. Камелия Тодорова записва с Биг бенда на Българското национално радио албума Pleasure. Концертът след това в НДК е последният, на който свири Людмил Георгиев.
- Песните на дъщеря й Рейчъл Роу: след You – Me в албума Feels Like…, написана в съавторство с Живко Петров, следват „Ведно“ (с група „Те“), „Искаш ли“ (с Любо Киров), „Отначало“ и най новата – „Красив спомен“, която до момента е изпълнявана само на живо.
- Работата с Михаил Йосифов и Славил Димитров по концертните проекти „Приказка за любовта без край“ и „Нощи в бял сатен“. За тях Камелия Тодорова получи наградата „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Класик ФМ.
- Дуети глас и пиано с Ангел Заберски на „Аполония“ и „Пловдив джаз фест“, както и съвместното изпълнение с „Брас асоциация“ под диригентството на Ангел Заберски на фестивала ни „София джаз пик“ за 8-ия рожден ден на Джаз ФМ.
- Предаването на опита и знанията като преподавател в „Нов български университет“.
Тома Спространов е подвижна енциклопедия във всички области на музиката. Такъв тип човек, който да познава толкова добре историята на музиката, не познавам в България. Той е уникален! Така разказва, че те увлича и можеш с часове да го слушаш. Както и за Feels Like…, отново се обърнах към него за репертоар. Имах доста събрани песни от работата си върху албума „Перли“ – около 100. От тях трябваше да избера 12 – 13 – 15. Първоначално се спрях на 25. Томата доста ми помогна. Интересуваше ме да подберем не масовите пиеси, а по-скоро по-изисканите, по слушаемите сред феновете на джаза. Така си избрах репертоара. После трябваше да решим кой да ги аранжира. Това направи Сашо Бръзицов.
Исках да работя с Вили Казасян, но бях неприятно изненадана, че точно тогава го пенсионираха. На негово място се появи Янко Миладинов. Нямах избор – бяхме решили проекта.
В годините преди да започна, работех с Вили Казасян – имахме участия и концерти. Не съм спирала да работя с биг бенд, но сериозно да записвам с такъв състав, беше ново изживяване. Доста леко мина – много бързо го записахме. Сега, когато трябва да записвам, следя да изпипвам повече нещата и не искам да бързам. Особено смесването е ужасно важно. По отношение на джаза съм чувала много добри отзиви за Стоян Янкулов – Стунджи, че прави много хубави смесвания. Той смесва албумите на Ангел Заберски и неговия биг бенд. Но във всички случаи за такива акустични записи работя с Ивайло Янев. Слава Богу, той е още на линия.
Камелия Тодорова на „Златния Орфей“
Този албум съм го слушала в Швейцария – една радиостанция непрекъснато го пуска. Както и в Монтрьо. Освен това съм го чувала по австрийска радиостанция. После открих, че се излъчва много и в САЩ, защото ми пишеха хора, че са слушали моя музика там.
Той беше свързан с рождения ми ден през 2002 г. Съставът беше доста голям – имаше гости като Людмил Георгиев. За водещ беше дошъл Ники Сотиров. Ангел Заберски и Живко Петров бяха дуо на два рояла. Сашо Бръзицов бе направил нов аранжимент на четири песни в китка – „Не ме гледай така, момче“, „Да е влюбен този свят“, „Прошепнати мечти“ и „Откритие“. Винаги когато има хубава атмосфера и хубава музика, нещата се получават.
На Вили най-много харесвах чувството му за хумор и неговата изисканост. Не всеки разбираше, когато той се шегува. Никой не знаеш дали наистина има предвид да каже нещо на този човек или си прави майтап. В някои случаи хората не го разбираха. Някои се обиждаха...
Докато Людмил – той непрекъснато правеше комплименти. Всичко, което е в женски род, се сравняваше с неговата съпруга – той много беше влюбен в Нели! Винаги казваше: „Камелия, ти ще имаш хубава старост, защото си много красива и хубаво остаряваш!“ Когато погледна в огледалото, все се сещам за него.
Пощенска картичка с лика на Камелия Тодорова
Как ти подхожда Рейчъл като композитор и автор на текстове?
Трудно е, защото трябва да улуча момента, когато е в творчески екстаз, и да съм готова с тема – да й кажа за какво се разказва в песента, да й разкажа случката или идеята. И тя сяда и го написва. Но трябва да улуча момента и трябва да изчакам този момент.
„Отначало“ е песен, която не е само мое изживяване. Посветих я на Анна-Мария Тонкова, защото всяка жена, която работи в областта на музиката и прави кариера, има много видове начало и много пъти животът ти започва отначало. На всички в целия живот това се случва – непрекъснато минаваш през определени периоди, все се връщаш отначало, за да започнеш нещо ново. Не заради друго, а заради собственото си израстване като човек и заради стремежите, които имаш. И дори когато решиш вече да се откажеш от дейност, пак започваш отначало, защото животът ти започва по друг начин. Затова свързах песента с това как човек преживява този момент на решителност. Не е лесно да взимаш такива решения.
Докато „Красив спомен“ е свързана с моите емоции – моите влюбвания, раздели и така нататък...
Не бих искала да се ограничавам – който иска да ми изпрати песен, да не се притеснява, ще я чуя. Ако ми хареса, ще я изпея.
Камелия Тодорова като модел в модно списание
Бяхме започнали преди 4 години отново джаз проект с БНР, като Мишо Йосифов бе аранжор. Този репертоар продължаваме да го изпълняваме – пиесите са в по-комерсиален аранжимент. Има преработки от рок албума ми към джаз сцената. Много съм доволна от това, че Мишо прави изключително добри аранжименти. С тях се работи много професионално – репетициите вървят бързо, няма спънки, той пише бързо. Много добър изпълнител е. Когато сме на една сцена, изпитвам страшно удоволствие да слушам него и Вили. Когато съм имала гости от чужбина, всички са ме питали кой е този тромбонист, кой е този тромпетист... Аз с голям ентусиазъм ги хваля. Мишо Йосифов и Вили Стоянов са много добър тандем!
Със Славил започнахме през 2009 г. – тогава за първи път направихме концерти. Сега работата ни беше много приятна. Част от аранжиментите са писани още тогава, просто не бяха изпълнявани в София. Бяха изпълнявани във Варна, в Шумен. Допълнихме някои неща, и проектът се получи.
Мишо Йосифов хваща енергията в твоята музика, а Славил Димитров – поетичността й. Особено когато маестро Димитров дирижира, Мишо Йосифов свири заедно с Вили Стоянов, а ти пееш, става нещо приказно, защото всичко в музиката е там. Много е красиво!
Понеже се занимавах с това да направя звукозапис на този концерт, отивайки в студиото за смесването, тонрежисьорът беше направо удивен от качеството на изсвирване. Бяха изсвирени много хубаво аранжиментите. И аз не съм пяла много лошо! (Смее се.)
Камелия Тодорова като модел в модно списание
Ачо е много добър ентъртейнър. Специално в нашата комбинация е доста обран и много се слушаме, допълваме се. Начинът, по който си ръководи биг бенда, и нещата, които пише, ги харесвам много и му свалям шапка. Имам респект към цялата фамилия – познавам баща му още от моето детство, майка му познавам от нейната кариера, от нейната младост. Познавам техни приятели, с които общувахме... Различно е, съвсем различно е от това, което правя с Живко. Когато трябва да импровизирам с Ачо, импровизирам по съвсем различен начин. Пак е моят глас, пак се дублират песните... Просто подходът на всеки един от тях е различен и аз се водя по това. Марио Станчев не го забравям, като ми е казвал: „Най-важното е да умееш да слушаш!“ И аз това го казвам на всички мои ученици: „Първото нещо, което трябва да се научите, е да чувате. Защото това ви води, това ви дава чувството, това ви дава сигурността, това ви дава да сте верни в това, което правите, и самочувствие.“ Не може без да се чува. Трябва да се научиш да чуваш всичко.
Три неща казвам на всеки един, когото съм срещнала по пътя си като преподавател – вече 12 години работя в „Нов български университет“. Основното е първо да имат самочувствие. Те го имат в друг аспект, но нямат самочувствие като артисти. Защо? Те не владеят тялото си. Първо трябва да владееш тялото си, защото ти пееш с цялото тяло, а не само с две пластинки. Това означава контрол над тялото. Контрол над дишането е второто нещо. Всичко минава през корема. Целият въздух трябва да е там, за да усетиш какво се случва в главата ти. Ти трябва да се научиш да медитираш, да дишаш, както дишат йогите – диафрагмено. Диафрагменото дишане ти дава добро извличане на тоновете. Третото нещо е да пееш навън, а не навътре. Изнасянето на един глас изисква много работа, защото не става бързо – става много бавно, с много търпение и много труд. И ако човек е мързелив, не става нищо. Ако те нямат амбицията…
Аз съм имала амбициозни студенти – за всичките тези години – шестима, които бяха доста амбициозни и успяха. Имах македонка – Сара, която стигна до първо място в телевизионен музикален формат. Македонецът не ми бе ученик в НБУ, но бяхме заедно в едно шоу – той също спечели телевизионно музикално реалити в Македония. Освен това имах една туркиня – Хале Казак, която в момента води джаз предавания в Истанбул и продължава да пее и преподава. И още – две момичета, които бяха много добри певици, едната стана преподавател, завърши и актьорско майсторство и участва в частни експериментални театри. Сега имам нови студенти, които завършват – две момичета – Елена Сиракова и Катя Кръстева, моя бек вокал, завършиха магистър и започват солови кариери. И работя с нова студентка – Християна Сарафова, която е съвсем млада, на 19-години, от Музикалното училище – чака я добро бъдеще. Те имат желанието, търпението и амбицията.
Но аз работих и с много други – Наско Сребрев, Дидо от D2, София, Доменика, която отиде да учи в Германия и следва право, но е солистка на университетския биг бенд и пее джаз. Доволна съм от това, което съм дала като основа на тези хора. Не се старая толкова в подбора на репертоар, колкото в това те сами да се намерят и да си насочат стила. Но е важно да се научат да пеят.
Снимка за картотеката на Киноцентъра
В началото ни разказа за баща си, да завършим с няколко думи за майка ти.
Ние живеехме в една стая и бяхме на етажа осем семейства – всички в по една стая. Имаше много деца, разбира се! Бяхме седем деца, които си играехме на криеница из целия апартамент – под масите, на палатки и т.н. Нашият апартамент гледаше към прозорците там, където хоровата капела „Светослав Обретенов“ репетираше. Чувах всяка сутрин тяхното разпяване. Майка ми си общуваше с хората и ме водеше като малка да ме запознава с певците... Познавах почти целия хор, познавах нейните приятели. Когато бях на пет години, те започнаха да ме водят на опера, на балет. Така че майка ми се грижеше в това отношение да имам информация за класическата музика, за хоровото пеене, за операта. От друга страна, приятелката ми Ася Златкова, която беше пианистка, пък ме свърза с хора от инструменталния свят, така че започнах да ходя да слушам симфонична музика.
Не мога да се оплача от това, което съм имала като дете – като информация, която съм получила – защото е много за условията, в които живеех. Но аз си я търсех – бях много любознателно дете. Сега, когато има интернет, не ми е толкова интересно. Даже се чудя на младите – толкова много информация имат, как могат да намерят себе си – защото по някое време се загубваш вътре. По-добре да нямаш толкова много информация, за да намериш себе си, или малко да се отдалечиш... Когато работя върху даден проект, се отдалечавам от тази информация, която те залива всеки Божи ден – това не е само музика, а всякакъв тип. Тя те залива с такава скорост, че те кара да живееш „на педал“. На това хората не са свикнали и го наричат стрес. Така е! Живеем вече в постоянен стрес. Затова е хубаво човек да се настрои да се грижи за тялото си, защото трябва да издържи. А за да издържи, трябва да медитира. За да медитира, трябва да си намира начин да се контролира.
Но най-важното е... Най-важното, което човек не трябва никога да забравя, е да дава любов!
Автор: Евгени Димитров
Разговора на Светослав Николов с Камелия Тодорова можете да чуете чрез бутона „Аудио“, където сме публикували и неиздавано изпълнение на песента What a Little Moonlight Can Do от дуетния концерт с Ангел Заберски през миналата година на Plovdiv Jazz Fest.
Досега в „Джаз истории“ с Камелия Тодорова:
В следващото издание на „Джаз истории“ започваме да разказваме историята на Софийския диксиленд. Предаването се излъчва по Джаз ФМ в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч.
Снимки в публикацията: личен архив на Камелия Тодорова, предоставени специално на Джаз ФМ. Автор на основната снимка: Евгени Димитров
